Порочен кръг

***

Същата вечер тримата — Хектор, Пади и Настя — се събраха в дневната преди вечеря. Както обикновено, мъжете бяха във вечерно облекло с военни отличия, а Настя бе сложила диамантената си огърлица, сгушила се между повдигнатите й твърди гърди, очите й блестяха, бузите руменееха. Докато Хектор наливаше „Дом Периньон“ в издължената й чаша, тя обяви:

— Бебетата са прекрасно нещо. Не съм го знаела досега.

— Бебетата…? Всички ли? — пошегува се с нея Пади. — Или само едно конкретно бебе?

— Не ставай глупав. Аз познавам едно бебе. Тя е чудесна. Храних я днес от бутилка и дори й смених пелените. Никога не съм предполагала, че ще мога да правя такива неща, но нейната гледачка ми показа. В първия момент си мислех, че ще повърна. Но знаеш ли какво? Изобщо не мирише.

— Извинявай, скъпа, но ние сме на път да се насладим на една от легендарните вечери на Хек. Не можем ли да намерим по-подходяща тема за разговор от бебешките барабонки? — възрази Пади и побърза наистина да смени темата: — Днес следобед разговарях с принц Мохамед за наемането на апартамента в „Сийскейп Маншънс“. Принцът, естествено, сметна за нужно да ме информира, че от жилището се интересувал и друг кандидат-наемател и че неговата оферта била по-добра. Както и да е, пофехтувахме малко и накрая успях да го убедя да свали десет процента от началната цена, така че сключихме сделката. Апартаментът е твой, Хек. Другата добра новина е, че в цялата сграда има само дванайсет други наематели и те са или членове на кралското семейство, или висши министри в правителството на Абу Зара, или и двете. Според принца охраната на сградата е херметична и непробиваема.

— Можем ли да му се доверим за това?

— Не, Хек. Относно подобна преценка не можем да се доверим никому. Затова веднага щом свърших разговора си с принца, аз се обадих на Дейв Имбис. — Дейв беше дясната ръка на Пади и специалистът по електроника на „Кросбоу Секюрити“. — Той ми обеща да посети жилището с екипа си утре рано сутринта. Ще прослушат всеки квадратен сантиметър в апартамента за подслушващи устройства и всякакви други неприятни изненади, които е възможно да са „забравени“ от някого със зли помисли. След това Дейв ще инсталира датчици на движение и натиск към тайна алармена система, видеокамери за вътрешно наблюдение, ирисови скенери и всичко най-съвременно в тази технология. Нищо живо няма да може да мръдне на последния етаж на „Сийскейп Маншънс“ или където и да е в останалата част на сградата, без Дейв да разбере за това. Когато пристигнем в Абу Зара, апартаментът ще представлява виртуална електронна крепост. — Той прие чашата „Джеймисън“, която Хектор му предложи, и отпи от нея. Вдиша с наслаждение изпаренията и едва след това попита: — Кажи сега ти какво откри в Риджънтс Парк днес? Нещо, което да ни сгрее сърцата?

— Много малко за истинска утеха, опасявам се. Нашата мишена, изглежда, се оказва религиозен демагог, способен да възбуди емоциите на своите слушатели чрез пламенни проповеди. Някои от тях, а може би дори повечето, вярват, че той е Махди.

Двамата погледнаха Хектор със загриженост и безпокойство. Пади възкликна:

— В името на всичко свято, Хек! Нали не вярваш на тези дивотии?

— Не е важно в какво вярвам аз, скъпи ми Подриг[4]. Важно е онова, в която вярва огромното мнозинство. Вярата в идването на Месията се споделя от юдаизма, исляма и християнството. Единственото разминаване е в това кой ще бъде той и кога ще се появи, или дали вече не е идвал и си е отишъл. В конкретния случай Аазим Муктар се е утвърдил на най-святото за исляма място — рождения град на самия пророк Мохамед. Градът се охранява от огромен брой вярващи и благочестиви правоверни. Само истински вярващите в исляма могат да влизат в града. Иноверците ги заплашва смърт. Изглежда, огромен брой от същите тези хора сега фанатично вярват, че Аазим Муктар е и Махди. Те ще го защитават с цената на живота си и с голи ръце ще разкъсат на парчета дръзналия да повдигне дори пръст срещу него.

Той спря за малко и отпи нова глътка, за да събере мислите си.

— Първоначалното ми намерение беше да вляза в Мека, предрешен като поклонник, и скрит сред тълпата богомолци да слушам и наблюдавам Аазим. После, въз основа на видяното и чутото, да преценя вероятността той да е Звяра, продължаващ кръвната вражда. И ако се окаже действително невинен, смятах да го зарежа и да продължа да търся истинския ни враг. От друга страна, ако останат макар и минимални съмнения относно невинността му, смятах да го отвлечем и да го изправим на съд пред обвинителите му. Оказва се, че вариантът да го изведем оттам отпада. Това би било прекалено рисковано. Онзи град е капан за неверниците. Сега трябва да преценя доколко е вероятно да не е чак толкова невинен и ако балансът срещу него натежи, да го екзекутирам на място и оставя трупа му да гние в Мека.

— На твое място, Хектор, аз бих отишла там и просто бих го ликвидирала без всички тези главоболия, съмнения и вглеждания в себе си, което — ако ми бъде позволено да отбележа — изобщо не е в твоя стил — предложи мнението си Настя. — Защо да поемаме такъв риск, питам те аз със сълзи на очи? Ако го убиеш и впоследствие се окаже, че не е бил виновен и ликвидирането му е било грешка, тогава всички ние ще пролеем сълза на съжаление и ще му запалим по една свещ, но това поне ще означава, че на света не е останал вече нито един жив Типоо Тип. Което не е чак такава загуба според мен, нали?

— Напълно съм съгласен с теб, Цвете на моето сърце — усмихна й се с обич Пади. — Но ти знаеш, разбира се, че понякога Хектор може да бъде много глупав и крайно упорит.

— Той е мъж — сви рамене Настя и примирено въздъхна. — А всички мъже могат да бъдат много глупави и крайно упорити.

— Нази, ти знаеш с колко голяма обич… не, с какво дълбоко преклонение се отнасям към теб, но… — започна Хектор, ала тя го прекъсна с изпъшкване.

— Спести ми дивотиите, Хектор Крос. Искаш да се прокраднеш? Хубаво! Пади и аз ще приемем твоето решение… като винаги, впрочем. Но не ни обвинявай, ако Великият спасител извърти глава назад и те захапе за топките!