Порочен кръг

***

С Рони Бънтър от едната му страна и Бриони от другата, Хенри Банок и спътниците му едва успяха да седнат на местата си в съдебната зала, когато съдия Чембърлейн влезе през вратата и приставът призова всички да станат.

Предвождани от старшия съдебен заседател, дванайсетте членове на журито излязоха в колона по един от стаята си и заеха местата си. Никой не погледна към Карл Банок, който седеше до масата на защитата.

— Това е добър знак! — прошепна Рони на Хенри. — Те рядко поглеждат човека, когото са осъдили.

— Стигнаха ли членовете на журито до заключение? — попита съдия Чембърлейн.

— Да, Ваша чест — отговори старшият.

— И какво е вашето заключение?

— По обвинението в изнасилване от общ характер намерихме обвиняемия за виновен.

По обвинението в сексуално насилие над малолетна намерихме обвиняемия за виновен.

По обвинението в сексуално насилие при утежняващи обстоятелства намерихме обвиняемия за виновен.

По обвинението в побой и причиняване на тежки телесни повреди намерихме обвиняемия за виновен.

По обвинението в извършване на кръвосмешение намерихме обвиняемия за виновен.

По обвинението в покваряване на малолетна намерихме обвиняемия за виновен.

— Шест от шест — въздъхна Рони Бънтър. — Пълен отличен за Мелъди Страус.

Съдия Чембърлейн благодари на съдебните заседатели и ги освободи, след което проведе разговор с прокурора и защитата. Накрая заяви:

— Разпускам съда до утре сутринта в десет часа, когато ще прочета присъдата над затворника.

Същата вечер Хенри даде празнична вечеря в дома си на Форест Драйв за двайсетима близки приятели и роднини. Куки сервира първокачествено говеждо филе, самата гледка на което предизвикваше обилно слюноотделяне.

Хенри отвори десетина бутилки „Шато Лафит Ротшилд 1955“ като добавка към говеждото.

Рони се наведе през масата, за да се обзаложи с Мелъди Страус, че Карл ще получи десет години в щатски затвор. Джошуа Чембърлейн беше отявлен либерал, уточни Рони. Мелъди заложи десет долара за присъда от минимум петнайсет години. Но и двамата бяха единодушни, че „Шато Лафит“ е най-доброто вино, което някой от двамата бе опитвал.

Бриони не издържа до десерта, очите й се затвориха и главата й клюмна на масата. Хенри я занесе в стаята й и я сложи в леглото. Седна на ръба и я гали по косата, докато тя заспа за втори път. Едва тогава баща й се върна, за да се присъедини към гостите. Веднага щом той излезе от стаята й, Куки тайно донесе в спалнята по задното стълбище голяма купа шоколадов сладолед. Бриони установи, че има достатъчно сили да се разсъни и да омете сладоледа.

На следващата сутрин в осем часа Бонзо Барнс откара Бриони в училище. Хенри искаше тя да се върне колкото е възможно по-бързо към нормалния си живот. Вече беше организирал дългосрочна психологическа терапия и бе разговарял с директора на училището и класния на дъщеря си. Чувстваше се удовлетворен, че е направил всичко по силите си, за да й помогне тя да стъпи отново на краката си. Бяха го предупредили, че този процес може да е дълъг, но Хенри имаше вяра в силата на нейната психика и зрелостта й.

Когато тръгна за съдебната зала, той бе гневен и в мрачно настроение. Точно в десет приставът призова съда за ред.

Хенри Банок седна при Рони Бънтър на обичайното си място на първия ред в галерията за посетители.

Карл Питър Банок бе качен по стълбището от двама униформени надзиратели, работещи в системата на затворите. Беше с белезници на ръцете и с окови на краката, бледен, небръснат и разрошен. Под налетите му с кръв очи имаше тъмни кръгове. Погледна умолително през залата към Хенри.

Изражението на Хенри остана гневно. Той срещна за момент погледа на Карл. Младежът се усмихна неуверено и устните му потрепнаха. Хенри подчертано извърна лице от него в жест на пълно и окончателно отхвърляне.

Карл отпусна рамене и провлачи крака, за да застане прав лице в лице със съдия Чембърлейн.

— Имам въпрос към вас — обърна се към него съдията. — Имате ли да кажете нещо, за да смекчите присъдата срещу вас, която предстои да чуете?

Карл погледна оковите на краката си.

— Наистина съжалявам за мъката, която причиних на баща си и другите членове на моето семейство. Ще се опитам да им се издължа по всички възможни начини.

— Това ли е всичко, което имате да кажете?

— Да, господин съдия… много съжалявам.

— Съдът взема предвид разкаянието ви — обяви съдия Чембърлейн, свали поглед и подреди отново документите пред себе си, след което вдигна глава и произнесе: — Присъдата на съда е следната:

По обвинението в покваряване на малолетна ви осъждам на пет години затвор с излежаване във федерална институция.

По обвинението в извършване на кръвосмешение ви осъждам на шест години затвор с излежаване във федерална институция.

По обвинението в побой и причиняване на тежки телесни повреди ви осъждам на шест години затвор с излежаване във федерална институция.

По обвинението в сексуално насилие над малолетна при утежняващи обстоятелства ви осъждам на двайсет години затвор с излежаване във федерална институция.

По обвинението в изнасилване от общ характер ви осъждам на петнайсет години затвор с излежаване във федерална институция.

По обвинението в сексуално насилие от общ характер над малолетна ви осъждам на петнайсет години затвор с излежаване във федерална институция.

Определям присъдите да се излежат едновременно и вие да излежите минимален срок от петнайсет години.

Съдия Чембърлейн погледна Джон Маршъс очаквателно. Маршъс се изправи.

— Ваша чест, искам разрешението ви да обжалвам присъдата пред Върховния съд.

— Давам разрешение — кимна Джошуа Чембърлейн. — Но затворникът ще бъде отведен оттук направо в затвора „Холидей“ за първоначално въдворяване, а оттам до определения му затвор, за да започне незабавно излежаване на присъдата на този съд. — След това погледна към двамата надзиратели: — Господа, изпълнете задълженията си.

Двамата едри мъже подхванаха Карл Банок под мишниците и го насочиха към площадката на стълбището. Оковите на краката му задрънчаха, когато той започна да слиза по стъпалата.

— Всички да станат — нареди приставът.

Хенри и Рони бяха последните двама, напуснали съдебната зала.

— Можеше да бъде и по-добре — отбеляза Рони. — Надявах се на поне двайсет години без право на предварително освобождаване. Но ще трябва да се примирим с петнайсет. Поне всичко най-сетне свърши и ти се отърва от гнилото семе, което отрови семейството ти.

— Питам се дали е така — мрачно поклати глава Хенри. — Наистина ли всичко приключи и дали аз и момичетата видяхме за последен път това перверзно животно?