Порочен кръг

***

— Приближаваме кръстовище девет. Води червената кола… Пое по изхода за А272. Черната кола я следва по отбивката. — Зад тях мотоциклетистът говореше в скрития микрофон, а приемната станция потвърди получената информация с късо превключване на посоката на разговора.

Все още на значителна дистанция една от друг, Хейзъл пое по обходния път около древния катедрален град Уинчестър, съществуващ от хиляда и петстотин години, някога столица и крепост на крал Алфред Велики. От време на време Хектор можеше да зърне върха на катедралата над останалите сгради на града. После той остана зад тях, а червеното ферари намали за завоя, обозначен с табела „Смолбридж на Тест“ и „Брандън Хол“. Когато зави след Хейзъл, Хектор видя на банкета на пътя двама работници. Облечени в жълти дъждобрани с надпис „Британски пътища“ и светлоотражателни ленти, те разтоварваха от платформата на спрял камион елементите на желязна бариера. Хектор не им обърна много внимание, защото гледаше напред към смаляващото се в далечината ферари. С изключение на червената кола тесният път напред бе свободен от всякакво движение, докъдето му стигаше погледът.

Минута по-късно мотоциклетът ги последва по завоя за Смолбридж. Когато подмина работниците, мотоциклетистът вдигна скритата си в ръкавица ръка и те веднага се активизираха. Бързо изтеглиха частите на бариерата напречно на пътя и блокираха и двете ленти за движение. След това издигнаха голям пътен знак в жълто и черно, на който пишеше:

Пътят е затворен. Влизането забранено.

Ползвайте отклонението.

Голяма черна стрелка малко по-нататък сочеше в посоката, в която Хектор, Хейзъл и следващият ги мотоциклетист оставаха сами на шосето. Псевдоработниците скочиха обратно в камиона и заминаха. Беше им платено и бяха свършили работата си.

Близостта до дома накара Хектор малко да се отпусне. Погледна пак в огледалото за обратно виждане и макар да видя мотоциклета зад себе си, прецени, че се намира на около двеста метра зад него, затова насочи вниманието си пак напред. Теренът, през който минаваха, беше леко хълмист и прошарен с горички от по-тъмни дървета. Някои от тях стигаха до шосето, което се провираше между хълмовете. Тук то се свиваше до само две тесни ленти. Дори Хейзъл беше принудена да намали скоростта си.

— Двете коли навлизат в зоната — отчетливо изрече мотоциклетистът и този път му бе отговорено.

— Разбрано, първи. Виждам всички ви.

Внезапно от калния селски път на асфалта изпълзя нова кола и се вклини между мотоциклетиста и роувъра на Хектор. Беше чакала скрита зад група дървета в очакване Хектор да я подмине. Беше ван „Мерцедес Бенц“ с ляв волан и френски регистрационни номера. По нея нямаше никаква маркировка. Мотоциклетистът ускори и се намести на пет-шест метра от задната броня на колата.

Пред тях роувърът на Хектор изчезна след поредното възвишение. Когато мотоциклетистът и мерцедесът стигнаха до същото място, те видяха, че пътят напред навлиза в плитка долина, където се пресича от речно корито между два склона от влажна пръст. Хектор бе започнал да се спуска по близкия склон, а в далечината червеното ферари се изкачваше по далечния. Шофьорът на мерцедеса доволно се усмихна. Капанът бе заложен перфектно. Той натисна педала на газта, машината изрева надолу и премина на скорост през коритото. Когато се изкачи бързо след Хектор, той даде остър сигнал с клаксона. Хектор вдигна поглед към огледалото за обратно виждане.

— И откъде, по дяволите, се появи сега този нещастник? — изненада се той. Виждаше в огледалото вана за първи път.

Въпреки това прецени, че макар мястото да е тясно, има достатъчно място за изпреварване. Така че забави инстинктивно и отби във високата част, за да пропусне пред себе си по-голямата кола. Тя се провря на сантиметри от него.

Двете коли се изравниха само за миг. Френските номера обясняваха левия волан. Водачът на вана се обърна към него. Хектор се стресна от гумената халоуин маска, изобразяваща ухиленото лице на президента Ричард Никсън. Лявата му ръка бе подпряна на отворения прозорец. Беше мускулеста ръка с малка червена татуировка върху много тъмна кожа.

Непосредствено зад вана, толкова близко, че предното колело едва не докосваше задната броня на колата, се движеше черна „Хонда Кросрънър“ с водач и пътник зад него. Машината изрева на свой ред покрай Хектор. Двамата бяха с каски със затъмнени стъкла и бяха облечени изцяло в черни кожени екипи.

Откъм далечната страна на калната вдлъбнатина в терена ферарито на Хейзъл точно преминаваше през билото на хълма. Хектор осъзна, че той и тя са отрязани един от друг.

— Хейзъл! — изкрещя името й в мига, в който хищническите му инстинкти се включиха на максимум. — Искат Хейзъл!

Първият му импулс бе да я предупреди по мобилния телефон, но това би означавало загуба на ценни секунди, а ванът и мотоциклетистът бързо се отдалечаваха от него. Той настъпи педала до пода и се впусна с рев на двигателя след тях. Видя ферарито на Хейзъл да се скрива от погледа му зад билото и насочи цялото си внимание към машините, които преследваше. Двигателят на роувъра му беше нов и тунингован, така че дистанцията започна бързо да се скъсява. Инстинктивно посегна с дясната си ръка към предницата на сакото си, където обикновено държеше в кобур под мишницата 9-милиметров „Берета автоматик“. Естествено, че го нямаше там. В добрата стара Англия притежаването на леко огнестрелно оръжие беше строго забранено.

— Скапани политикани! — изръмжа той. Но не позволи на тази мисъл да ангажира съзнанието му, което продължаваше да бъде съсредоточено в заплахата по шосето пред него. Реши първо да се забие като таран в тежкия ван. Той беше по-лесната цел. Ако успееше да се изравни с него, можеше да използва стария полицейски трик да го удари странично в задните колела, с което щеше да го изхвърли от пътното платно. Мотоциклетистът щеше да е много по-труден, но след отстраняването на вана можеше да се съсредоточи в задачата да го догони.

Разстоянието до вана бързо се скъсяваше. Хондата се изнесе странично и се изравни с кабината на вана. Хектор беше наравно със задницата на мерцедеса. Шофьорът започна да слаломира наляво-надясно, което затрудняваше Хектор да си пробие път покрай него.

— Мамка му! — изруга той, когато задната врата на вана изненадващо се разтвори точно пред него. — Сега какво?!

Погледна през вратата в товарното отделение на вана. Там се виждаше строителна платформа на колелца, натоварена с големи циментови блокове, все още опаковани в прозрачно транспортно фолио. Явно там имаше друг бандит, който сега буташе платформата през вратата към него. Хектор веднага разбра какво предстои да се случи и рязко наби спирачки. Дори така едва не стана фатално късно.

Платформата се прекатури от задницата на вана и се стовари на шосето точно пред роувъра. Пластмасовото фолио се разкъса от удара и тонове големи строителни блокове се посипаха по платното, образувайки бариера по цялата му широчина — препятствие, което бе непосилно дори за мощната машина. Хектор успя да закове на сантиметри от преградата. Видя, че ванът изсипва още две палета и запечатва по този начин поне петдесетметров участък от пътя. Далече пред него ванът и мотоциклетът поемаха нагоре по склона, зад билото на който вече се бе скрило ферарито на Хейзъл.

Огледа купчината пред себе си. Беше много сериозно препятствие, почти невъзможно за преодоляване. Но… налагаше се да опита. Натисна скоростния лост в положение на най-ниска предавка. Увеличи оборотите и атакува бариерата. Започна да я изкачва мъчително бавно, шасито се удряше и стържеше по струпаните блокове, които се разместваха под тежестта на роувъра и по този начин лишаваха гумите от сцепление. Скоростта му се изчерпи и в един момент той се озова заклещен наполовина на бариерата, като три от колелата му безсилно се въртяха във въздуха, а четвъртото бе забито между два бетонни блока.

Ванът и ескортиращият го мотоциклет изчезнаха зад билото. Обхванат от отчаяние, Хектор заби лоста на заден ход. Колата се заклати и се плъзна назад и обратно на платното. Той отвори вратата и стъпи на стъпалото за качване. Огледа се в търсене на заобиколен път.

Видя, че шосето минава покрай огради от бодлива тел, издигнати тук, за да не позволят на добитъка да излиза на платното. Под всяка ограда имаше канавка за отводняване. Калта в канавките бе блестяща и лепкава, но нямаше никакъв друг път за заобикаляне.

— Колко добре са го избрали — ядоса се той: — Тясно платно, преградено от купчина бетонни блокове, огради и канавки от двете страни. Браво на тях! — Не можеше да не им отдаде дължимото. Бесен, той се седна отново зад волана, пристегна се пак с предпазния колан и с маневра обърна назад. Приближи роувъра до място от оградата, където в два участъка бодливата тел беше ръждясала почти до изгниване. Пое дълбоко дъх и промърмори: — Да става каквото ще…!

Роувърът излетя от пътя и се заби в оградата. Телта се скъса, изплющявайки като двоен бич, и той проби през нея, за да попадне в канавката от другата страна. Тялото му се заби в колана с такава сила, та за миг си помисли, че счупил ключицата си. Сподави болката и започна да се бори с волана, който непокорно се извиваше в ръцете му. Мъчително бавно роувърът се измъкна от калната канавка и стъпи на ливадата. Зави и пое успоредно на шосето. Пътуването бе през кална пръст и изпълнено с коварни изненади. На два пъти едва не затъна, но роувърът успя да се измъкне, изхвърляйки кални пръски и парчета торф зад колелата. Предното стъкло бе покрито с кални капки до степен да направи виждането през него невъзможно. Включи чистачките. Подмина участъка с натрупаните бетонни блокове. Приближи машината към склона, като избягваше да прави завои. Почвата тук бе малко по-твърда и колата ускори. Забеляза, че отводнителната канавка е малко по-плитка и се насочи към нея. Роувърът се поколеба и започна да буксува, но в крайна сметка успя да се измъкне на другата страна. Тук трасето не бе толкова високо и склонът бе по-малко стръмен. Атакува и блъсна оградата пред себе си. Бодливата тел спря роувъра за един инфарктен миг, но тогава колът се счупи и оградата падна. Роувърът премина през нея и изскочи на пътната настилка. Хектор завъртя волана, за да го насочи нагоре по хълма, и с въздишка на облекчение прелетя през билото, зад което се бяха скрили Хейзъл и преследвачите й.