Порочен кръг

***

Процесът срещу Карл Питър Банок продължи двайсет и шест заседателни дни.

Предварителните обсъждания от членовете на Голямото жури отнеха четири от тези дни, преди съставът да приеме проекта на обвинителния акт, което беше еквивалентно на обвинение в углавно престъпление. Делото можеше да влезе в съдебната зала, което задейства машината на правосъдието.

Съдията Джошуа Чембърлейн бе над шейсетте. Беше заклет демократ. Имаше репутацията на педантичен и стриктен съдия. През двайсетте години на съдебната му практика нито една от присъдите му не бе отхвърляна при обжалване, което само по себе си бе забележително постижение.

В съзвучие с либералните си убеждения, той бе издавал смъртна присъда в по-малко от три процента от делата с обвинения, предполагащи смъртно наказание.

Прокурорът беше жена. Казваше се Мелъди Страус. Макар да нямаше още четиридесет години, тя имаше зад гърба си многобройни тежки дела и си бе изградила солидна репутация. Разполагаше с двама правни сътрудници.

Екипът на защитата се състоеше от петима от най-скъпоплатените адвокати в щата Тексас. Тя бяха внимателно подбрани от адвокат на ответника. Общият им хонорар струваше на „Семеен тръст Хенри Банок“ над два милиона долара дневно.

Първата работа бе да се изберат и закълнат дванайсетте членове на журито от група от петдесет кандидати, съставена от компютър в Министерството на правосъдието на щата Тексас. Това отне повече от седмица, понеже защитата правеше всичко възможно да изключи влизането на колкото може повече жени. Адвокатите използваха правото си на десет отвода, за да изключат потенциалните участници от женски пол, а след това подложиха останалите жени кандидатки на изтощителен разпит за възгледите им спрямо смъртното наказание и отношението им относно съблазняването от жени и подбуждането към изнасилване.

Мелъди Страус влезе в сблъсък с екипа на защитата. Тя се бореше със зъби и нокти да съхрани всички избрани от компютъра жени за окончателния списък на заседателите. Мелъди беше крайно находчива и много убедителна. Тя разпита безмилостно всички кандидати мъже, за да открие у тях склонност към мъжко високомерие. Запази всичките си отводи за отхвърляне на мъже, проявяващи подобна склонност. В крайна сметка успя да изравни шансовете с равен брой мъже и жени в състава на журито.