Порочен кръг

***

Роналд Бънтър телефонира на Хенри Банок в инсталацията на „Банок Ойл“ в Абу Зара. Гласът на Хенри едва се разбираше.

— Дано си заслужава, Рони, защото тук е три през нощта.

— Извинявай, Хенри, но имам новини. И не са добри — каза му Роналд. — Всъщност са възможно най-лошите. Сам ли си, или има някой до теб?

— Естествено, че има. Да не съм монах?

— Тя не е нужно да чува това.

— Почакай така… Отивам в друга стая. — Последва кратка размяна на думи между Хенри и тайнствената му компаньонка, после пауза и след това отново се чу гласът на Хенри: — Добре, Рони. Седнал съм в клозета и вратата е заключена. Казвай сега…

— Арестуваха Карл Питър.

— О, не! Това малко чудовище… — простена Хенри. — Какво е този път? Превишена скорост? Или е шофирал пиян?

— Бих искал да беше нещо такова, стари приятелю. Но се опасявам, че е много, много по-лошо.

— Хайде, Рони! Стига си увъртал! Изплюй камъчето!

— Обвинен е в няколко различни престъпления. Най-сериозните са: изнасилване, сношение с непълнолетна, сексуално насилие при утежняващи обстоятелства, насилие от общ характер и причиняване на тежки телесни повреди, побой, кръвосмешение и покваряване на малолетна. Извършва се разследване, разпитват се свидетели, но ни предупредиха, че се очакват и други обвинения, а именно — сексуално насилие при утежняващи обстоятелства спрямо едно или повече лица под четиринайсетгодишна възраст в условия на рецидив. Две от тези углавни престъпления се наказват със смърт в Тексас.

Настъпи продължителна тишина, нарушавана само от прашенето в телефонната слушалка.

— Ало… ало? Там ли си, Хенри?

— Да, тук съм. Мисля… — Гласът на Хенри беше унил. — Дай ми секунда-две, Рони. — После попита: — Кого го обвиняват, че е изнасилил?

— Съжалявам, Хенри! Това е най-лошата част. Обвинен е в изнасилването на Саша и Бриони.

— Не…! — прошепна Хенри. — Това е грешка. Не може да бъде истина. Не вярвам, че е възможно. Бриони ми е дете. — Роналд искаше да му напомни, че Саша също е негово дете. Но преглътна думите, преди да се изтръгнат от гърлото му. Не искаше да увеличава страданието на своя стар приятел. — Ще се борим с това, Рони. Ще се борим с всичко, с което разполагаме. Чуваш ли ме?

— Чувам те много добре, Хенри. Но помисли за момент върху следното. Полицията разполага със свидетелските показания на двете ти дъщери, с показанията на двама надеждни очевидци, имат веществени доказателства — сперма на Карл Питър, извлечена от влагалището на Бриони и смесена с нейната кръв. Имат и снимки на нараняванията, които й е причинил.

— Господи! — възкликна Хенри Банок. — Мили Исусе и Света Богородице…!

Роналд буквално си представяше срутването на вселената на Хенри върху главата му. Стори му се, че го чува да изхлипва, но това не бе възможно. Не и ридания. Не и Хенри.

— Мислиш ли, че го е направил, Роналд?

— Аз съм адвокат, не мога да съдя.

— Но смяташ, че е виновен. Нали? Не ми говори като адвокат. Говори ми като най-добър приятел.

— Като твой адвокат не знам и не ми пука. Но като твой приятел съм много загрижен и смятам, че твоят син е виновен във всичко.

— Той не ми е син! — възрази Хенри. — Никога не ми е бил син. Но години наред си внушавах, че е. Той е издънка на гаден нацист, която съм прибрал по пътя си.

— Върни се у дома, Хенри. Нужен си тук. Нужен си на двете ти малки дъщери както никога досега.

— Тръгвам! — каза Хенри.