Порочен кръг

***

Занесе Катрин в детското отделение и трите й гледачки го последваха. Сложи я в средата на пода и се отдръпна до вратата.

— Е, малка красавице — каза й. — Да те видим сега как пълзиш. — И плесна с ръце. — Хайде, Кати. Ела при баба, детето ми.

Тя се обърна по коремче, подпря се на ръчички и коленца и буквално се изстреля към него. Когато го стигна, хвана се с две ръце за крачола му и се опита да се изправи на крака. Падна назад на подплатеното си с памперс дупе и трите гледачки възбудено закудкудякаха:

— Видя ли това?

— Опита се да се изправи на два крака!

— Никога не го е правила досега!

Беше време за обяд и Хектор се включи в ритуала, като се опита да й пъхне в устичката малка лъжичка смляно пилешко месо с тиква. Повечето от храната бе върната. Пюрето потече по брадичката й и изцапа и лигавника, и предницата на ризата му. Когато преглътна последната лъжичка, очичките й се затвориха, брадичката й се опря в гърдите и тя заспа, както си седеше.

Хектор прекара два часа в залата за фитнес, докато дъщеря му спеше, после се преоблече в екипа си за крос, взе „кенгуруто“ на Катрин и отиде да я намери. Когато видя „кенгуруто“, тя ритна с крачета и издаде звук на върховно одобрение.

Тичаха по почти безлюдната плажна ивица, следвани на дискретно разстояние от двама от най-добрите хора на Дейв Имбис. Хектор й пя, после й прави физиономии, които я накараха да се залива от смях. Видя я, че разглежда лицето му. Малката завря пълничките си розови пръстчета в устата си, за да види откъде идват странните звуци, и се опита да го имитира. Но вместо това наду балончета и се заля от смях.

Това същество притъпяваше болката от самотата му. Не му беше така мъчително да се сеща за Хейзъл.

За нещастие, трябваше да се върне в Лондон.