Порочен кръг

***

Веднага след като се установиха в „Сийскейп Маншънс“, Хектор и Агата започнаха да съставят списък на възможните злодеи, но се оказа, че в живота на Хейзъл бе имало толкова много враждебно настроени хора, че списъкът се разрасна до неимоверна степен. За Хектор бе невъзможно да обикаля по целия свят в проследяване на всяка следа и издирване на всеки възможен извършител. Наложи се Агата да намери почтен частен детектив във всяка страна, където се бяха пръснали някогашните врагове на Хейзъл. Хектор ги нае, за да проведат на място разследването. Само в случаите, когато отчетът на наетия детектив се окажеше обещаващ, Хектор излиташе, за да проследи лично следата докрай.

Първото му пътуване бе до Колумбия, за да разследва местен кокаинов и нефтен барон, който някога бе имал взаимоотношения с „Банок Ойл“, приключили с взаимни обвинения и много неприязън. Агата си спомни, че сеньор Бартоло Хулио Алварес бе отправил смъртни заплахи и бе наричал пред хора Хейзъл Банок:

Yanqui putain de bordel de merde.

За Хектор смисълът на това беше доста неясен, но Агата с готовност му обясни, че става дума за нещо като „Американска дама с леко поведение, която практикува занаята си в долнопробен дом, построен с екскременти“.

— Звучи ми доста неласкаво — съгласи се Хектор. — Май е най-добре да го посетя, за да го вразумя.

Когато кацна в Богота, Хектор установи, че е закъснял с една седмица да присъства на погребението на сеньор Алварес. Човекът бил изпратен в последния си път с шест куршума от автомат, изстреляни от два метра в тила му от доверен телохранител, който, изглежда, малко преди това преориентирал лоялността си към шефа на съперничещ кокаинов синдикат.

Когато Хектор се завърна в Абу Зара, съдбата се оказа малко по-благосклонна към него. Настя се бе възстановила достатъчно, за да го посрещне заедно с Пади на летището.

— Никога няма да се сетиш какво се случи — каза му тя, след като се прегърнаха.

— Каквото и да е, знам, че е добро — отговори Хектор, — защото се хилиш най-идиотски.

— Катрин Кайла пълзи!

— Какво прави?

— Пълзи! Сещаш ли се… на ръце и крака. Тук вече обсъждаме следващата олимпиада — гордо заяви тя.

— Поздравления, Хек! — засмя се Пади.

— Благодаря ти, Подриг. Явно дъщеря ми е вундеркинд — възкликна той развълнувано. — Искам да го видя с очите си.

— Комисията по посрещането с нетърпение очаква пристигането ти в „Сийскейп Маншънс". Искам да те предупредя, че приготовленията бяха големи — каза му Пади.

Качиха се с частния асансьор и когато вратата се отвори, цялото домакинство се бе строило във фоайето под красиво изписан лозунг, опънат между двете стени. На него със златни букви пишеше:

Добре дошъл у дома, тате!

Домашната прислуга бе в дъното на фоайето. Готвачите бяха в кристално бели униформи с традиционните си високи шапки. Униформите на по-второстепенните членове на персонала бяха чисти и прясно изгладени, а камериерките носеха бели престилки на волани над морскосините си рокли.

Пред тях стояха служителите от охраната в парадни униформи, с излъскани катарами на коланите и лъснати до блясък ботуши.

На първа линия бяха застанали трите детегледачки. Сестра Бони бе в центъра, а в ръцете й се намираше Катрин Кайла Банок-Крос.

Самата Катрин бе пременена в бродиран розов гащеризон и голяма част от косата й бе събрана и хваната с огромна розова панделка.

Събралите се избухнаха в аплодисменти при излизането на Хектор от асансьора. Катрин завъртя глава и изумено ги изгледа, а после погледът й се върна на приближаващия се към нея Хектор.

Той забеляза, че цветът на очите й се е променил — сега те имаха по-дълбок и по-светъл нюанс на синьото. Това бяха очите на Хейзъл. Погледът им бе спокоен и фокусиран. Хектор осъзна, че тя действително го вижда, може би за първи път в живота си.

Той спря пред нея, а тя бръкна с палец в устата си и сериозно го изгледа.

— Ти си много красива — каза й той. — Красива си колкото майка си. — Протегна ръце към нея и й се усмихна: — Може ли да те подържа?

Знаеше, че още е много малка, за да го помни или познае. Бяха му казали, че това може да се случи едва след като навърши една годинка. Но продължи да се усмихва и да я гледа в очите.

Видя мислите й да изплуват на повърхността като красива рибка в аквариум. Тя изведнъж отвърна на усмивката му, протегна двете си ръчички към него, наведе се напред в прегръдката на сестра Бони и така заподскача, че сестрата едва не я изтърва.

„Майната им на експертите! — помисли си Хектор. — Тя наистина ме позна!“

Взе я на ръце и тя се намести в извивката на лакътя му, балансирайки там без усилие. Беше лека и мека и миришеше на прясно топло мляко.

Целуна я по темето и детето ясно произнесе:

— Ба! Ба!

— Искаме да кажем „тати“ — преведе сестра Бони. — Работим по въпроса, но за нас тази думичка е доста трудна.