Порочен кръг

***

Хенри Банок, Рони Бънтър и Бонзо Барнс чакаха пред съдебната зала да посрещнат Бриони и я съпроводиха през тълпата репортери и журналисти, задръстили тротоара и крещящи въпроси към нея. Бриони вървеше с високо вдигната глава, но лицето и бе пепелявосиво, а устните й трепереха. Притискаше се към ръката на баща си. Бонзо Барнс пробиваше път напред, а масивното му телосложение и смръщената му физиономия разчистваха пътека до чакащата ги лимузина.

Същата вечер Куки донесе на поднос вечерята на Бриони в спалнята, а Хенри седна до нея и й говори, докато тя се хранеше. Каза й колко много я обича и колко силно би желал да можеше да опази нея и Саша от ужасните неща, което Карл им бе сторил. Обеща й, че той никога повече няма да причини нищо лошо на която и да е от двете му дъщери.

После остана при нея и я гали по косата, докато тя заспа.

В десет часа на следващата сутрин Бриони отново застана на свидетелската скамейка. Съдебната зала бе претъпкана, а в заграждението за представители на пресата имаше само правостоящи места. Бриони бе инструктирана както от Мелъди Страус, така и от Рони Бънтър да не обръща никакво внимание на репортерите, така че тя поглеждаше само към баща си на първия ред и Бонзо и Кони, три реда по-назад.

Джон Маршъс стана от мястото си и се изправи пред нея.

— Разбираш ли, че се налага да ти задам някои въпроси, Бриони?

— Да, сър.

— Имаш ли нещо против да се обръщам към теб на малко име, Бриони?

— Не, сър.

— Обичаш ли брат си Карл?

— Възражение! Обвиняемият не е брат на свидетелката — не пропусна да си го върне Мелъди.

— Ще се изразя иначе — призна грешката си Маршъс. — Обичаш ли доведения си брат Карл?

— Възможно е някога да съм го обичала, но не и след като изнасили мен и Саша, сър.

В залата премина вълна от одобрителни шушукания и съдия Чембърлейн удари чукчето си и предупреди строго:

— Тишина в съда, моля!

— Казвала ли си му някога да те целуне?

— Не, сър.

— И твърдиш, че никога не си целувала Карл?

— Казах, че никога не съм искала от него да ме целува, сър.

— А ти някога целувала ли си го?

— Двамата с Карл сме се целували напълно естествено по бузите за здравей и довиждане, както правят всички, сър.

— А искала ли си някога от Карл да те целуне по устата, Бриони?

— Не, сър. Защо бих искала подобно нещо?

— Просто отговаряй на въпросите ми, Бриони, ако обичаш. Вкарвала ли си някога език в устата на Карл, когато той те е целувал?

— Възражение! Свидетелката вече заяви, че никога не е целувала ответника по устата — подчерта Мелъди.

— Възражението се подкрепя — обяви съдия Чембърлейн. — Защитата да оттегли този въпрос.

— Въпросът се оттегля — леко се поклони на съдията Маршъс и отново се обърна към момичето: — Влизала ли си някога в банята, когато Карл взема душ, Бриони?

— Не, сър. Аз имам собствена баня и никога не съм ходила в банята на Карл.

— Влизала ли си някога в спалнята на Карл, когато той се е преобличал?

— Не, сър. Разполагам със собствена спалня. Никога не съм влизала в неговата спалня.

— Никога?

— Никога, сър.

— Ами ако аз ти кажа, че според Карл си искала да го гледаш как се къпе, а веднъж си влязла в стаята му посред нощ и си легнала в леглото при него?

— Възражение! Въпросът вече беше зададен и на него бе отговорено! Свидетелката заяви, че никога не е влизала в спалнята на обвиняемия.

— Възражението се подкрепя. Защитата да оттегли въпроса си.

— Оттеглям въпроса, Ваша чест. — Но Маршъс беше доволен, защото бе посял съмнение в душите на заседателите. Прегледа бележките си и отново вдигна поглед към Бриони: — Питала ли си някога доведения си брат Карл дали би искал да види гърдите ти?

Мелъди Страус се поколеба дали да не възрази срещу въпроса, но замълча и остави Бриони да отговори спонтанно и простодушно:

— Аз нямам гърди, сър. Поне засега. — Изглеждаше искрено озадачена, когато двама от заседателите се изсмяха силно, но смехът бе дружелюбен и без следа от насмешка. Две или три от жените заседателки погледнаха осъдително лекомислено държащите се колеги.

Хенри Банок се досети, че Мелъди Страус нарочно бе допуснала този въпрос. Преценката й бе точна и той се надяваше журито да накаже Маршъс за тормоза над дете, при това толкова красиво.

Маршъс бе рискувал с въвеждането на елемента на съблазняване от страна на жена. Сега бе разбрал грешката си и веднага смени тактиката:

— Знаеше ли, че баща ти е имал толкова високо мнение за твоя доведен брат, та официално го е осиновил като свой син, а след като Карл се проявил толкова добре в „Принстън“, той му дал високоплатена и отговорна работа в корпорация „Банок Ойл“?

— Да, сър, разбира се, че знаех. Всички знаеха.

— Това не те ли накара да смяташ, че баща ти обича Карл повече, отколкото обича теб? Не те ли накара да ревнуваш? Не накара ли теб и сестра ти да решите да измислите нещо уличаващо за Карл?

— Баща ми ме обича, сър. — Тя погледна към Хенри Банок и се усмихна. — Една от причините баща ми да ме обича е, че аз винаги му казвам истината. Той не би ме обичал толкова, ако го лъжех.

Хенри Банок се усмихна в отговор на дъщеря си и кимна утвърдително на заключението й. Суровите черти на лицето му се смекчиха

— Нямам повече въпроси към този свидетел, Ваша чест — заяви Джон Маршъс, разбирайки, че е бил победен от дванайсетгодишно момиче и желаейки да се оттегли с някакво достойнство.

— Благодаря, Бриони — каза й съдия Чембърлейн, — Ти се държа много смело. Сега можеш да отидеш при баща си.

Хенри Банок пресрещна дъщеря си и защитнически сложи ръка върху раменете й. Хвърли отровен поглед на осиновения младеж и изведе момичето от съдебната зала. Бриони се притисна до него и горчиво се разплака.

Мелъди Страус извика следващия си свидетел. Това беше лекарката от полицията, която бе прегледала Бриони в злощастната вечер. Казваше се Рут Макмъри. Беше възрастна жена с посивяла коса, която говореше тихо и сдържано.

— Доктор Макмъри, вие ли прегледахте Бриони Лий Банок във вечерта на 15 август в спешното отделение на болницата към хюстънския университет?

— Да.

— Можете ли да разкажете на съда за резултата, докторе?

— Субектът беше момиче в предпубертетна възраст. Постъпи с повърхностни лицеви наранявания, съвместими с удари с ръка. По лявото око имаше следи от контузия и оток. Имаше и ожулвания по меките тъкани на устата. Към горното трябва да добавя разклащане от травмата на левия резец и първия премолар.

— Имаше ли други наранявания по тялото?

— О, да. Имаше тежки охлузвания на двете предмишници и гърлото.

— И за какво ви говорят тези охлузвания, докторе?

— Те биха могли да се разглеждат като индикатор на насилствено задържане на субекта за двете предмишници, както и за стискане за гърлото с цел да бъде удушена или да й се попречи да извика.

— Благодаря ви, д-р Макмъри. Открихте ли някакви други наранявания?

— Бяха открити всички индикации за проникване в половите органи от голям твърд предмет.

— Тези наранявания съвместими ли са с насилствено проникване на еректирал човешки пенис във вагината на незряло момиче?

— Те напълно отговарят на подобна възможност. Хименът беше разкъсан съвсем наскоро и още кървеше. Перинеумът между влагалището и ануса беше разкъсан и се наложи да бъде хирургически възстановен. В допълнение имаше вътрешни разкъсвания на долната вагинална стена, която също изискваше зашиване.

— По ваше мнение тези наранявания съвместими ли са с изнасилване на субекта?

— По мое убеждение описаните наранявания са изцяло съвместими с изнасилване при утежняващи обстоятелства и насилствено проникване в гениталиите.

— Успяхте ли да вземете проба от телесната течност, която открихте във влагалището на субекта, докторе?

— Направих тринайсет натривки на увредената вагина. Разполагам и с кръвни проби от дрехите на субекта.

— Какви бяха находките от патологическото изследване на тези проби, докторе?

— По отношение на дрехите в пробите от кръвта бяха открити два типа кръв. Единият беше АВ отрицателна, другият 0 положителна.

— Това съвпада ли с кръвта на обвиняемия и жертвата му, докторе?

— Карл Банок с кръв тип АВ отрицателна, а Бриони Банок е от тип 0 положителна.

— Тип 0 рядък тип ли е, или се среща често, докторе?

— Това е най-често срещаният тип кръв. Около 40 % от човешките същества имат кръв тип 0.

— А тип АВ отрицателна, какво ще кажете за нея, докторе?

— Това е възможно най-редкият тип кръв, притежава се само от 1 % от хората.

— Означава ли това, че има вероятност 1 към 40 кръвната проба АВ отрицателна да принадлежи на обвиняемия Карл Банок?

— Аз не съм букмейкър, госпожо. Така че не бих могла да изчисля точната вероятност. Ще отбележа обаче, че съществува много по-висока вероятност кръвната проба, която е АВ отрицателна, да принадлежи на Карл Банок, отколкото на когото и да е друг на земята.

— Благодаря ви, докторе. Следващият ми въпрос е за натривките, които сте взели от влагалището на Бриони Банок. Какви бяха находките в тези натривки?

— При всяка, без нито едно изключение, имаше наличие на кръв и семенна течност.

— И какъв беше типът на кръвта, докторе?

— Само 0 положителна.

— Това не е ли типът кръв на Бриони Банок?

— Да, така е.

— Сега, докторе, имаше ли някаква друга телесна течност в натривките, които сте взели от влагалището на Бриони Банок?

— Да, имаше също и семенна течност.

— Семенна течност ли? Успя ли патологът да установи съответствие на тази семенна течност с пробите, взети от обвиняемия Карл Банок?

— Свалената от вагината на Бриони Банок семенна течност съответства в 80 % до 90 % на семенната течност, дадена от Карл Банок на лекаря в полицията.

— Какви изследвания бяха проведени върху тези проби, докторе?

— Бяха използвани три техники: чрез бърза идентификация на петното, чрез простатния специфичен антиген и чрез киселинна фосфатаза.

— Благодаря ви, докторе. Нямам повече въпроси — каза Мелъди и погледна към Джон Маршъс. — Свидетелят е ваш, сър.

— Нямам въпроси — измърмори Маршъс, без да вдига глава от бележника си.

Съдия Чембърлейн погледна към часовника на стената в залата, преди да инструктира Мелъди:

— Призовете следващия си свидетел, госпожо прокурор.

— Обвинението призовава госпожа Марта Хъником.

Куки стана от мястото си в галерията за посетители и тръгна по пътеката към свидетелската скамейка. Въпреки настояването на Мелъди да носи по-консервативно облекло Куки не бе устояла на изкушението да се облече в най-хубавите си дрехи за случая. На главата си бе сложила под закачлив ъгъл малка сламена шапчица, а над окото й се спускаше черен воал. Роклята й бе с мотив на едри слънчогледи и подчертаваше размера на задника й. Белите й обувки бяха с много висок ток, поради което походката й бе малко странна.

След като я изчака да се настани на свидетелската скамейка, Мелъди Страус я подкани да разкаже накратко за връзката си със семейство Банок.

— Откога работите за господин Хенри Банок?

— Откакто завърших училище, госпожо.

— От колко време познавате Бриони Банок, госпожо Хъником?

— Наричайте ме Куки, госпожо. Всички ми казват така.

— Благодаря ти, Куки. От колко време познаваш Бриони?

— От деня, когато се роди. Беше най-сладкото бебе, което можете да си представите.

— А брат й Карл? Откога познаваш него?

Куки извъртя мощното си тяло и изгледа седналия зад масата на защитата Карл.

— От деня, когато пристигна да живее в нашата къща, и трябва да отбележа, че това беше много тъжен ден, макар тогава никой от нас да не го знаеше. Тогава всички ние го смятахме за свестен младеж.

— Госпожо прокурор, помолете, моля ви, свидетеля си да се ограничава с отговор на въпросите ви.

— Чу ли съдията, Куки?

— Извинявам се, шефе. Господин Банок също смята, че много говоря.

Съдия Чембърлейн се изкашля и сложи ръка на устата си, за да маскира както изкашлянето, така и усмивката си. Мелъди Страус преведе Куки през събитията, довели до спасяването на Бриони и арестуването на Карл от щатската полиция.

— По какво разбра, че обвиняемият се е качил горе в стаята на сестра си?

— Бонзо и аз го чухме да се задава по алеята с онази кола, дето баща му я подари за рождения му ден. След това чухме Бриони да го вика от нейната стая да се качи при нея, защото искала да говори с него.

— И какво стана после, Куки?

— Чухме младия господин Карл да изтичва нагоре по стълбището и вратата на спалнята на Бриони да се затръшва. След това дълго бреме беше тихо. После Бонзо, който беше до мен, чу Карл да крещи като обезумял. Казах му: „Бонзо, да се качим горе да видим какво става“. Но той ме разубеди: „Ама те винаги така се карат. Двамата с теб няма какво да им се месим. Ще отида да излъскам кадилака, за да е готов, когато се върне господин Банок“ и запраши надолу по стълбите.

— Значи той излезе и те остави сама в кухнята. Какво се случи по-нататък, Куки?

— Известно време беше тихо, но после изведнъж госпожица Бриони започна да крещи сякаш я колят. Дори Бонзо я чул от гаража. Но аз го извиках: „Бонзо, бързо ела!“. Уплаших се, че става нещо много лошо. Изтичахме нагоре по стълбите и Бонзо мина през онази стара врата, сякаш изобщо я нямаше. Аз вървях веднага след него и видях господин Карл върху госпожица Бриони на леглото, а тя се бореше като обезумяла и пищеше с всички сили, докато той правеше секс с нея.

— По какво разбра, че прави секс с нея, Куки?

— Правила съм го с достатъчно момчета, за да знам кога някой го прави с друг, госпожо Страус.

— Продължи, ако обичаш, Куки. Какво стана по-нататък?

— Ами… Бонзо побесня. И той като всички обожаваше малката госпожица Бриони. Кресна на Карл нещо от рода на „Какво правиш бе, човек!? Та тя е дете. Сестра ти е, човече! Какво си мислиш, че й правиш?“… нещо такова. После го сграбчи и го хвърли през стаята. Тогава видях, че панталонът на Карл е разкопчан отпред и големият му… онова нещо… стърчи пред него, изцапано с кръвта на малкото ми дете, и тогава и аз поисках да го убия, но вместо това казах на Бонзо да го остави, защото полицията ще дойде и ще се погрижи за него, а ние трябва веднага да се погрижим за Бриони. После позвъних в полицията и те дойдоха дяволски бързо, арестуваха Карл, а Бонзо отнесе Бриони до полицейската кола, защото онзи я бе наранил толкова лошо, че тя не можеше да ходи. След това я закараха в болницата.

— Благодаря ти, Куки. Нямам повече въпроси към теб.

Съдия Чембърлейн погледна към масата на защитата.

— Защитата на обвиняемия ще желае ли да проведе кръстосан разпит на свидетеля?

Джон Маршъс беше на път да се откаже, но после бавно стана.

— Госпожо Хъником, вие казахте, че сте чули Бриони да кани обвиняемия в спалнята си, нали така?

— Да, сър, чух я да му казва да се качи при нея, но не мисля, че е искала от него да си играят на „Скрий наденицата“. Смятам, че е искала да му пусне записа на Саша, която разказва какво й е направил Карл…

— Възразявам, Ваша чест! Свидетелката току-що отговори, че Бриони Банок е поканила брат си в своята спалня. Останалото от показанията й са предположения.

— Възражението се приема. Журито да игнорира останалата част от отговора на свидетеля.

— Благодаря ви, Ваша чест. Нямам други въпроси към този свидетел. — Маршъс седна на мястото си.

Мелъди Страус призова Бонзо Барнс на свидетелската скамейка. Бонзо потвърди всички подробности в показанията на Куки, макар и не така образно като нея.

Джон Маршъс зададе един-единствен въпрос в кръстосания разпит.

— Господин Барнс, чухте ли Бриони Банок да кани брат си в своята спалня?

— Да, сър. Чух я.

— Бриони често ли канеше брат си Карл да се забавляват на затворена врата в спалнята й?

— Ако го е правила, аз не съм го чул, господине.

— Но не сте сигурен, че никога не е оставала сама с него в спалнята си?

Бонзо обмисли въпроса съвестно и мрачно.

— Не ми е работа да пазя пред вратата на госпожица Бриони всяка минута от деня.

— Значи не знаете със сигурност дали Бриони Банок е имала навика да забавлява приятелите си в спалнята зад затворена врата?

— Сигурен съм в едно нещо, господине. Ако заловя кое да е момче в стаята й да прави онова, което Карл й стори, аз просто ще му извия врата.

— Благодаря ви, господин Барнс. Нямам повече въпроси към този свидетел, Ваша чест.

Бонзо се изправи в целия си исполински ръст и сърдито изгледа Джон Маршъс.

— Ясно ми е какво се опитвахте да ме накарате да изтърся, но онова, което ще ме чуете да кажа, е, че малката ни Бриони е добро момиче. И ще счупя врата на всеки, който твърди обратното!

— Благодаря ви, господин Барнс — повтори Джон Маршъс и отстъпи извън обсега на дългата ръка на Бонзо. — Можете да слезете от свидетелската скамейка.

Мелъди призова следващия си свидетел. Беше сержант Роджър Тарантъс от полицейския участък в Хюстън. Неговите показания се състояха в това, че той и екипът му се бяха отзовали на спешно повикване и бяха отишли на адрес Форест Драйв 61, където бе резиденцията на Хенри Банок и неговото семейство, във въпросната нощ. Мелъди умело задаваше въпросите, така че да получи подробно описание на завареното от тях при пристигането им и последвалите предприети действия. Показанията на сержант Тарантъс потвърждаваха казаното от всички други свидетели на обвинението, включително Бриони Банок, Бонзо Барнс и Марта Хъником.

В заключение, сержант Тарантъс, въз основа на видяното и чутото от вас на Форест Драйв 61 вие арестувахте Карл Банок за изнасилване, побой и малтретиране, и го отведохте в участъка на хюстънската полиция, където му предявихте официално обвиненията?

— Точно така, госпожо прокурор.

Екипът на защитата отказа да проведе кръстосан разпит на сержанта. Останалите призовани от обвинението свидетели потвърдиха доброто име на основния свидетел Бриони Банок.

Това бяха учители на Бриони, психиатри от „Деветте бряста“, опознали момичето с течение на годините, през които тя редовно бе посещавала сестра си Саша. Един след друг те описаха Бриони като примерна ученичка и интелигентно, уравновесено и напълно нормално дете.

При кръстосаните разпити защитата се опита да насочи свидетелите да се съгласят, че Бриони е проявявала неестествен за нейната възраст интерес към противния пол. Но всеки отделен свидетел енергично се възпротиви на тези инсинуации.

Накрая Мелъди се обърна към съдия Чембърлейн:

— Обвинението приключи, Ваша чест. Готови сме за пледоария пред журито на съдебните заседатели, когато сметнете за уместно.

— Благодаря ви, госпожице Страус. — Съдията се обърна към масата на защитата и попита: — Има ли защитата свидетели, които да призове, господин Маршъс?

В съдебната зала се възцари изчаквателна тишина. Всички знаеха, че защитата трябва да призове обвиняемия Карл Питър Банок на свидетелската скамейка в своя защита. Ако не го направеше, това означаваше признание на вината. Предприемането на подобен ход бе премерен риск.

Джон Маршъс бавно и донякъде неуверено се изправи на крака.

— Защитата призовава обвиняемия Карл Питър Банок, Ваша чест — каза той.

Разнесе се колективна въздишка на изпускано напрежение, а Мелъди Страус се усмихна тънко като лъвица, подушила миризмата на газела.

Карл стана от мястото си и се отправи във възцарилата се тишина към свидетелската скамейка. Изглеждаше дълбоко разкаян.

Той остана прав със скръстени ръце и сведена глава. Изражението му бе трагично.

— Можеш да седнеш, Карл — посъветва го Джон Маршъс.

— Благодаря ви, сър, но предпочитам да остана прав — измънка младежът.

— Разкажи ни, ако обичаш, как се чувстваш на това дело.

— Чувствам се напълно опустошен. Усещам, че съм загубил волята си за живот. Ако този съд ми наложи смъртна присъда, ще прегърна екзекутора си с две ръце. — Карл вдигна глава и погледна към осиновилия го баща, Хенри Банок, който седеше на първия ред. — Съзнавам, че съм разочаровал дълбоко баща си. Той имаше толкова големи очаквания за мен и аз се опитах да ги оправдая, но се провалих. — Карл се разплака и избърса очи с ръкав. — Дълбоко съжалявам за начина, по който нараних двете скъпи на сърцето ми сестри. Аз съм също толкова виновен като тях, че съгреших. Прощавам им и ги умолявам да ми простят на свой ред. Преизпълнен съм с угризения.

Хенри Банок изсумтя с отвращение и нарочно извърна лице от жалкия спектакъл.

— Признавате ли се виновен в обвиненията срещу вас, Карл Банок? — официално се осведоми Джон Маршъс.

— Виновен съм единствено, че се поддадох пред изкушението и женските съблазни, виновен съм в греха на Адам и хитростите на Ева.

Фразата прозвуча толкова театрално и изкуствено, че всички слушащи изкривиха лица.

— Нямам повече въпроси към този свидетел, Ваша чест — заяви Джон Маршъс и седна на мястото си.

Мелъди Страус пристъпи напред и се хвърли като лъвица от засада.

— Да не намеквате, господин Банок, че сте били съзнателно подмамен да изнасилите двете си невръстни сестри?

— Объркан съм и съм дълбоко разстроен. Всичко това е ужасен шок за мен. Паметта ми изневерява. Чувам да ми се отправят обвинения и си мисля, че в тях може да има някаква истина, но си спомням съвсем малко, госпожо.

— Как си обяснявате попадането на ваша сперма във влагалището на дванайсетгодишната ви сестра? Може би допускате, че тя сама я е сложила там, господин Банок?

— Бог ми е свидетел, че не знам. Не си спомням нищо и дълбоко съжалявам за всичко, което може да съм извършил. — Той отново говореше несвързано.

— А може би намеквате, че дванайсетгодишната ви сестра се е самонаранила по цялото тяло и си е причинила всички освидетелствани контузии? Може би сама е разкъсала интимните си части, за да ви опозори… възможно ли е според вас това?

— Може и това да е станало и ако е така, аз й прощавам, като се надявам и тя да ми прости.

— Вярвате ли, че онези дванайсет на брой съблюдаващи закона и честни граждани са толкова наивни и лековерни да повярват на подобни дивотии. На това ли се надявате, господине?

— Не! Определено не вярвам, че това е възможно. Съмнявам се само в собствената си памет.

— И кога точно ви връхлетя тази странна амнезия, господине? Да ни би след като осъзнахте, че може да ви се наложи да платите за болката и срама, които така лекомислено причинихте на младите си сестри?

— Не си спомням. Наистина не помня.

Мелъди вдигна отвратена ръце във въздуха. Беше достатъчно опитна, за да не развива допълнително тезата си. Знаеше, че защитата плаща висока цена, позволявайки на своя клиент да изкаже разкаянието си пред целия съд, и това я радваше.

— Нямам повече въпроси към обвиняемия, Ваша чест.

— Отлично, дами и господа — каза съдия Чембърлейн и погледна стенния часовник. — Наближава четири часът, така че прекратявам слушането за днес. Продължаваме утре в десет сутринта, за да чуем пледоарията на обвинението.