Порочен кръг

***

Тази нощ правиха любов с повече чувство и това бе по-удовлетворяващо и за двамата. След това той заспа толкова дълбоко, че изобщо не я усети да става.

Когато се събуди, чу, че е в банята си. Погледна часовника до леглото и видя, че още няма пет сутринта.

Стана и се разходи до своята баня. По обратния път към леглото я чу да говори по телефона. Сигурно се обаждаше на майка си в Абилийн. Понякога наистина недоумяваше какво толкова имат да споделят след дълги години на редовни нощни обаждания. Легна си и бързо заспа отново.

Когато се събуди пак, беше седем часът. Джо все още беше в своята дневна зад затворената врата. Хектор облече халата си и отиде до детската. Върна се в леглото, носейки Катрин, която стискаше сутрешната си бутилка. Облегна се на възглавниците и я сложи в скута си. Докато тя продължаваше замечтано да суче от биберона, той захласнато я гледаше в лицето. Струваше му се, че се разхубавява с всеки изминал ден и все повече заприличва на Хейзъл.

Най-сетне чу вратата на дневната на Джо да се отваря. Погледна нататък усмихнат и я видя да стои на прага. После усмивката бавно изчезна от лицето му. Джо бе напълно облечена и държеше в ръка пътната си чанта. Изражението й бе печално.

— Къде отиваш? — попита той, но тя не отговори на въпроса му.

— Джони Конго е избягал от затвора — съобщи без заобикалки.

Той усети сърцето му да се сковава в ледена буца. Джо пое дълбоко дъх и продължи:

— Убил е трима надзиратели и се е измъкнал.

Хектор поклати недоумяващо глава.

— А ти откъде знаеш?

— Обади ми се Рони Бънтър. Говорих с него по телефона половината нощ. Обсъждахме ситуацията… — Тя спря и прочисти гърлото си. След това тихо продължи: — Сигурно ще обвиниш мен, нали, Хектор?

Той поклати глава, но не намери думи, с които да отрече. Знаеше, че това е истината.

— Предполагам, че сега пак ще тръгнеш след Джони Конго — каза тя с увереност.

Той не отговори веднага.

— А имам ли някакъв избор? — попита я накрая, но въпросът му явно бе риторичен.

— Трябва да те напусна — заяви тя.

— Ако ме обичаш истински, ще останеш — възрази той, но го каза едва чуто.

— Не, именно защото те обичам, трябва да те напусна.

— Къде отиваш?

— Рони Бънгър ми предложи да се върна на старата ми работа в „Бънгър & Теобалд“. Там поне ще мога да защитавам интересите на Катрин.

— Ще се върнеш ли някога при мен?

— Съмнявам се. — Тя се разплака, но продължи да говори през сълзи: — Никога не съм си представяла, че може да има друг като теб. Но да съм с теб е като да живея на кратера на вулкан. Единият му склон гледа към слънцето. Той е топъл, почвата е плодородна, там е красиво и безопасно. — Тя преглътна тежко и добави: — Твоят друг склон е скрит в сенки и го обитават тъмни плашещи неща, като омраза и отмъщение, гняв и смърт. А аз нямам представа кога планината ще изригне и ще унищожи себе си и мен.

— Ако не мога да те спра да си тръгнеш, поне ме целуни, преди да ме напуснеш.

Но тя пак поклати глава.

— Не… ако те целуна, ще омекна и тогава ще останем един с друг завинаги. А това не бива да се случва. Ние не сме създадени един за друг, Хектор. Ще се унищожим взаимно… — Тя отново преглътна с труд, погледна го в очите и каза: — Аз вярвам в закона, Хектор, докато ти вярваш, че си законът. Трябва да си тръгна. Сбогом, моя любов.

Той усещаше със сърцето си, че изреченото от нея е истина.

Тя се обърна с гръб към него и излезе през вратата. Затвори я тихо зад себе си. Хектор напрегна слух, за да чуе последните звуци от нейното присъствие в къщата, но тишината бе оглушителна.

Единственият звук бе от бозаещата Катрин, която бе захапала биберона на бутилката. Той свали поглед към нея и тихо й каза:

— Сега сме само двамата с теб, малката ми.

Катрин изплю биберона. Посегна с ръчичката си към лицето му и докосна с розовото си пръстче единствената сълза по бузата му. Никога не беше виждала такова нещо и сега го гледаше с големи и удивени очи. После тихо, но ясно каза:

— Мил маж, ба-ба.

И за момент му се стори, че сърцето му ще се пръсне.