Порочен кръг

***

Карл бе преместен от шесто на първо ниво на затвора, където излежаваха присъди затворници с привилегировано положение и безукорни досиета, които биваха натоварвани с различни вътрешни функции. Новата му килия бе три пъти по-голяма от старата на шесто ниво. Предоставиха му телевизор и компютър с онлайн достъп.

Компютърът бе съществен елемент в управляването на бизнес интересите на съдружието. По щастливо стечение на обстоятелствата цените на борсата се повишаваха. Всичките стари контакти на Карл бяха на негово разположение, а инстинктът му за печалба се оказа ненакърнен. Семейният тръст на Хенри Банок стриктно утрояваше всяка негова декларирана печалба.

Бавното темпо на затворническия живот оставяше на изобретателни мозък на Карл достатъчно време да планира бъдещия си живот. Когато излежа пет години, досието му бе прегледано и се оказа безупречно — директор Мерковски се бе погрижил за това. Подадена бе молба и първоначалната присъда на съдия Чембърлейн от минимум петнайсет години бе намалена на минимум десет. Карл бе излежал половината от нея. Беше все още само на двайсет и осем, лукав мултимилионер, живеещ по закона на улицата, готов да заживее по своите правила, след като излезе през портала на „Томас Тъск“.

Благодарение на множеството свои и на Джони Конго помощници навън Карл бе в течение как се развива животът на баща му, както и на другите бенефициенти на „Семеен тръст Хенри Банок‘‘.

Финансовите амбиции на Карл понесоха тежък удар, когато старият му баща се запозна с професионална тенисистка, четиридесет години по-млада от него и по-малка дори от самия Карл Банок. Карл бе разгледал внимателно снимките в пресата на тази жена. Казваше се Хейзъл Нелсън и беше атлетична, красива блондинка. Само няколко месеца след запознаването им баща му и Хейзъл се бяха оженили с великолепна сватбена церемония в имението на Форест Драйв. По-малко от година по-късно Хейзъл бе родила момиченце на име Кайла. Хенри неизменно продължаваше да създава само момичета. От гледна точка на Карл тази досадна нова авантюра на баща му бе добавила още две имена в списъка с бенефициенти на „Семеен тръст Хенри Банок“.

Пълният списък в този момент се състоеше от седем души, включително Карл: Хенри Банок, Хейзъл Банок и невръстната им дъщеричка Кайла, майката на Карл, Марлене Имелда Банок, запазила тази фамилия и след развода си с Хенри, и двете му полусестри — Саша Жан и Бриони Лий. Като използва пазарната стойност на корпорация „Банок Ойл“ в регистъра на нюйоркската фондова борса, Карл пресметна общата сума на активите на „Семеен тръст Хенри Банок“ на сто и единайсет милиарда щатски долара. Карл с цялото си същество негодуваше при мисълта да сподели дори тази огромна сума с още петима или шестима други.

От затворническата си килия Карл бе проследил с активен и пристрастен интерес перипетиите около иска на баща му до Върховния съд във Вашингтон

Карл Питър Банок да бъде заличен от списъка на бенефициентите на семейния тръст на основание липсата на кръвна връзка с източника на финансиране и поради убеждението на този източник, че осъждането на това лице за ред углавни престъпления го дисквалифицира.

Когато достопочитаемите съдии от Върховния съд отхвърлиха единодушно молбата на Хенри Банок, Карл разбра, че само смъртта може да го лиши от дела му в активите на тръста.

Карл и Джони Конго организираха дискретно парти в крилото на смъртниците, посетено от директора на затвора Марко Мерковски и няколко особи от женски пол, доведени от Хънтсвил за случая. Макар Карл и Джони Конго да бяха станали любовници от години, те нямаха нищо против да споделят брачното си ложе с едно-две красиви момичета или дори млади момчета, ако имаше такива.

Решението на Върховния съд в негова полза накара Карл да анализира много подробно многобройните забележителни условия, формулирани от баща му в учредителния договор на „Семеен тръст Хенри Банок“.

През годините на следването си Карл бе развил забележителна памет и макар да не бе разгръщал копието на учредителния договор от деня, в който бе проникнал в хранилището на баща си, той можа да направи подробни бележки по неговото съдържание. И една конкретна клауза, включена от баща му, продължаваше да го измъчва и тревожи.

Клаузата предвиждаше, когато остане един-единствен жив бенефициент, попечителите на тръста да приключат действието му, а наличните към онзи бъдещ момент активи да бъдат разделени поравно между благотворителен фонд, който Хенри харесваше, и единствения бенефициент, бил той мъж или жена.

Карл прецени, че е дошло времето да се възползва в пълна степен от тази клауза, докато е още скрит от вниманието на обществеността в килиите на затвора „Томас Тъск“, където бетонните стени, които го задържаха вътре, щяха да играят и ролята на щит срещу подозрението към него, и щяха да му осигурят непоклатимо алиби.

Самият Хенри бе недосегаем, но беше започнал бързо да остарява. С темпото, с което живееше живота си, той нямаше да изкара дълго. Информаторите на Карл му бяха съобщили, че Хенри вече започнал да сдава багажа. Карл знаеше, че може да разчита на онази с косата, и беше готов да изчака.

Хейзъл и малката й дъщеричка Кайла бяха защитени като кралски особи — мантия, която Хенри Банок хвърляше над всички в близкото си обкръжение. Хейзъл и Кайла засега бяха неуязвими, все още. Тяхното време щеше да дойде, когато Хенри излезеше от играта.

Това обаче не се отнасяше до неговата пропила се майка, Марлене Имелда, която той презираше, а в още по-малка степен бе валидно за полусестрите му, които той мразеше страстно и горчиво. Те бяха пряко отговорни за вкарването му в затвора и многото прахосани години от живота му, които той бе принуден да прекара зад бетонни стени и стоманени бариери в компанията на същества, по-мерзки от всяко животно в джунглата.

Карл бе научил, че психическото състояние на по-голямата му сестра Саша се бе подобрило толкова значително след неговото влизане в затвора, че нейните лекари бяха сметнали за възможно да я изпишат от болницата „Деветте бряста“ и да я предадат на грижите на майка й. Така че Саша бе отишла да живее при Марлене на Каймановите острови. Близостта се бе отразила крайно благоприятно на майка и дъщеря. Марлене не се бе излекувала напълно от хроничния си алкохолизъм, но отговорността за голямата й дъщеря изискваше да стане трезвеничка. Сега тя посвещаваше всичката си любов и цялото си внимание на Саша, а Саша реагираше възнаграждаващо.

След женитбата на Хенри Банок за Хейзъл Нелсън и раждането на Кайла, Бриони бе решила да напусне имението и да се пренесе на Кайманите, за да бъде с майка си и сестра си.

Бриони бе на почти същата възраст като Хейзъл, нейната мащеха. Двете момичета бяха със силни характери и склонни към противоборство, а същевременно и яростно ревниви по отношение на Хенри Банок. При други обстоятелства те вероятно щяха да се сприятелят, но раждането на Кайла бе дало решително предимство на Хейзъл. Сега тя вече беше не само новата господарка на дома, но също и майка на най-малката дъщеря на Хенри. Хенри бе сляпо влюбен в Хейзъл и когато тя бе започнала да проявява активен интерес към делата на корпорация „Банок Ойл“, той най-енергично я бе подкрепил. Не след дълго я бе издигнал на директорския пост, станал вакантен след осъждането на Карл.

И Хейзъл бе заела място в залата на борда като дясна ръка на Хенри.

Тя бе станала всичко за Хенри Банок — любима, съпруга, майка на детето му, партньор в бизнеса и най-добър приятел.

От друга страна, Бриони не бе проявила никакъв интерес към „Банок Ойл“. Тя разполагаше с предостатъчно пари, изплащани й от семейния тръст, и не беше користолюбива. Притежаваше съвсем малко от талантите, с които Хейзъл разполагаше в излишък и които я правеха желана и безценна за баща й. Бриони не можеше да се съревновава с нея в каквото и да е било. Затова отлетя за Гранд Кайман на Карибите, където Марлене и Саша я приветстваха с добре дошла с трогателна готовност и където тя можеше да прави нещо, оценявано високо от двамата души, които обичаше с цялото си сърце, а това бе възможно най-удовлетворяващо за Бриони.

За Карл преместването й бе чудесна възможност. Сега трима от бенефициентите на семейния тръст бяха извън щита на баща му, далече от юрисдикцията и защитата на правителството на Съединените американски щати и живеещи на усамотен остров, където бяха много по-уязвими и леснодостъпни за приятелите Джони Конго.

Карл разработи подробен план, в който не пропусна нито една подробност. Конго стана ентусиазиран участник в начинанието. Той разполагаше с връзки с кокаиновите синдикати в Хондурас и Колумбия, които винаги бяха готови да припечелят някой и друг допълнителен долар в по-прозаичен проект.

Контактът на Джони в Хондурас бе сеньор Алонсо Алманса. Той живееше в пристанищния град Ла Сейба, където разполагаше с две много бързи дванайсетметрови моторници за открити води. Те обикновено се използваха за нощни операции по превоз на стока на север до Мексико, Тексас или Луизиана. Само че американската брегова охрана напоследък бе започнала да им досажда, поради което прекрасните му моторници се задържаха в пристанището прекалено дълго.

Разстоянието от Ла Сейба до Каймановите острови е по-малко от петстотин морски мили — нищо работа за коя да е от двете бързи „Крие Крафт“.

— Алонсо е добър и много надежден. И няма да се погнуси от „мокра“ поръчка, ако цената си я бива. Мисля, че разполагаме с когото трябва — каза Конго на Карл.

— Харесва ми онова, което ми разказа за него, а и цената му е приемлива. Но няма ли да е нужно малко проучване? Няма ли човек на Гранд Кайман, който може да ни помогне?

— Никакъв проблем, белокожко. — Това обръщение, използвано в началото като унизително, сега се бе превърнало в ласкав израз за двамата. — Има един агент по недвижими имоти в Джорджтаун, който някога свърши това— онова за мен. Не мисля, че е затрупан с работа. Можем да му кажем, че искаме да участваме анонимно в търг за имение на острова и за целта ни трябва пълно описание на всичко в него, включително прислуга и обитатели.

— Обади му се, чернилко. — Всеки друг, осмелил се да се обърне по този начин към Джони Конго, щеше да умре преждевременно и много болезнено. — Най-много ни интересува охраната на имението. Доколкото познавам баща ми, а аз го познавам много добре, охраната ще е засилена. Явно трябва да научим и коя е спалнята на майка ми и къде да открием двете ми сестри. Почти сигурно е, че техните спални ще са редом с тази на скъпата им мама.

Контактът на Джони на Гранд Кайман бе пенсиониран англичанин на име Тревор Джонс, решил да прекара есента на живота си на тропически райски остров. За свое съжаление бе открил, че раят не е безплатен, а пенсията му изобщо не достига. Така че взе присърце задачата на Карл Банок. Беше направил в земемерската служба копие на строителния план на „Стоянката“ — бреговия дом на Банок. След това бе издирил една от бившите камериерки на госпожа Марлене Банок, уволнена за кражба на чифт обеци от кутията за бижута на госпожица Саша. Казваше се Гладис и си бе тръгнала от „Стоянката“ озлобена до крайност.

Гладис и Тревор разгледаха заедно плана на къщата. Тя му показа кои спални се обитават от трите жени и къде се намира стаята на охраната. Жената знаеше и графика за обиколка на охраната. В различни точки на имението бяха монтирани специални часовници, които трябваше да регистрират и удостоверят спазването на този график. Смените ставаха точно на всеки час. Това правеше движенията на патрула предвидими. Гладис даде и списък на домашната прислуга. Повечето от хората почиваха в неделя и се връщаха на работа след уикенда.

Гладис знаеше точното местоположение на всеки от многобройните сензори на охранителната система в имението. Естествено, след уволняването й паролите бяха сменени, но мъжът, с когото живееше на съпружески начала, продължаваше да работи в „Стоянката“ като помощник-готвач. И той без замисляне й бе дал новите пароли.

Проходът в кораловия риф бе обозначен със светещи шамандури, а каналът до стоянката за закотвяне — дала името на имението — също бе маркиран с шамандури. Джонс излезе с малкия си риболовен скиф, за да прослуша незабележимо с ехолот крайбрежните води и да подготви няколко неща. По време на пролетните приливи каналът бе дълбок три метра в най-плитката си част, което бе предостатъчна дълбочина дори за лодка като „Крис Крафт“.

Пакетът с тази информация бе изпратен на имейл адреса на Джони Конго като пидиеф документ. За Карл цената бе доста под четири хиляди долара, което той сметна за отлична сделка.

Пидиеф документът бе препратен на сеньор Алонсо Алманса в Ла Сейба с допълнителни подробни инструкции и документ за банков превод на стойност седемдесет и пет хиляди долара, като предплата по договор за общо двеста и петдесет хиляди долара.

— Ще ти споделя една малка тайна, чернилко — усмихна се Карл на Джони Конго. — Имаш ли достатъчно пари, можеш да получиш всичко, което желаеш. Никой не може да те спре.

— Точно така, белокожко — вдигна дясната си ръка Джони и му даде „петица“.