***

Под прикритието на стените на редута Джони изтича към мястото, където Карл Банок се гърчеше в локвичка от собствената си кръв.

— Краката ми…! — хленчеше Карл. — О, Господи, помогни ми! И двата ми крака са счупени! — След което хленчът му премина в ужасен вой: — Джони! Помогни ми, моля те. Къде си, Джони…?

— Тук съм, до теб, Карл, момчето ми — наведе се чернокожият гигант и го вдигна до гърдите си сякаш беше бебе. Карл изквича отново, понеже натрошените му крака се разклатиха и счупените краища на костите болезнено се отъркаха едни в други. Джони хукна заедно с него към роувъра.

Бандитите догониха повечето от спасяващите се тайландски проститутки и им преградиха пътя, макар че няколко бяха успели да избягат и сега да тичаха, пищейки като обезумели, към сградите на летището. Бандитите довлякоха заловените обратно при колите, извиха ръцете им на гърба, преодоляха съпротивата им и ги обърнаха с лице към хората на Хектор.

Загрузка...