Порочен кръг

***

Следващата седмица бе изключително натоварена, защото Карл възстановяваше малко по малко предишното си съществуване, възобновяваше старите си контакти и създаваше нови от списъка, който Джони Конго специално му бе приготвил.

Прекара първата сутрин с личния си банкер от хюстънската „Карсън Банк“ в реорганизиране и настройване на различните си сметки и инвестиционни портфейли.

След това прекара час в мразовитата за него атмосфера на юридическата кантора „Бънтър & Теобалд“ с главния попечител на „Семеен тръст Хенри Банок“.

Роналд Бънтър се държа с него като с опасен вид отровно земноводно и отговори на въпросите му само в рамките, разрешени от стриктната интерпретация на учредителния договор на тръста.

Роналд дойде на срещата, придружен от личната си помощничка — млада жена на име Джо Стенли. Тя беше привлекателна и изглеждаше крайно ефикасна, но беше малко старичка за специфичния вкус на Карл. Все пак той реши, че тя би могла да му помогне да получи по-изчерпателен и актуален преглед за делата на тръста от онова, което Бънтър бе готов доброволно да сподели.

На следващата сутрин той телефонира на Джо Стенли от апартамента си, за да я покани на вечеря. Беше решил да изследва докъде се простира нейното либидо и какъв е ефектът на неотразимия му чар върху него. Ако резултатът се окажеше отрицателен, тогава тя сигурно щеше да се поддаде на подкуп. Карл още не бе срещал човек, който да не реагира на нито един от тези два стимула.

Джо Стенли обаче отказа да приеме обаждането му и го притесни допълнително, като го прехвърли на Роналд Бънтър.

Карл затвори в мига, в който разпозна гласа на Рони.

Реши да отложи атаката си срещу семейния тръст за след освобождаването на Джони Конго.

Защото времето на Джони изтичаше.

Едно от имената в списъка с доверени контакти бе на човек с прозвището Кафявия алеутец[14].

— Алеутеца е млад, но умен и гаден. И има много връзки. Досега никога не ме е разочаровал. Може да се каже, че е най-добрият по целия Западен бряг — препоръчал го бе Джони и бе дал на Карл номера му за връзка.

В отговор на обаждането му Алеутеца долетя от Лос Анджелис и Карл го взе с кола от летището. По време на краткото пътуване до хотела, в който бе направил резервации, Карл научи достатъчно, за да се съгласи с преценката на Джони Конго за този човек.

Алеутеца се оказа един от водачите на чернокожа банда, известна под името „Ангелите на Маалик“. Бандата бе международна. Пипалата й се разпростираха извън Щатите, през океана, до всички големи градове на света, навсякъде, където сред населението имаше по-голямо мюсюлманско малцинство.

Само за няколко дни Алеутеца пое цялостното планиране и логистика на операцията и Карл можа да насрочи окончателна дата за спасяването на Джони. Спря се на 29 юли, седем седмици преди определената за екзекуция дата.

На 23 юли в пералнята на затвора „Томас Тъск“ стана експлозия. Двама затворници бяха убити, а всичкото оборудване за пране и сушене бе унищожено или безнадеждно повредено. Тази дейност обаче бе критично важна за гладкото функциониране на целия затвор. Администрацията на затвора се видя принудена да предприеме екстрени мерки. Една от търговските перални, обслужващи няколко от големите хотели в града, се намираше на по-малко от двайсет и пет километра от „Томас Тъск“.

Пералнята „Полар Уайт“ бе избрана от късия списък, а изборът бе утвърден от директора Марко Мерковски по предложение на Джони Конго и в резултат на „мотивационно съображение“ от страна на Карл.

Трийсет процента от работниците в „Полар Уайт“ членуваха в бандата „Ангелите на Маалик“.

В ранната утрин на 29 юли пред сервизния портал на „Томас Тъск“ спря петтонен бял камион. От двете страни на камиона бе изписано името на пералнята, придружено от изображения на усмихната полярна мечка в компанията на три палуващи мечета със завързани на врата безукорно бели салфетки за хранене. Цялата предишна седмица след унищожаването на затворническата пералня този камион редовно бе идвал и охраната на портала бе свикнала с този график.

Днес от камиона слязоха петима мъже. Те до един бяха облечени в бели работни комбинезони с името и емблемата на компанията на гърба.

Шофьор на камиона бе Карл Банок, а Кафявия алеутец му бе помощник. Другите трима, които се возеха в каросерията, бяха последователи на Маалик. Карл бе по природа предпазлив човек, чиято първа мисъл бе за личната му безопасност. Той внимателно бе преценил риска да вземе участие в операцията и бе решил, че този риск е минимален. Въпреки това бе неспокоен и нервен, когато приближи и спря на портала на „Томас Тъск“.

По челото му бе избила пот, но подаде подправения си документ за самоличност, който внимателно бе прегледан от часовия на входа. След малко им махнаха да влизат.

След осемте прекарани тук години Карл отлично познаваше плана на затвора. Насочи камиона към сервизния вход на крилото за обслужващи дейности. След това даде на заден ход, за да опре каросерията в товарната рампа на пералнята. Отвориха задните врати и тримата вътре започнаха да изтикват навън товарните колички. Натовариха ги в пералнята с чували мръсно пране, а след това ги върнаха обратно в чакащия камион на „Полар Уайт“.

Трите подмени, които предшестваха товаренето, бяха изпълнени с ловкостта на сценичен фокусник.

В един от последните чували, беше скрит Джони Конго. Този чувал бе маркиран и бе обработен много грижливо от товарачите. Алеутеца, който наглеждаше товаренето, се постара чувалът да бъде поставен на място, където да бъде скрит зад други чували, но без да има опасност Джони Конго да се задуши.

Последната количка, която бе избутана от камиона в пералнята, беше с един чувал. В него също имаше човешко тяло, но то бе на мъртвец.

Предната седмица Алеутеца бе посетил предградието Гълфтън — един от най-бедните квартали на Хюстън, населен основно от латиноси и имигранти. В един от евтините барове той бе открил човек с външна прилика с Джони — беше едър, застрашително изглеждащ чернокож. Алеутеца го почерпи с питие и му предложи добре платена работа. Мъжът ентусиазирано прие. Алеутеца му даде двеста долара като гаранция за сериозността на предложението и двамата се уговориха да се видят в същия бар вечерта на 28 юли.

Срещата се състоя. Алеутеца го напои с твърд алкохол, докато чернокожият не започна да залита, след което го удуши на паркинга зад бара и натъпка тялото му в чувал за пране, който остави в багажника на наетата за целта кола. Именно този чувал бе последният, разтоварен от камиона на „Полар Уайт“.

Трупът в чувала бе отнесен в крилото на смъртниците. Без никакво забавяне тялото бе положено на нара на Джони Конго с лице към стената, и бе покрито с одеяло, оставящо открит само тила му. Трябваше някой нарочно да се вгледа, за да разбере, че това не е кротко лежащият на нара си Джони Конго.

След това Лукас Хелър се намести в празния чувал и бе избутан назад до камиона на „Полар Уайт“, където бе наместен редом с Джони Конго.

След като напълниха камиона с чували за пране, задните му врати бяха затворени. Карл Банок седна на шофьорската седалка и завъртя ключа на запалването. Алеутеца вече седеше до него, така че Карл без бързане премина през всички контролни пунктове и излезе на магистралата.

Петнайсет километра по-късно те отбиха в паркинг за тирове и Карл паркира между други големи камиони, а Алеутеца разтвори двойната задна врата. Тримата товарачи скочиха на земята и веднага се отправиха към паркираната миналата вечер малка „Тойота“. Отпътуваха, без никой от тях да хвърли поглед назад и кракът им повече никога не стъпи в пералнята „Полар Уайт“.

Карл и Алеутеца се качиха в каросерията, затвориха вратата зад себе си и освободиха Джони Конго и Лукас Хелър от брезентовите им чували.

Джони и Карл топло се прегърнаха, докато Алеутеца и Лукас весело ги наблюдаваха. След това Джони се обърна към Алеутеца, сграбчи го в мечешката си прегръдка и го повдигна във въздуха.

— Алеутецо, ти си страхотен пич. Казах на Карл, че можем да разчитаме на теб, човече.

Лукас Хелър протегна ръка на Карл, който я пое и я стисна. Лукас изкриви лице от силата на стискането.

— Добре, Карл — с известно притеснение каза той. — Ако може сега да се доразплатим, за да ви оставя да празнувате, понеже мен ме чака път.

Без да пуска ръката му, Карл отговори сериозно:

— Благодаря ти, Лукас. За мен бе истинско удоволствие да се запознаем, повярвай ми — и все така, държейки ръката му, кимна на Алеутеца: — Давай, Алеутецо, изплати му онова, което му дължим.

Алеутеца извади от вътрешен джоб на комбинезона си малокалибрен пистолет със заглушител и изстреля от него един-единствен куршум в тила на Лукас Хелър.

Този път Карл освободи ръката му и остави тялото на Лукас да се свлече на пода. Краката му конвулсивно приритаха няколко пъти и тялото му се разтресе в спазъм. Алеутеца се надвеси над трупа и изстреля два нови куршума в дясното слепоочие на Лукас. Този път краката му спряха да ритат.

— Защо, по дяволите…? — заекна Джони Конго. — Защо му сторихте това?

— Никога не съм харесвал този мръсник — обясни Карл. — А и току-що спестих на двама ни двеста хиляди долара.

— Обичам те, Карл Банок — гръмко се изсмя Джони и се хвана за корема.

Алеутеца предвидливо бе взел дрехи за преобличане, които бе опаковал в един от чувалите за пране. Захвърлиха униформите си и бързо се облякоха в дрехи за улицата. После скочиха от каросерията на камиона. Карл заключи всички врати, групата напуска паркинга за тирове и без да бърза, се отправи към паркинга за леки коли, където предната вечер Алеутеца бе оставил нает „Форд мондео“.

Качиха се на колата и се отправиха по шосе 45. След шейсет километра отбиха по второстепенен път и се насочиха на запад към Уейко. Беше късен следобед, когато стигнаха до малка писта на селскостопанската авиация, обслужваща обширен район, засят с култивирано сорго. Там, готов за отлитане, ги чакаше двумоторен витлов „Берън G58“. Самолетът бе способен да излита и каца на къси писти, което го правеше идеален за техните нужди.

Беше собственост на един от познатите наркобарони на Алеутеца, който бе телефонирал предварително, така че пилотът вече подгряваше двигателите, а носът бе ориентиран по дължината на пистата. Карл и Алеутеца си стиснаха ръцете с Джони Конго. После Джони се покатери на основата на крилото и се сгъна, за да напъха голямото си туловище през отворената врата на кабината.

Помощник-пилотът затвори вратата зад него, а пилотът форсира витлата и се понесе по пистата, за да поеме в курс към Ла Сейба в Хондурас, където сеньор Алонсо Алманса с нетърпение очакваше пристигането на Джони.