Порочен кръг

***

Пледоарията на Мелъди Страус продължи почти три часа. Тя изложи установените факти пред съдебните заседатели обосновано и логично, с което демонстрира как бе заслужила репутацията си. Журито и всички в залата я слушаха захласнати. Начинът, по който представи тезата си, бе безупречен.

За разлика от нея Джон Маршъс дори не опита да коментира доказателствата. Той разви теорията, че клиентът му е станал жертва на прелъстяване от страна на двете сестри. Адвокатът наблегна на тезата си, че мотивът на момичетата е бил да покажат в неблагоприятна светлина Карл пред Хенри Банок и по този начин да заемат мястото му на любимец на баща им. Излагането на контрааргументите му отне само четиридесет и осем минути.

Съдия Чембърлейн резюмира двете тези за журито. После напомни на заседателите да обмислят внимателно дали разкаянието на Карл Банок за престъпленията, в които е обвинен, е искрено, или е слаба актьорска игра, и дали ужасните наранявания на Бриони Банок са самопричинени.

— Истински сълзи ли видяхте вчера в очите на обвиняемия, или те бяха крокодилски? — риторично ги попита той.

След което постанови заседателите да започнат обсъждането на своето решение веднага след като обядват.

Хенри заведе Мелъди Страус, Рони Бънтър и Бриони да хапнат в близката закусвалня, Бъргър Кинг“. Бриони и Мелъди си разделиха двоен чийзбъргър. След като изпитанието бе преминало, момичето отново бе жизнерадостно, но продължаваше да държи ръката на баща си за кураж, а веднъж му прошепна:

— Ако вкарат Карл в затвора, той много ще ме намрази. Смяташ ли, че ще започне да ме преследва, когато го освободят?

— Карл ще остане в затвора много дълго време. А и ние ще се погрижим никога повече да не ти досажда, мила моя.

Когато Хенри поиска да плати сметката, минаваше три часът. Още не я бе уредил, когато в заведението забързано влезе служител на съда.

— Журито приключи, господин Банок. Стигнали са до решение. Побързайте, сър.

— Мили боже…! За по-малко от три часа… това е или много добре, или много лошо — промърмори Рони Бънтър.

— Да вървим. — Хенри хвана ръката на дъщеря си и всички забързаха надолу по улицата към съдебната палата. Залата вече беше пълна, а в отделеното за пресата място имаше репортери, дошли тук чак от Ню Йорк Сити и Анкоридж, Аляска.