Порочен кръг

***

След като структурата на новото казундийско правителство бе създадена и заработи гладко, Джони сформира тежковъоръжена група от трийсетина нови телохранители. Изпрати емисари да уведомят местните конгоански главатари, че възнамерява да ги посети, а после, придружаван от Сам Енгвеняма и бодигарда си, прекоси границата с Демократична република Конго. Карл реши да се въздържи от присъединяване с извинението, че не е подходящ за тази работа, понеже не владее нито един от местните езици, а и е важно да следи изкъсо динамиката на глобалните финансови пазари. За разлика от предишни случаи, този път Джони не отхвърли извиненията му, а го остави с влажна целувка по устните.

Обиколката на Джони из източните провинции на Конго премина триумфално. Всяка отделна провинция бе под управлението на местен главатар, който притежаваше частна армия. Всички вождове изслушаха със зле прикривано задоволство обясненията на Джони, че е готов да плаща с американски долари за всяка унция колтанов концентрат, всеки грам злато, всеки карат диаманти и всеки чувал каситерит или волфрамит, които му бъдат доставени на казундийската граница, където Джони вече бе назначил собствен оценител, който да приема и проверява чистотата на рудата и минералите.

Джони специално подчерта пред главатарите, че за тях не съществува никакъв риск. Те нямаше да изпуснат стоката от очите си, докато не видеха парите в ръцете си.

Бяха изминали само няколко седмици след обиколката на Джони, когато на границата започнаха да пристигат дълги колони носачи. Те бяха водени от въоръжени мъже и пришпорвани да бързат с викове, ритници и бичове. Носачите бяха основно жени, буквално залитащи под чувалите суровини, които те балансираха на главите си. Мъжете и децата бяха по-полезни под земята в примитивните мини.

Тежестта на всеки товар бе индивидуално подбрана според силата и издръжливостта на носачката. Когато някоя от тях паднеше, тя беше вдигана с бич на крака и принуждавана да продължи да върви. Ако не успееше да стане, товарът й бе разпределян между останалите пред нея, които и без това бяха на границата на издръжливостта си.

Жертвата след това биваше застрелвана, а трупът й оставян на пътеката като предупреждение за следващите.

Пътят до Казунду през гористите хълмове скоро бе очертан не само от преминалите по него хиляди крака, но и от вонята на трупове, разлагащи се по протежението му.

Много скоро бе събрана достатъчно колтанова руда за първия полет на „Ан-124 Кондор“ до Хонконг. Кондорът имаше заповед на връщане да спре в Тайланд за зареждане с гориво и за да качи на борда си няколко млади тайландски проститутки — както мъже, така и жени. И Джони, и Карл намираха дребните тайландски тела за особено привлекателни. Най-вече харесваха тайландските травестити, които напълно съответстваха на влечението им и към двата пола.

Джони и Карл старателно избягваха всякакъв физически контакт с местните казундийци, които — за разлика от внимателно подбраните тайландци — бяха подобие на вървящи скелети, поразени от всевъзможни венерически болести.

След първите две години управление на Джони, когато печалбата от търговията с конфликтни суровини и от финансовия гений на Карл бе неохотно утроена от попечителите на „Сеемен тръст Хенри Банок“ двамата насочиха колективната си енергия и огромно състояние към трансформирането на замъка на върха на хълма от отвратителна руина в искрящ брилянт в обкова на езеро, планина и пищна джунгла.

За реализацията на тази идея те привлякоха архитекти, паркостроители, хидроинженери, строители със специализирани умения. Внесоха през езерото висококачествени строителни материали. Изкупиха от търгове по света редки и красиви предмети, различни видове екзотична дървесина, картини, коприна, керамика и други предмети на изящното и приложното изкуство. Започнаха да изпомпват вода от езерото за висящата градина на върха на хълма, която след това минаваше през подземни пещери и надземни басейни, за да се излее надолу в изящно сътворени водоскоци и водопади, които се връщаха отново в езерото, от което се бяха възнесли.

За помощ в реализирането на този шедьовър Карл Банок избра видния американски архитект и носител на международни награди Андрю Муркрофт от „Муркрофт и Хей“, който някога бе проектирал имението на Форест Драйв, построено от Хенри Банок за неговото семейство.

Карл изпита болезнено удоволствие да използва човека, избран от приемния му баща, когото бе унищожил и чието семейство бе на път окончателно да затрие.