Порочен кръг

***

Когато Настя видя Катрин за първи път, у нея настъпи странна трансформация. Тя се разтопи като блестящ лист от титан в електрическа пещ. Взе Катрин в ръцете си и тихичко й заговори на руски. Млечносините очи на Катрин се въртяха късогледо в очните орбити, докато тя се опитваше да открие източника на необичайните звуци. След това Настя обвинително погледна към Пади.

— Защо не ми дадеш нещо такова?

— Отдай ми дължимото! — възмути се Пади. — Старая се колкото мога, нали?

Когато успя да изведе Настя от детската, двамата се качиха в апартамента им.

Час по-късно се събраха в кабинета на Хектор. Пади бе с вратовръзка и носеше военните си отличия, а Настя бе събрала русата си коса на кок и бе избрала рокля с дълбоко деколте.

— Мили боже, Пади! Не съм и подозирал, че имаш такъв вкус! — огледа я Хектор с леко преувеличено възхищение. — Дамата ти изглежда прекрасно! — В отговор Настя го дари с въздушна целувка. Хектор вече бе поръчал водка със сок от лайм за Настя и голяма доза „Джеймисън“ за Пади.

— Добре — каза им той, — сядайте, пийте, разказвайте.

Пади отпи дълга глътка от чашата си и шумно изпусна въздуха от гърдите си.

— Не е възможно да се намери нещо по-добро от тази страна на Дъблин — заяви той с подчертан ирландски акцент.

— Кажи ми нещо по-интересно.

— Тарик се натъкна на следа, която сме пропуснали, когато разреждахме кръвта на Типоо Тип.

Хектор се изправи на стола си с висока облегалка и остави чашата си встрани.

— Слушам те — тихо подкани той.

— Както се разбрахме, изпратих Тарик обратно в Пунтленд. Това е родината му и той лесно се вписва в обстановката. Има там семейство и приятели. Пътувал е с автобус. Най-напред посетил старата пиратска база в Ганданга. Била напълно изоставена.

— Това не ме изненадва — мрачно се усмихна Хектор. — Тогава я разчистихме доста старателно.

— Изпепелихме земята — съгласи се Пади. — След това Тарик се върнал в укреплението на Типоо Тип в Оазиса на чудото, където ти освободи Кайла от Звяра. Сред руините живеели няколко оцелели. Една от тях била държанка на хана. Тарик казва, че била дърта, сляпа като прилеп и гладна. Нахранил я и й влязъл под кожата. Научил, че се казва Алмас. Макар да не можела да си спомни какво е закусвала същия ден, помнела абсолютно ясно всичко случило се преди двайсет години. Дори знаела родословието на Типоо Тип от двеста години насам. Родила на хана близнаци — момче и момиче. Казала на Тарик, че неин син е Камал, който командвал флотилията от пиратски лодки на хана. Това навярно е същият младеж, когото ти застреля на борда на „Златната гъска“.

— Никога няма да го забравя — усмихна се Хектор. — Бяха нужни пет 9-милиметрови куршума, за да млъкне най-сетне.

— Корав мръсник — потвърди Пади.

— Мнооого корав — обади се за пръв път Настя. — Пищя като бебе, когато му отгризнах пръста.

Този път Хектор се изсмя гръмко.

— Което ми напомня никога да не вбесявам жена ти.

— Тя в действителност е много състрадателна, когато я опознаеш — изгледа я с обич Пади. — Но аз се отклонявам от темата. Според старицата, която твърдяла, че е майка на Камал, близначката му родила син, когато била на шестнайсет. Това прави детето внук на Типоо Тип.

— Кажи ми — настоя Хектор, — научил ли е Тарик името му? Какво се е случило с него? Жив ли е още?

— Казва се Аазим Муктар Типоо Тип. Напуснал Африка като двайсетгодишен младеж и дошъл в Лондон да учи ислямско право в Голямата джамия в Риджънтс Парк.

— И още ли е в Лондон? Знае ли баба му къде е? — настоя да разбере Хектор.

— Не, не знае. Всъщност тя знае много малко за нещата от по-ново време. Живее в някакъв свой измислен свят. Няма представа къде се намира самата тя, камо ли къде е внукът й. Аз обаче се обадих в джамията и разговарях с един от моллите там. Той добре познаваше Аазим Муктар, който междувременно станал важен духовник, дълбоко уважаван из целия Близък изток — човек с влияние и власт.

— Добре, къде можем да го намерим?

— На другата страна на залива, срещу Абу Зара. Сега той е един от висшите молли в джамията „Масджид ибн Бааз“. Изпратих Тарик да огледа наоколо. Това е причината толкова много да се забавя с информацията, която ми поиска. Тарик отишъл няколко пъти в джамията на молитва. Видял лично Аазим Муктар и го чул да проповядва. Джамията била претъпкана. Аазим Муктар има пълен контрол над съзнанието на поклонниците. Вярващите прииждали от целия Близък изток, за да го чуят. Дори Тарик бил силно впечатлен. По думите му Аазим Муктар бил въплъщение на светостта.

— Радвам се да го чуя. В такъв случай, след като приключа с него, Аазим Муктар ще бъде посрещнат добре от Аллах — мрачно заяви Хектор. — Лесно ли ще се доберем до него, Пади?

Пади обмисли въпроса и отговори със свой въпрос:

— Предполагам, че не разглеждаш възможността да използваме снайперист при излизането му от джамията?

— Правилно предполагаш — потвърди Хектор. — Искам да го гледам в очите и да проникна в душата му. Искам да знае кой съм и да научи за какво трябва да плати. Искам да му кажа за Хейзъл. И най-вече искам да види как черният ангел се спуска за него. Искам да умре бавно и да слушам писъците му.

Дори Пади бе потресен от силата на гнева му. Отново се замисли, преди да отговори:

— Не казвам, че е невъзможно, но отвличането му би създало някои проблеми. Хубавото е, че поне няма да скачаме с парашут в пустинна крепост, както ни се наложи, за да се доберем до дядо му. След една от молитвите Тарик го проследил с антуража му от джамията до заграден храмов комплекс на около километър разстояние. Не могъл да се доближи до сградата, без да привлече ненужно внимание върху себе си. Но казва, че става дума за голяма сграда, заобиколена от доста здрава стена. Трудно е да се приближиш незабелязано до мястото, защото се наблюдава от много хора. Порталът се охранява от въоръжени пазачи. По мое мнение няма да е толкова лесно, колкото би ми се искало при поставените от теб условия.

Хектор взе чашата си и се взря в нея, разклащайки златистата течност. Преди да каже нещо, телефонът на колана му иззвъня с музикалната тема от „Американски пай“.

— Извинявам се, но трябва да приема това обаждане — каза Хектор и вдигна апарата до ухото си. — Крос на телефона! Благодаря за обаждането ви, господин Бънтър. Имате ли новини за мен?

— Разговарях с колегите ми и всички сме единодушни, че осигуряването на безопасен дом за Катрин е обоснован разход за тръста, включително и цената на останалите мерки за сигурност. Нещо повече, в момента служебният „Боинг“ на тръста е в хангар в летището на Фарнсбъроу. Екипажът му е инструктиран да ви очаква в готовност за отлитане до Абу Зара. Явно колкото по-бързо се погрижим за нея, толкова по-добре.

— Много съм благодарен на вас и колегите ви в тръста, господин Бънтър.

— Не можем да постъпим по друг начин, господин Крос. Моля ви, не се колебайте да ми се обадите и за всичко друго, от което Катрин може да се нуждае. Всичко хубаво, сър.

Хектор върна телефона в калъфа на колана си.

— Бънтър се оказа много свестен — коментира той и погледна Пади. — Благодаря ти, Пади. Ти ми даде много храна за размисъл. — Погледна часовника си и допълни: — Но в този момент съм гладен. Нека минем в трапезарията и видим какво ни е приготвил готвачът.