Четиримата вечеряха в тесен кръг същата нощ на номер 11. Седнал начело на масата, Хектор вдигна чаша за наздравица:
— Току-що осъзнах, че са минали осем месеца, откакто Хейзъл ме напусна. Изглежда ми сякаш бе вчера. Все още влизам във всяка стая на тази къща и очаквам да я намеря там. Искам да ви помоля да се присъедините към мен в пожеланието ми да я пази Бог.
Когато Пади и Настя се качиха в стаята си, тя седна пред огледалото на тоалетната масичка в розовия си сатенен пеньоар и започна да сресва косата си. После премести поглед към отражението на Пади, който лежеше на леглото с вечерния вестник в ръка
— Знаеш ли от какво има нужда Хектор? — попита тя.
— Кажи ми — изсумтя той, прелиствайки страницата.
— Трябва му една добра жена в леглото, която да му помогне да забрави!
Пади рязко се изправи до седнало положение и разтревожено смачка страницата с новините.
— Дори не помисляй да му го предложиш! Той ще те убие, безчувствена руска кучко!
— Безчувствена… не знам. Руска… определено да. Кучка… сега ще ти покажа!