Порочен кръг

***

Първият самолет, който се приземи на новата писта, беше „Антонов Ан-124 Кондор“, произведен през 1985 година и летял хиляди часове в руската армия, преди да бъде продаден. Беше турбовитлов с четири двигателя — един от най-големите в обръщение, с огромна товароподемност. Карл Банок бе шестият му регистриран собственик. Беше го купил от търговец на излишно военно оборудване в България. Самолетът се обслужваше от двама пилоти от запаса, уволнени от руските военновъздушни сили поради навършване на възраст. И двамата отчаяно се нуждаеха от работата, така че Карл ги получи, както и самолета, на съвсем достъпна цена.

С ремонтираните двигатели, монтирани в Дубай, кондорът имаше достатъчен обсег за полет без междинно кацане от Казунду до Хонконг или Техеран. Един от най-големите купувачи на конфликтната колтанова руда беше комунистически Китай. Иран също отчаяно се нуждаеше от танталит, за да продължи ядрената си програма. Карл и Джони вече можеха да обслужват най-големите си клиенти с доставки едва ли не до входната им врата.

Първото карго, с което кондорът кацна в Казунду, бе огромен дизелов генератор за захранване на замъка, както и сателитна антена, и всичкото електронно оборудване, нужно на Карл за постоянна връзка със световните финансови пазари. Със същия полет пристигна и екип от седмина високоплатени експерти, който инсталира и пусна в действие това оборудване.

На борда на „Антонов“ пристигна и лекар. Той бе приел да работи на щат за новото правителство на Казунду и най-вече да бъде на денонощно разположение на Карл, който бе поразен от хипохондрия в начална фаза.

От същия български дилър, доставил кондора, Карл закупи и две десантни амфибии за дислокация, някога използвани от руските военноморски сили. Бяха им монтирани нови двигатели и бяха доставени с търговски кораб от българското черноморско пристанище Варна до Дар ес Салам, главното пристанище на Танзания. Кондорът отлетя до там и ги пренесе една по една в Казунду. Те можеха да пресичат езерото при Кигома за по-малко от два часа и да доставят с всеки курс по петдесет тона цимент и други тежки и обемисти строителни материали.

Докато се разгръщаше цялата тази дейност, Джони Конго подбра сред поданиците си всички бивши военни, използвани от покойния му чичо. Избраните бяха изумени от способността му да ги идентифицира толкова бързо. Джони си бе спечелил репутацията, че притежава свръхестествени сили, което в огромна степен се дължеше на благоговението, което будеше сред поданиците си. Никой от тях така и не се досети, че те бяха най-охранените сред цялото население на Казунду и подборът им се свеждаше просто до забелязването кои имат най-големи кореми.

Джони ги предаде на Сам Енгвеняма със задачата да бъдат тренирани като войници и полицаи, и да се грижат техните братя и сестри да не спират да се трудят. Все пак чупенето на глави и ритането на задници беше избраният от самите тях начин да си вадят хляба.

Те се заловиха за работа с наслаждение и започнаха да служат на крал Джон и белокожия му министър-председател, Негово превъзходителство Карл Питър Банок.