Порочен кръг

***

Колкото и да бе невероятно, агентът в Лондон бе намерил купувач за номер 11. Рони Бънтър бе помолил от името на съвета на надзорниците Хектор да проконтролира прехвърлянето на собствеността. Така че трябваше да присъства на място, докато фирмата по пренасяне опаковаше съдържанието на огромната къща. Купувачът бе индийски стоманодобивен магнат. Даваше къщата на един от синовете като сватбен подарък. Хектор се отърва от повечето мебели, като му ги препродаде. Антиките и предметите на изкуството, събрани от Хейзъл, изпрати в „Сотбис“ за продажба на търг. Изпита върховно, почти физическо облекчение, когато и последният тежко натоварен камион замина от алеята пред дома.

Оправният агент имаше списък с поне десетина заменки на номер 11 и започна да развежда Хектор из всичките. Трета в списъка бе прекрасна стара къща с двор в квартала Мейфеър. Тя бе изцяло ремонтирана, а боята по стените й едва бе изсъхнала. Имаше всички обичайни сервизни помещения плюс четири големи спални апартамента, подземен гараж затри коли и жилищни помещения за прислуга от пет души в мазето. На Хектор му трябваха четиридесет и пет минути да вземе решението да я купи.

Когато подписа документите, вече бе избрал име за своя нов дом, който щеше да бъде дом и на Катрин.

Нарече я „Кръстопът“, а адресът бе Лаундес Мюс 4, Мейфеър. И заемаше около двайсет процента от разгърнатата площ на имението в Белгрейвия.

Свърза се с бюро на интериорни дизайнери и им даде срок от шест седмици, за да мебелират изцяло дома и да го приготвят за обитаване.

Започна да усеща, че най-сетне е успял да загърби миналото и е готов да започне нов живот.