Порочен кръг

***

Хектор изложи плана си за действие пред Пади и Настя, Дейв Имбис и Тарик. Уведомени бяха само пряко замесените и не присъстваха дори останалите старши и доверени оперативни служители на „Кросбоу“.

Първата фаза на операцията предвиждаше Хектор и Тарик, преоблечени като поклонници, да отлетят за Мека с един от многото пътнически полети. Тарик вече бе направил резервации, представяйки се като човек без връзка с „Банок Ойл“. Беше платил със саудитски риали, за да не оставя проследима следа от плащане с кредитна карта. Двамата щяха да летят директно от Дубай за Джеда, където щяха да вземат автобус, за да стигнат до свещения град. Наближаваше ислямският месец Дуал-Хиджа — пикът на поклоненията. През този период Мека щеше да бъде претъпкана със стотици хиляди богомолци. Хектор и Тарик просто щяха да бъдат погълнати от тълпата и щяха да бъдат невидими, без да се крият.

Тарик бе предприел предпазната мярка да резервира престой в един от най-евтините кервансараи на града, където за под двайсет долара на нощ те щяха да споделят общежитие с другите поклонници. Звяра никога нямаше да заподозре, че Хектор Крос ще се завре в подобна миша дупка.

Този план оставяше на Хектор малко под три седмици, за да се подготви, преди да предприемат пътуването от Абу Зара до Мека. Той знаеше, че арабският му е малко дървен и не би могъл да убеди опитен разпитващ. Тенът на лицето и ръцете му бе избледнял, а използването на грим не можеше да издържи при близък оглед.

По-важното обаче бе, че физическото му състояние не бе на нужното ниво, и той сам съзнаваше, че не е във форма за битка. Беше жизненоважно да се стегне.

Дейв Имбис и Тарик бяха предвидили необходимостта тези недостатъци да бъдат отстранени.

Хектор прекара една нощ в замайващия лукс на „Сийскейп Маншънс”. На следващата сутрин целуна Катрин, за да се сбогува с нея, след което двамата с Тарик отпътуваха, за да се присъединят към строителната бригада на саудитски предприемач, чиято компания издигаше поредния небостъргач по крайбрежието на Абу Зара.

Правителството на Абу Зара гледаше с неодобрение на създаването на синдикати в кралството. Емирът искаше да диктува условията и да не зависи от мнението на поданиците си. Следвайки този знак свише, бригадирите на „Кидаш Констракшън“ не бяха особено загрижени за правата на работниците — било то човешки или каквито и да било други.

Условията на живот бяха примитивни. Работата бе брутално изнурителна: шестнайсет до осемнайсет часа на ден в седемдневна седмица под изпепеляващото слънце, прекарани в носене на чували с цимент и натрошени камъни на стотици метри нагоре по стръмно скеле, или работа с мотика и лопата в дълбоките основи, докато мускулите започнеха да изнемогват. Лицето и ръцете на Хектор добиха тъмен бронзов загар. Другите в бригадата бяха истински отрепки. В маниерите им нямаше и намек за изтънченост. Езикът им бе цветист и жаргонен. Не след дълго Хектор си възвърна забравената гладкост в речта. Той издържа стоически десет дни на работната площадка на „Кидаш“, преди двамата с Тарик да се прехвърлят на сто и петдесет километра на юг в пустинята, където се намираше основната петролна инсталация на „Банок Ойл“. Тук прекарваха по три-четири часа дневно на стрелковия полигон, шлифовайки уменията си с пистолет и пушка.

Благодарение на контактите си с американски военни и на гениалните си способности, когато се отнасяше за закупуване на оръжие, Дейв Имбис бе успял да се сдобие с полуавтоматична снайперска система М110 SASS. Хектор бе упражнил директорския си авторитет, за да изпрати самолета на „Банок Ойл“ да докара оръжието от главната база на американската морска пехота в Афганистан. След няколко часа тренировки Хектор нареди редица от шест жълти топки за тенис върху пясъчна дюна. Съображенията му бяха, че топката за тенис представлява по-малка цел от човешки мозък. От разстояние триста и петдесет метра той можа да пръсне на парчета всяка топка със само шест последователни бързи изстрела.

Оръжието, включително феноменално точната му оптика, тежеше само десетина килограма. Ако бъдеше разглобено на съставните си части, то можеше да бъде скрито и пренесено от двама мъже. Точно през шосето, от другата страна на джамията, в която проповядваше Аазим Муктар, се намираше малък обществен парк с площ около десетина декара. Тарик бе открил идеалното място в градината на парка, откъдето можеше да се проследи моллата по време на всекидневния му път от дома до джамията и обратно. Тарик бе измерил с крачки разстоянието и то се бе оказало двеста и десет метра. Дори при движеща се цел, това за Хектор означаваше безпогрешен изстрел в главата.

Разбира се, по-трудната част се състоеше във вкарването на Ml 10 SASS в Мека. Тарик бе разработил свой контакт в една транспортна компания, която по време на поклонническия сезон прекарваше всекидневно хиляди тонове карго от летището на Джеда до Мека. Товарът представляваше основно нетрайни хранителни стоки. Тарик обаче бе уверен, че ще може да прекара и снайперската система, разглобена на съставните й части. Те можеха да бъдат надписани като резервни части за по-тежка машина, например климатична система или асансьорен блок. Дейв Имбис работеше съвместно с него върху този проект. Той също имаше многобройни контакти в Саудитска Арабия, които можеха да бъдат подкупени или придумани да им помогнат. Но всичко това спадаше към категорията на дългосрочното планиране. Разполагаха с предостатъчно време, за да измислят безпогрешна схема. Окончателният план щеше да се оформи едва когато Хектор вземеше решение за убийство.

Последните десет дни преди отпътуването за Мека бяха посветени на постигането на върхова физическа форма, което Хектор си бе поставил като задача. Дейв Имбис изпрати в базата един от треньорите си по карате. Това създание бе повече машина, отколкото човек. Той докара Хектор до границите на издръжливостта му и след това го изтласка през тях, без ни най-малко да се съобразява с неговия пост или статус, както и с факта, че Хектор бе двойно по-възрастен от него. Към края Хектор си заслужи уважението му, като научи младия вълк да заобикаля отдалече водача на глутницата.

Пред последните шест последователни дни на подготовката си Хектор използва хеликоптера за полети навътре в пустинята, като двамата с Тарик бяха в пълно бойно снаряжение. Тренираха парашутни скокове от ниска височина, а след това изминаваха на бегом десетте километра до базата, все така с цялата екипировка, включително парашутите на гърба си.

В началото на тренировъчния процес за Хектор бе много по-трудно, отколкото за всеки по-млад мъж. Но след като започна бързо да влиза във форма, той започна да плува в свои води. Спеше дълбоко и без сънища. Ужасната куха болка, оставена от Хейзъл, започна да утихва. От един момент нататък започна да си спомня за нея повече с радост, отколкото с безнадеждно отчаяние. Знаеше, че ще отмъсти за смъртта й и че тя може би ще почива в мир по-спокойна, след като той завърши делото си.

И както тялото му възвръщаше силата си, така укрепваше и дружбата му с Тарик. Двамата се сближиха отново както някога. Имаха толкова много съвместни преживявания и бяха преминали през какви ли не изпитания. Бяха се сражавали рамо до рамо на бойното поле. И двамата бяха загубили любима съпруга, станала жертва на ненаситната жестокост на Звяра. Жената на Тарик, Далия, бе изгоряла с невръстния им син в собствения им дом. Споделената трагедия ги свързваше най-силно.

Хектор установи, че може да говори с Тарик за смъртта на Хейзъл така, както не можеше с никого другиго, дори не и с Пади или Настя. Хейзъл ги бе съпровождала по време на експедицията им до Пунтленд, за да спаси дъщеря си Кайла от крепостта на хан Типоо Тип. Тарик бе станал свидетел на смелостта и физическата й издръжливост, които не отстъпваха дори на най-коравите мъже в „Кросбоу“. И бе започнал да изпитва дълбоко уважение и възхищение към Хейзъл. И искаше да знае всички подробности около засадата, която Звяра й бе устроил. Слушаше внимателно, когато Хектор обясни как бе проведена атаката. В края на описанието Тарик печално бе склонил глава и бе запазил мълчание известно време, загледан в пустинята от върха на дюната, където бяха седнали, за да си починат. След това се бе изкашлял и бе изплюл жълта храчка. Тя падна и се изтърколи надолу по дюната като малка топка пясък. Двамата бяха проследили хода й все така мълчаливо, докато тя спря в основата на дюната, и тогава Тарик попита:

— Но как са знаели, че приближавате?

Въпросът изненада Хектор.

— Двете свине на мотоциклета сигурно са ни проследили, когато излязохме от Харли Стрийт. Вероятно са се обадили на причакващия ни маскиран шофьор на камиона — обясни той.

Да, това ми е ясно, но откъде мотоциклетистите са научили, че ти и Хейзъл ще посетите лекаря й точно тази сутрин? Кой друг знаеше, че тя има насрочен преглед при него?

Хектор го изгледа безмълвно няколко секунди и след това тихо изруга.

— Мамка му! Прав си… Никой не знаеше освен Хейзъл, секретарката й и аз.

— Имаш ли доверие на секретарката?

— Работила е години наред за Хейзъл. Не е възможно да е била тя. Бих се заклел, че е така!

— Но някой е знаел — твърдо заяви Тарик. — Защото това е единственото обяснение на случилото се.

— Не мислех логично — мрачно призна Хектор. — Прав си, разбира се. Някой трябва да е знаел. Трябваше веднага да се сетя. Остарявам ли вече, приятелю?

— Не, Хектор. Просто не си бил на себе си след смъртта на Хейзъл. Когато убиха моята Далия и бебето ни, аз бях като бясно куче в продължение на година. Отлично разбирам какво ти е било… Минал съм по този път преди теб.

— Когато се върна в Лондон, някой ще умре по ужасен начин — закани се Хектор.

— Само че преди това аз и ти трябва да отидем в Мека, за да проследим кървавата следа, която ни води натам. — Тарик сложи ръка върху ръката на Хектор. — Всяко нещо с времето си. Но накрая ще откриеш онзи, който ти е причинил това ужасно нещо. Усещам го със сърцето си. И бих искал да бъда с теб, когато го намериш.

Останаха да седят все така мълчаливо, а Хектор мислеше за връзката между тях, която се бе засилвала с годините. Усещаше, че платоничната обич на един мъж към друг е едно от възможно най-благородните изживявания.

Ето още един човек, на когото мога да доверя живота си, помисли си той с абсолютна увереност и му стана по-леко.