Порочен кръг

***

Изминаха още две денонощия, преди Хектор да бъде напълно сигурен, че са готови да извършат преместването от Лондон в Абу Зара. Малко след залез— слънце конвоят, състоящ се от два големи наети камиона, бе изпратен от дома в Белгрейвия до летище „Фарнсбъроу“, където боинг на „Банок Ойл“ вече очакваше пристигането на каргото.

Хектор и гостите му вечеряха в дома му и едва след като хапнаха, се преоблякоха в дрехи за пътуване. Хектор се върна в тайната стая зад книжната етажерка в кабинета си. Първо взе 9-милиметровия автоматичен пистолет с два резервни пълнителя и допълнително сто патрона за него. Пъхна пистолета в позволяващия бързо изваждане кобур за под мишница. Потупа го с ръка и се усмихна. Усещането бе приятно и успокояващо. След това свали кашона с надпис „Паспорти“ и от него избра три за Саудитска Арабия, Ирак и Абу Зара. Затвори и заключи тайната стая, и слезе долу, където шофьорът в ролса го чакаше със запален двигател, готов за тръгване.

Двамата с Настя влязоха в кратък спор кой да носи Катрин по време на краткото пътуване до летището. Настя надделя след ехидното подмятане, че английските джентълмени никога не дундуркат бебета. Така че седна отпред до шофьора с бебето в скута си и запя тихичко руска приспивна песен. Катрин не издаде и звук през цялото пътуване. Бони и другите детегледачки следваха ролса в отделна кола.

Конвоят излезе на пистата и паркира под крилото на боинга, модел „Бизнес джет“. На борда ги чакаше натурализирана индийка, служител на паспортен контрол, която свърши работата си за минути и скоро след това самолетът вече рулираше по пистата. Веднага щом излетяха, Катрин бе сложена да спи в легълцето й от Настя, зорко наблюдавана от всички останали жени на борда.

Когато Настя се върна в салона, за да се присъедини към мъжете за по едно питие преди лягане, тя се сви като котка на седалката до Пади и изкусително го изгледа.

— Нали знаеш колко мразя да вися по опашки на летища, съпруже мой, когото боготворя? — прошепна тя в ухото му. — Така че ако наистина ме обичаш, ще ми купиш ли една от онези детски куклички? А ако няма да го направиш, тогава отведи ме в спалнята и ми докажи любовта си по друг начин.

След малко повече от седем часа те кацнаха в Абу Зара, където служител на летището ги посрещна на пистата със светещи указателни палки в ръце и ги насочи към хангара за самолети на кралските особи. Паркираха редом с новия „747– 8“ на емира. По-семплите боинги, принадлежащи на съпругите му, бяха подредени зад него. „Банок Ойл“ и всички, имащи нещо общо с компанията, се радваха на привилегировано отношение в Абу Зара.

Малка група посрещачи от „Кросбоу Секюрити“ ги чакаше в основата на стълбата за слизане. Тя бе предвождана от Дейв Имбис и Тарик Хакам в новите бежови униформи, сътворени от Настя. Тарик не можеше да скрие радостта си, докато наблюдаваше Хектор да слиза по стъпалата.

Преди много време, когато Хектор бе все още майор в британските специални въздушнодесантни служби, бяха назначили Тарик Хакам към поделението му в Ирак като преводач и местен гид. Двамата си бяха допаднали още от първия ден, когато се натъкнаха на засада и трябваше да се измъкнат с бой. По-късно той пак се бе оказал до Хектор в ужасния ден с крайпътната бомба. Хектор бе открил огън по тримата арабски бунтовници, заложили бомбата, които се готвеха да задействат взривното устройство, а Тарик се бе присъединил към стрелбата и бе убил един от тях. Когато Хектор подаде оставката си пред СВДС, Тарик му бе казал:

— Ти си моят баща. Където и да отидеш, аз съм с теб.

Сега се изпъна пред Хектор и се поклони ниско с ръце на гърдите.

— Нека Аллах те обича и защити от всички опасности, татко — тихо промълви той на арабски.

В нарушение на всякакъв протокол Хектор го прегърна силно и с малко задавен глас му каза на английски:

— Тарик, стари мошенико… Господи, колко ми липсваше!

Тъй като бе чувал обръщението „стари мошенико“ толкова много пъти от устата на Хектор, Тарик знаеше, че това е една от най-висшите похвали в английския език. Лицето му се озари от удоволствие и той отвърна на прегръдката на Хектор, после отстъпи крачка назад, за да позволи и на останалите членове на групата да го поздравят с добре дошъл. Хектор познаваше добре всички. Беше отвел някои от тях дълбоко в територията на Пунтленд, за да освободят дъщерята на Хейзъл, а каленото в битки другарство остава за цял живот.

Сега Дейв Имбис бе втори след Пади О’Куин в командната йерархия на „Кросбоу Секюрити“. Дейв създаваше илюзията за младост и неопитност, но имаше зад гърба си два мандата като американски морски пехотинец и цяла редичка лентички с ордени на гърдите си, които доказваха способностите му. Хектор, който умееше да открива хората с манталитет на победители сред подчинените си, го бе забелязал още в началото на „Кросбоу". Дейв бе проницателен и корав. Онова, което за някои изглеждаше като тлъстинки на кутре, в действителност бе як мускул. Дейв бе виждал хора да умират и лично бе изпращал немалко от тях по онзи еднопосочен път. Двамата с Хектор си дължаха взаимно поне по няколко от деветте си котешки живота. Стиснаха си ръцете и Хектор попита:

— Колко е безопасно жилището, Дейв?

— Желязно е, шефе.

— Не ме убеждавай, покажи ми го.

В хъмвито с камуфлажен пясъчен цвят на Дейв се намериха места за всички и той потегли направо от летището към откритата пустиня, следван от двата камиона с багажа. Шосето бе четирилентово, право и огледално гладко. Както и призрачният град, чийто размазан силует трептеше пред тях в маранята, то бе построено с парите от петрола под пустинята — петрол, благодарение на който бе натрупала състоянието си и бе изградила репутацията си Хейзъл Банок, докато бе стояла на кормилото на „Банок Ойл“.

Дейв караше бързо през крайбрежието на Залива. Плажът бе бял като избеляла под слънцето кост, а водата преливаше в нюанси на синьото и зеленото, все по-тъмни с отдалечаването от брега. Небето над тях бе безоблачно и толкова синьо, че даже беше болезнено за очите.

Колкото повече приближаваха към Абу Зара Сити, толкова по-високо се издигаха сградите — истински кули от кремав бетон и стъкло. Дейв Имбис посочи една, която бе подчертано отделена от останалите.

— Ето там! „Сийскейп Маншънс“, новият приказен замък на Катрин — каза той на Хектор и отби от магистралата при първа възможност.

— Спри и паркирай за минутка, ако обичаш, Дейв — нареди му Хектор. В подноса под предното стъкло имаше бинокъл: — Може ли да го взема?

— Заповядай, Хек.

В мига, в който хъмвито спря, Хектор слезе от джипа, подпря лакти на капака и фокусира бинокъла върху небостъргача. Огледа външната част на строителната конструкция, после разгледа района около нея. Основната сграда бе заобиколена от пищни градини с идеално окосени морави, фонтани, горички от финикови палми и други екзотични растения. Периметърът се охраняваше от двойна палисада с бодлива тел. Зад тези градини имаше спомагателен комплекс от помощни сгради и помещения за прислугата, дискретно отделени и охранявани.

— Оттук изглежда добре — призна Хектор.

Качи се пак в хъмвито и продължиха към основния портал на „Сийскейп Маншънс“. Пазачите на бариерата бяха любезни, но безкомпромисни. Те внимателно прегледаха дори бебешкия паспорт на Катрин. След като ги пуснаха да преминат, Дейв спря в средата на градината и всички извиха шии нагоре към високата сграда. Дейв посочи на Хектор дискретните стоманени плочи, които неговите работници вече бяха поставили върху прозорците на последния етаж. Те бяха конструирани така, че да отклонят евентуални ракетни снаряди или други експлозивни устройства, изстреляни от околния терен или плажа долу. Хектор бе предупредил Дейв за заплахата от запалителни гранати, каквито Звяра бе използвал в атаката над „Брандън Хол“, и бяха взети мерки да не се повтори случилото се там.

На входа на подземния гараж имаше нова охрана. Охранителят провери регистрационните табели на хъмвито, които вече му бяха съобщени от портала с бариерата. От подземието тръгваше асансьор, обслужваш, специално последния етаж. Когато Хектор излезе от кабината във фоайето на апартамента, веднага си обясни поискания от принц Мохамед нечуто висок наем и осъзна, че той не е прекомерно раздут заради нечии приумици.

В редица с лице към асансьора бяха подредени десетина прислужници с бели роби и алени фесове с клатещи се черни пискюли. Те посрещнаха Хектор с поклон, след което мълчаливо изчезнаха в дълбините на необятния апартамент.

— Знам какво се готвиш да ме попиташ, шефе — изпревари го Дейв Имбис. — Всички до един са старателно проучени и индивидуално одобрени. Лично гарантирам за всеки от тях.

Интериорът на апартамента бе проектиран от известно италианско студио. Имаше дванайсет спални, две трапезарии, всяка със собствена кухня, три дневни, разточително обзаведена спортна зала, две стаи за игри и киносалон. В допълнение, обясни Дейв Имбис, имаше спални помещения за до двайсет и пет души прислуга, разположени в отделно крило с охраняван вход.

Катрин разполагаше със собствена детска стая и дежурна детегледачка в пряко съседство от двете й страни, готова да й угоди с всичко при всяко нейно изплакване. На покрива имаше хеликоптерна площадка, плувен басейн, слънчева градина и площадка за развлечения с бар и барбекю. Гледката през залива бе към деловия център на Абу Зара Сити. В другата посока се простираха откритите води на Залива, като синевата бе изпъстрена с белите триъгълници на разпръснатите като цъфнали маргаритки платна на платноходките доу.

— Ако ще се правим на прасета, тази кочина горе-долу става — обобщи Хектор и свика незабавен военен съвет в киносалона.