Порочен кръг

***

Заплахата за живота на Катрин Кайла най-сетне бе окончателно отстранена. Това означаваше, че могат да се върнат към нормалния си живот. Хектор и Джо взеха Катрин и гледачките й при отлитането от Абу Зара, за да се завърнат в Лондон заедно.

Домът им беше идеален, а животът в английската столица дори още по-добър. Имаше ресторанти и клубове, за които Джо само бе чувала или чела, така че трябваше да бъде образована. Беше взела твърде малко дрехи със себе си, което бе достатъчно извинение за честите посещения в магазините по „Бонд“ и „Слоан“. На всичко отгоре Джо никога не бе хващала въдица в ръката си и макар да бе чувала за атлантическата сьомга, като жител на Тексас никога не бе я виждала.

Хектор откара Джо и Катрин Кайла на север в Шотландия, където тримата прекараха три дни като гости на познат херцог със замък на река Тай.

Джо и Катрин гледаха от брега, докато Хектор крачеше до кръста във водата и замяташе петметровия си прът.

Същата вечер, след като се бяха преоблекли в официални дрехи за прием, Джо изказа мнението си за представянето на Хектор:

— Беше много красиво за гледане. Почти като балет… толкова грациозно и умело.

— Да те науча тогава утре да замяташ — предложи й той.

— Не, благодаря — отклони поканата тя. — Повтарям, че е красиво, но ми се струва голяма загуба на време.

— Не те разбрах — засегна се той.

— Е, ти нали не улови никаква риба… или съм пропуснала нещо?

— Не е важно дали ще уловиш, същността е в самия риболов.

— На мен ми се струва малко налудничаво — отбеляза тя. Беше ерес, разбира се, но Хектор не се заяде. Разривът между двама им малко по малко се бе затворил и той беше щастлив. Не искаше отново да го отваря.

Към третия ден двете момичета бяха загубили всякакъв интерес към заниманията му. Джо заби нос в книгата си, а Катрин по цял ден си играеше с куклите си. Когато тези занимания им омръзнеха, излизаха на дълги разходки, държаха се за ръце и си разказваха удивителни истории, които никоя от тях не разбираше. Когато малката се умореше, Джо я носеше на хълбока си, а Катрин се опитваше да й набута в ръцете и куклата си.

След една от тези разходки се прибраха и завариха Хектор все още в реката, но не замяташе, а дългият му прът бе огънат почти на две. Той надаваше странни викове, които привлякоха вниманието им. Застанаха на брега ръка за ръка и се загледаха с любопитство. И тогава сьомгата изскочи от водата. Разкъса водната повърхност, блесна със сребристото си тяло и цопна обратно в реката. Двете момичета възбудено изпищяха.

Петнайсет минути по-късно Хектор излезе на брега, носейки в мрежата разкошна десеткилограмова сьомга. Положи я на тревистия бряг и извади кукичката от носа й. Освободи я от мрежата и държейки я в двете си ръце, я поднесе на Катрин да я докосне. Тя бързо извади палеца от устата си, мушна ръчички зад гърба си и отстъпи три бързи крачки. Хектор се обърна към Джо:

— А ти? Не би ли искала да докоснеш истинска жива шотландска сьомга?

Джо обмисли предложението цяла секунда и поклати глава.

— Може би следващия път — уклончиво каза тя.

Все така с рибата в ръце Хектор се върна в реката. Вдигна я до лицето си, целуна я по студения нос, потопи я във водата и я побутна по течението. Тя остана замаяна в ръцете му още малко, размърда хриле, възстанови равновесието си и си възвърна волята за живот. Трепна и се стрелна във водата с цвят на чай.

Същата нощ правиха любов. Когато се наместваха да спят в прегръдката си, тя сънено му каза:

— Странен човек си ти, Хектор Крос. Убиваш хора, без да ти мигне окото. От друга страна, полагаш невероятни усилия и харчиш огромни пари, за да измъкнеш риба от водата и после да я пуснеш пак там.

— Убивам само онези, които заслужават да умрат — отговори той. — Онази риба носеше двайсет хиляди яйца в корема си. Тя не заслужаваше да умре. Тя и малките й заслужават да живеят.

На следващия ден отпътуваха обратно за Лондон. Пътят беше дълъг и пристигнаха в „Кръстопътя“ навреме, за да видят как Катрин Кайла изгълта вечерята си от смляно пилешко с тиква. Онова, което не можа да погълне, се стичаше по бузата й на лигавника.

След това сестра Бони ги покани да присъстват на сложния ритуал по слагането на Катрин да спи в леглото, заедно с всичките й зайчета и мечета, подредени около нея в правилния ред.

— Но… откъде знаеш какъв е правилния ред? — запъна се Хектор.

— Тя ни казва — обясни сестра Бони. — Знам, мислите си, че само издаваме някакви звуци, но всъщност това е таен език. Научава се, като човек прекара повече време с нас. — Прозвуча леко осъдително, но той знаеше, че си го заслужава.

По-късно същата вечер Джо приключи своите приготовления за сън и излезе от банята блестяща от уханни кремове и прелестна като пролетна градина, а Хектор вдигна постелката откъм нейната страна на леглото, за да й направи място до себе си. Тя се сгуши в ръцете му с тихо гукане, не много по-различно от звуците, които Катрин Кайла издаваше, докато лягаше в своето легълце със своята бутилка.

— Мога ли да се консултирам с теб като клиент с адвокат, преди да преминем към по-важното? — попита я Хектор.

— Голям майстор си да избереш най-удобния момент, да знаеш — прошепна тя. — Но питай, щом не може да чака.

— Ако Карл Банок е мъртъв, какво тогава щеше да стане с активите на тръста?

Тя помълча малко, а когато отговори, тонът й бе сдържан:

— Нямам основания да допускам, че Карл Банок не е в цветущо здраве. — Тя го погледна, докато правеше тази лицемерна забележка, след което продължи: — Обаче, ако за момент допуснем обратното, тогава законът на щата Тексас е пределно ясен. — Тя седна в леглото, обхвана коленете си с ръце и помисли малко, преди да обясни: — Всеки, който заяви, че Карл е мъртъв, трябва да може да представи в съда неопровержимо доказателство за смъртта му, каквото например може да бъде смъртен акт, издаден от практикуващ лекар, или направено под клетва заявление от надежден очевидец на смъртта. Хектор, можеш ли да се сетиш за някого, който ще бъде готов да се изправи в съда и да се закълне, че е бил очевидец на смъртта на Карл Банок?

— Нищо не ми хрумва — призна Хектор.

— В такъв случай, при отсъствие на неопровержимо доказателство за смъртта му, законът предвижда изтичането на седемгодишен период, преди заинтересованите страни да внесат в тексаския Върховен съд иск за обявяване на предполагаема смърт. Доказателствата пред съда трябва да показват, че няма основания да се вярва, че субектът е още жив, като например виждането му от надежден свидетел или влизането му в контакт с едно или повече лица, които биха очаквали подобен контакт. В нашия случай попечителите имат основания да очакват Карл да се свърже с тях, за да поиска да му бъдат изплатени полагаемите му се от тръста суми за утрояване на спечеленото от него. Ако Карл не го направи, това би било солидно доказателство, че не е между живите. Други въпроси? Или може вече да преминем към по-важните неща, за които сме се събрали тази нощ?

— Нямам повече въпроси, но ще направя един коментар и той е, че живеем в много жесток свят, ако бедното ми безпомощно малко дете трябва да чака да стане на едва ли не десет години, преди да може да си купи първото си ферари.

— Ах, ти…! — възкликна тя, сграбчи възглавницата и го заудря с нея.