Порочен кръг

***

Двайсет и осем дни по-късно моторницата „Плума де Мар“ на сеньор Алманса използва пълнолунието, за да се промъкне през прохода на рифа в залива Олд Мен Бей на северната страна на Гранд Кайман. Корпусът й бе боядисан в матирано черно, така че дори в тези условия тя оставаше почти невидима. Беше излязла от Ла Сейба по обяд предишния ден и бе изминала разстоянието по график с разчет да пристигне точно в три без четвърт през нощта в неделя — тогава, когато са будни само магистралните бандити, върколаците и пиратите.

На „Плума де Map" имаше екипаж от единайсет души. Те носеха черни анцузи с черни качулки върху цялата глава с прорези за очите и устата. Пуснаха котва до една от шамандурите в канала на седемдесет метра от „Стоянката“. Тревор Джонс бе привързал към шамандурата малък радиомаяк, който да ги насочва. На борда на моторницата остана само един човек, който да се грижи за нея, а останалите пуснаха на вода надуваема лодка и захранваният от акумулатор мотор безшумно ги насочи към безлюдния бряг.

Стигнаха сушата точно в три часа, когато, както знаеха, патрулът щеше да се събере за кафе и смяна в стаята на охраната. Двама от маскираните изтичаха напред и деактивираха сензорите на алармата, разчиствайки по този начин път за основната група. Щурмовият отряд нахлу в стаята на охраната и напълно изненада четиримата охранители. Бяха нужни само няколко минути, за да завържа, всички и да им залепят устата с тиксо, а после да изключат охранителната система от главното табло.

Заобиколиха на бегом плувния басейн и разбиха с кози крак вратата на основната сграда. Знаеха съвсем точно къде отиват, така че без лутане прекосиха няколкото дневни и се качиха по централното стълбище до апартаментите със спалните. На горната стълбищна площадка се разпределиха в три групи, всяка от които без забавяне се насочи към определения за нея апартамент. Нахлуха в спалните, докато обитателите им спяха дълбоко. Измъкнаха жените от леглата и завързаха ръцете им при китките с тиксо. После ги издърпаха надолу по стълбището и ги изкараха на платформата до басейна. Самият басейн бе дискретно заграден с високи стени и тропическа растителност, за да могат жените да се отдадат на страстта си към нудизъм.

Един от бандата извади от раницата си кинокамера. Той беше професионален оператор на порнофилми от Гуадалахара, Мексико. На сносен английски той съобщи на трите ужасени и плачещи пленнички:

— Казвам се Амарантус. За мен е удоволствие да направя документален филм с ваше участие. Моля ви, не ми обръщайте внимание и се опитайте да не гледате в обектива на камерата ми, освен ако не ви помоля за това.

— После отстъпи назад и насочи камерата си към тях.

Водачът на бандата пристъпи и зае мястото му.

— Аз съм Мигел. Ще правите каквото ви наредя, в противен случай ще ви заболи много. Името? Номбре? — изкрещя той без пауза, принуждавайки всяка от жените да съобщи името си пред Амарантус и камерата му.

Саша Жан бе онемяла от ужас и Бриони каза името й вместо нея:

— Това е сестра ми Саша Жан Банок. Болна е. Моля ви, не й причинявайте нищо лошо.

Саша падна на колене и от страх изпразни червата си. Задницата на пижамата й стана кафява. Мигел се изсмя и я срита.

— Я ставай, мръсна краво! — и отново я ритна. Бриони посегна с вързаните си ръце и помогна на Саша да се изправи.

Водачът се обърна към Марлене и извади от джоба си лист хартия.

— Ето моята заповед… — започна да чете той със силен испански акцент: — Марлене Имелда Банок. Ти ще бъдеш екзекутирана. Смъртта ти ще бъде наблюдавана от твоите дъщери Саша Жан и Бриони Лий. Екзекуцията ти ще бъде заснета по желание на заинтересованите лица. След това дъщерите ти ще бъдат затворени до края на живота им в чужда страна.

Коленете на Саша отново се подгънаха. Бриони не успя да я задържи и тя се строполи на опасващата басейна мраморна пътека. Сви се на кълбо и остро запищя. Заудря чело в мрамора с такава сила, че една от веждите и се разцепи и в очите й започна да се стича кръв. Бриони коленичи до сестра си и се опита да й попречи да се наранява.

Трима от мъжете издърпаха Марлене встрани, а тя отчаяно извика:

— Кураж, Саша! Не плачи, малката ми. Грижи се за нея, Бриони.

Мъжете отведоха Марлене по стълбите в басейна и я набутаха във водата. Тя стигаше до кръста. Ярки подводни лампи осветяваха сцената за Амарантус, който клекна на ръба на басейна и започна да снима без прекъсване.

Двамата мъже от двете страни на Марлене я хванаха за ръцете и вдигнаха поглед към Мигел, застанал на края на басейна над тях.

— Буено! — каза Мигел. — Потопете я под водата.

Двамата натиснаха главата на Марлене под водата, а третият я хвана за глезените и ги вдигна високо над повърхността. Горната половина на тялото й се оказа изцяло потопена. Тя зарита с крака и тялото й започна конвулсивно да се извива с такава сила, че мъжете едва я удържаха.

— Достатъчно! — извика Мигел. — Извадете я за минута.

Извадиха главата на Марлене от водата и тя задъхано пое въздух. От зейналата й уста изхвърча струя повърнато и вода от басейна и тя се задави на следващото си вдишване.

— Буено, това е добре. Хайде пак…

Отново натиснаха главата й под водата, точно когато тя поемаше въздух, в резултат на което вместо въздух тя глътна вода. Потапянията продължаваха за все по-дълго и по-дълго, а съпротивата на Марлене отслабваше. Амарантус се мъчеше да намери най-добър ъгъл, за да извлече максималното от сцената. Това бе едно от изискванията на възложителите и Амарантус осъзнаваше колко възбуждащ ще бъде за тях филмът.

Разкъсвана между обичта към майка си и сестра си, Бриони остави Саша, изпълзя до Мигел и се опита да го хване за краката.

— Това е майка ми! Моля ви, не й го причинявайте…!

Той я срита и извика на тримата си подчинени в басейна:

— Да приключваме. Задръжте старата кучка колкото трябва.

На повърхността изригна гейзер от мехурчета, когато Марлене изпразни дробовете си напълно. Боричкането й отслабна и накрая тялото й застина.

— А муерто? — попита единият. „Мъртва ли е?“

— Но, есперар ун поко мас — заповяда Мигел. „Не, почакайте още малко.“

Бриони разбираше малко испански. Тя изпълзя отново до Мигел и пак се вкопчи в краката му.

— Моля ви, сеньор! Имайте милост, умолявам ви!

Този път той я ритна през устата и тя падна назад с ръце върху разбитите си устни.

— Скоро ще дойде и твоят ред — озъби й се той. — Но първо ще опитаме от месото ти… на теб и на побърканата ти сестра. Той дръпна ръкава си, за да погледне часовника на китката си. След това нареди на хората си във водата: — Буено! Би трябвало да е достатъчно. Извадете я. Да видим какво е станало.

Един от мъжете сграбчи косата на жертвата и извади лицето й от водата. Кожата й бе станала восъчнобяла. Очите й бяха широко разтворени и вторачени с празен поглед. Косата й бе полепнала на кичури по лицето, досущ водорасли по скала при отлив. От отворената й уста се стичаше вода.

— Оставете я там — заповяда Мигел и те се качиха по стълбите, оставяйки трупа на Марлене по лице в басейна.

— Много се бавихме. Време е да се махаме — каза Мигел. — Почистете мръсната пута — и той посочи Саша. — Хефе ще ни убие, ако оплескаме с лайна красивата му лодка.

Съблякоха изцапаната пижама на Саша и я хвърлиха гола в басейна до трупа на майка й. Един от мъжете се изправи над Бриони и сряза лентата през китките й.

— Влез там при онази свиня и измий лайната от нея — нареди й той на испански.

Бриони слезе по стълбите при сестра си, изми тялото й, почисти кръвта от раната над окото й и я изведе по стълбите с ръка през раменете. Саша продължаваше да хленчи и да гледа назад към плаващия труп на Марлене.

— Какво й има на мама? Защо не ми говори, Бриони?

Беше се върнала в състоянието на петгодишна.