Порочен кръг

***

Налагайки се над възраженията на мъжете, Хектор реши Настя и Нела Восло да пътуват за Банкок, където да посрещнат кондора. Руските пилоти щяха да се отпуснат повече в компанията на жени, особено когато една от тях е красива рускиня.

Жените заминаха за Банкок с различни полети. Настя пристигна там първа, а Нела я последва осем часа по-късно с полет от Найроби. Срещнаха се в апартамента на Настя в авторското крило на „Мандарин Ориентал“ с изглед към река Чао Прая. И двете се бяха преоблекли във вечерни рокли и след като се прегърнаха, без да пускат ръце, отстъпиха по крачка назад, за да се огледат с приятелски интерес и одобрение.

— Изглеждаш прекрасно, Нела. Сякаш сме се виждали за последно вчера — възкликна Настя.

— Ти също! Роклята ти е разкошна, а цветът й толкова ти подхожда. „Прада“?

— Да, „Прада“ е — повторно я прегърна Настя. — Да пийнем по едно за срещата? В минибара намерих бутилка добра водка. — Тя наля в две коктейлни чаши, пълни с кубчета лед, и двете чукнаха замъглените чаши, след което Настя хвана Нела за ръката и я изведе на балкона.

— Проверих стаята — понижи глас тя — и мисля, че е чиста, но е най-добре да не рискуваме, затова ще говорим по работа тук. Знаеш ли какво ни очаква?

— Да, Хектор ми разказа всичко. Съобщи ми, че ще носиш снимки на онези, от които ще поемем нещата — дипломатично формулира задачата Нела.

Настя я остави за момент, за да донесе чантичката си от дневната, после затвори балконската врата зад себе си. Разгледаха снимките заедно.

— Този е капитанът — обясни Настя. — Казва се Юри Волков. На руски „волк“ означава „вълк“. С такова име предците му трябва да са били аристократи преди революцията. Като по-млад е летял на „МИГ-29“ за бившия Съветски съюз.

— Това им е най-добрият щурмовак. Само елитните руски пилоти са били допускани да летят с него.

— Да — съгласи се Настя. — Но сега е жертва на годините и алкохола, и вече не е елитен пилот. Помощник-пилотът му е Роман Спартак. Също е стар, но не толкова, колкото Юри.

Нела реши да не пита Настя за дефиницията й за „стар“. Имаше тревожното чувство, че може да попадне в същата категория. Затова просто се поинтересува:

— Кога ще се запознаем с тях?

— Те са се регистрирали в хотела тази сутрин. Говорих по телефона с Юри Волков следобед, веднага щом се нанесох. Той вече беше получил съобщението, което смята, че му е изпратено от Карл Банок, и очакваше пристигането ни. Те двамата са също в този хотел. Уговорихме се с Юри да се срещнем на по питие в „Бамбуковия бар“ в седем и половина. Това ни оставя около час да преговорим всичко, за да не допуснем никаква грешка — обясни Настя.

В уговорения час двете жени слязоха с асансьора в „Бамбуковия бар“.

— Не забравяй, че не бива да ги познаем — напомни Настя на Нела, докато влизаха в салона, където вибрираха басите на тайландска джаз формация. Двамата руснаци седяха до бара на високи столове, тапицирани с имитация на тигрова кожа, и наблюдаваха вратата. Реакцията им последва в мига, в който двете се появиха на прага.

— Забелязаха ни — съобщи Настя, без да помръдва устни. — Ема Пурдом им изпрати копия на паспортите ни, когато влезе в тяхната мрежа. Ето… Юри се приближава. Трябва да е бил неотразим като по-млад.

— Аз съм Юри Волков — поклони се пред дамите руснакът и погледът му спря върху лицето на Настя. — Ти трябва да си Настя О’Брайън — поздрави я той на английски. — Доста странно име за ирландка — подаде й ръка и тя я пое.

— Някога се казвах Настя Воронова — отговори му на руски. — Но се омъжих за ирландец.

— Така ли…? Чудесно е да срещнеш толкова прекрасна дама така далече от дома! — превключи на родния им език Юри.

— Казвай ми Настя — подкани го тя, но премина на английски заради Нела. — Това е приятелката ми Нела Восло. Тя е южноафриканска бизнесдама.

Юри се обърна към Нела и стисна ръката й.

— Надявам се да извините английския ми, много лош е.

— Английският ви е отличен — без да мигне, отговори Нела, като разглеждаше някога приятните черти на лицето на пилота, върху които алкохолът вече бе оставил безпогрешен отпечатък.

— Благодаря ви, но не е истина. — Юри се обърна пак към Настя: — Собственикът ми нареди да ви взема в Казунду, за да се запознаете с него.

— Точно така. Имаме специален бизнес с Негово величество крал Джон — потвърди Настя.

— Позволете ми да ви представя моя колега и помощник-пилот Роман Спартак.

Юри приключи с официалната част и поръча водка за всички. Чукнаха чашите и Юри се извини, че трябва да види документите за самоличност на дамите, за да може да ги сравни с копията, изпратени му от неговия работодател. След като се увери в пълното съответствие, той се отпусна още повече и поръча още водка. След около час Настя се извини на мъжете и двете с Нела отидоха в женската тоалетна. Докато оправяха грима си пред огромното огледало, тя тактично попита:

— Имаш ли някакъв личен интерес към някого от двамата ни нови приятели, Нела?

— Благодаря, но не. Юри е много сладък. Но аз съм щастливо омъжена за страхотен мъж. Тези игрички съм ги забравила от години.

— Същото се отнася и до мен. Пък и утре ни чака тежък ден.

Пожелаха си лека нощ с пилотите и се уговориха на следващата сутрин да се видят във фоайето на хотела след закуска.

Когато слязоха долу, Юри вече беше поръчал две коли на хотела, които да ги закарат с ескорт до частното летище „Дон Мюан“.

В частната зала за заминаващите чакаха четиринайсет нови пасажери. Всички без изключение бяха изумително красиви тайландки. Бяха в приповдигнато настроение, бъбреха и се смееха високо, възбудено очаквайки да се отправят на африканското си приключение.

— Не мисля, че всички са момичета — сподели Настя. — Карл несъмнено угажда на перверзния си вкус. Но не говори високо и изтрий намръщеното си изражение от лицето.

Юри събра в една група всичките си пасажери и ги поведе през паспортния контрол и скенера на службата за безопасност. След като им разрешиха да напуснат летището, всички се качиха на минибуса, който ги откара до чакащия ги изтеглен встрани гигантски турбовитлов „Антонов“. Качиха се на борда по рампата, отворена отзад във фюзелажа.

Посрещна ги единствената стюардеса — беше африканка, — която поведе колоната от пътници през празния товарен отсек към херметизирания и климатизиран салон за пасажери след бордовата кухня и пилотската кабина. Когато всички се настаниха по местата си и си закопчаха коланите, стюардесата затвори херметичните врати и направи демонстрация на мерките за безопасност по време на полет. Междувременно пилотите подгряха двигателите и рулираха към началото на пистата.

Кондорът излетя, набра височина и пое курс към летище Казунду в Източна Африка. Скоро след това пасажерите загубиха интерес към устремилия се на запад със скорост от осемстотин километра в час кондор.

Около един час след излитането стюардесата дойде до местата, където седяха двете жени.

— Капитанът ви кани в кабината да видите как се пилотира такъв самолет. — Настя погледна към Нела, която кимна в знак на съгласие. Двете станаха и последваха стюардесата по пътеката. Незабелязано се възползваха от тази възможност да изучат разположението в предната част на фюзелажа и кабината. Прекараха приятен половин час с руснаците. Юри се постара да ги впечатли с особеностите на кондора. Той дори позволи на Нела да седне на неговата седалка и да подържи уредите за управление. Тя се закиска с престорена възбуда и Юри се осмели да сложи ръка на коляното й, която тя твърдо отмести, след което двете се върнаха на местата си в салона за пасажери.

— След инструктажа на Юри мисля, че ще можеш да го пилотираш — пошегува се Настя.

— Останах с впечатлението, че той иска да ми предаде целия курс — усмихна се Нела и бръкна в чантата си за романа на Стивън Кинг.

Пет часа по-късно Настя тайно погледна ръчния си джипиес, който потвърди, че се намират на двеста четиридесет и пет километра източно от Мале, столицата на Малдивската република в Индийския океан. Тя състави кодирано съобщение, състоящо се от една дума и го изпрати на създадения за целта адрес в Hotmail, който не бе използван досега и нямаше да бъде използван впоследствие. Целта му беше да информира централата на „Кросбоу“, че операцията всеки момент ще започне.

Четири минути по-късно получи отговора със заповедта да действат. Той също се състоеше от една дума: ИПМ. Тя се усмихна на поредния пример на момчешкия хумор на Хектор. Това бе съкращение от „Изпразнете пикочния си мехур“.

Настя се пресегна през пътеката и докосна ръката на Нела. Нела отвори очи, изправи се на седалката и й кимна. Настя разкопча колана, стана и извади чантата си от багажното отделение над главата си. После тръгна по пътеката към тоалетната между бордовата кухня и пилотската кабина. Зад завесите, които отделяха предната част от салона за пасажери, се виждаше стюардесата, която седеше в кухнята на сгъваема седалка и четеше списание. Вратата на пилотската кабина бе задържана в отворено положение и през нея Настя видя тиловете на пилотите, седнали пред приборното табло на кондора. Настя направи гримаса, понеже за първи път забеляза плешивото петно на темето на Юри, което той се бе опитал да прикрие със снопче зализани сиви кичури.

И тримата членове на екипажа на кондора бяха отпуснати, скучаещи и не очакваха нищо лошо. Несъмнено бяха прелетели стотици часове точно по този маршрут и мерките им за сигурност бяха минимални, ако изобщо съществуваха.

Чернокожата стюардеса вдигна поглед и се усмихна на Настя. Тя отвърна на усмивката й и влезе в тоалетната. Заключи вратата зад себе си и остави пътната си чанта на пода. Свали ципа на дънките си, после бикините и седна на тоалетната седалка. Както Хектор й бе напомнил с кодираното съобщение, винаги бе разумно да изпразниш мехура и червата си преди акция.

Все така седнала, се наведе напред, придърпа чантата между краката си и я отвори. Намери на дъното й опаковка женски тампони. Внимателно извади от кутията четири от белите картонени апликаторни тръби. Вместо рекламираното на опаковката съдържание, всяка тръба съдържаше по една хиподермична спринцовка „Хипнос“, осигурени им от Дейв Имбис. Настя бе променила вътрешния джоб на дънковото си сако, като бе ушила в него на ръка четири тесни джоба. Всяка от спринцовките влезе в по един от джобовете, където бяха леснодостъпни с едно бръкване.

После прибра обратно кутията с тампони и закопча ципа на чантата. Довърши каквото бе останало да прави в тоалетната и пооправи облеклото си. Провери грима и външния си вид в огледалото над умивалника. Огледа се, смръщи вежди и си обеща при първа възможност да посети своя лондонски дерматолог за нов курс с „Ботокс“. Обичаше да изглежда перфектно дори когато влизаше в схватка. Пусна водата в тоалетната чиния и отвори вратата. Стюардесата пак я погледна и пак й се усмихна.

— Мога да ви предложа закуска, ако сте гладна — показа й тя чиниите на масичката в кухнята.

— Много ви благодаря — отговори Настя и остави чантата на пода, за да освободи и двете си ръце. Избра от чинията едно голямо гроздово зърно, сложи го деликатно в устата си и го сплеска с език в небцето. Наслади се на сладкия му вкус и изчака стюардесата отново да се задълбочи в списанието си. Извади един „Хипнос“, отвори опаковката, за да освободи иглата, и се обърна пак към седящото момиче.

Стюардесата беше в синя униформа с къс ръкав. Седеше полуобърната спрямо Настя.

— Извинете ме, госпожице — без никаква враждебност каза Настя и леко хвана с лявата си ръка рамото на момичето. Стюардесата я погледна с умерена изненада и в този момент Настя заби върха на иглата в блестящия й черен трицепс. Изпразни съдържанието на спринцовката и й се усмихна. Жената отговори на усмивката й, после погледът й се премрежи и тялото й омекна. Настя я задържа в изправено положение с една ръка през раменете, а с другата закопча колана й, за да й попречи да падне от седалката и да се нарани.

Настя направи няколко крачки напред до мястото, откъдето можеше да вижда през отвора на вратата в пилотската кабина. И двамата пилоти седяха на местата си. На главите си бяха сложили обемисти слушалки тип „диадема“. Бяха по памучни ризи с къс ръкав. Роман, помощник-пилотът, държеше микрофон, в който говореше. Настя го чу да докладва текущата позиция на кондора на контролната кула в Мале на Малдивските острови. В момента се намираха на само осемдесет километра от столицата дясно на борд.

Настя се наведе напред, за да надникне над главата на Юри, и се увери, че зеленият индикатор на автопилота в приборното табло свети. Изчака Роман да свърши доклада си и да остави обратно микрофона.

Тя държеше зад гърба си по една спринцовка „Хипнос“ във всяка ръка. Отлепи предпазителя на опаковките и оголи иглите. Влезе тихо през вратата. Двамата руснаци не подозираха за присъствието й. Застана зад тях и едновременно плесна с ръка по раменете им. Малките игли преминаха с лекота през тъканта и кожата и тя изпразни анестетика в тях.

И двамата успяха да извърнат глави и я познаха. Юри отвори уста, за да каже нещо, но преди да издаде и звук, клюмна напред, задържан само от изпънатия колан. Роман го последва с няколко секунди закъснение. Настя побърза да се увери, че коланите им са надеждно закопчани и не затрудняват дишането им. После се наведе през рамото на Роман, за да се ориентира в приборите за управление на радиото и го изключи. Удовлетворена, се върна в началото на пасажерския салон и погледна през процепа в завесата. Всички тайландци спяха. Но Нела Восло седеше изправена на седалката си и чакаше да бъде повикана. Настя я призова с кимване, Нела стана и се присъедини към нея.

В кабината Нела помогна на Настя да вдигне двамата пилоти от седалките им и да ги положи внимателно на пода. После Настя извади от пътната си чанта пакет дебели „свински опашки“, с които завърза ръцете и краката на пилотите. После един по един ги доиздърпаха в бордовата кухня.

— Колко време ще са в това състояние? — тихо се поинтересува Нела.

— Според Дейв Имбис трябва да останат в безсъзнание три-четири часа, в зависимост от индивидуалната им поносимост към наркотика. Но ако ни се наложи да ги събудим, Дейв ми е дал антидот, който ще ги свести незабавно — обясни й Настя и побърза да допълни: — Трябва да ги разделим. Ако ги оставим заедно, когато дойдат на себе си, те със сигурност ще се опитат да измислят нещо, с което да ни вгорчат живота.

Издърпаха Юри в малкото отделение за багаж между тоалетната и бордовата кухня. Подпряха го в седнало положение с гръб към стелажите за багаж. Използваха още „свински опашки“, за да го прикрепят надеждно към рамковата конструкция на стелажите. Накрая залепиха лента върху устата му. Излязоха от отделението и заключиха вратата.

Върнаха се в кабината и издърпаха Роман в тоалетната. Оставиха го седнал на пода и завързаха китките му за дръжките за пазене на равновесие на стената над главата му. Запушиха му устата по същия начин. Нела намери ключа за тоалетната в джоба на престилката на стюардесата. Заключи и окачи табела „Не работи“ на вратата.

Оставиха стюардесата на сгъваемия й стол, както беше пристегната с колана, но запушиха и нейната уста, а после използваха „свински опашки“, за да пристегнат ръцете й на гърба, така че да не може да достигне с тях токата за откопчаване на обезопасителния колан. Накрая дръпнаха завесата пред нишата, така че никой от тайландските пасажери да не може да я види и да се развика.

След като се убедиха, че не може да има изненади от страна на екипажа, Настя остави Нела да поеме управлението на самолета, а тя се върна в салона за пасажери, където имаше грижата никой от пътниците да не отиде в тоалетната, в която спеше Роман.

Нела се заключи в пилотската кабина и седна на седалката на Юри. Въведе в сателитната навигационна система координатите на пистата на сондажа на „Концесия 13“ в Абу Зара. Деактивира автопилота и пое ръчното управление на кондора. После бавно насочи могъщата машина по курс 325 градуса спрямо магнитния меридиан. Промяната стана толкова плавно, че не бе усетена от никого от дремещите в салона пасажери.

Много по-късно, около час преди да стигнат до новата си дестинация, Юри Волков дойде в съзнание. Той започна да рита преградната стена с вързаните си един за друг крака и да мучи като затъващ в блато бизон. Настя побърза да отиде в малкото багажно отделение и клекна пред него.

— Моля те да се държиш прилично и да не вдигаш шум, Юри — опита се да го успокои тя на руски. — Тревожиш останалите. — После му показа още една от спринцовките „Хипнос“: — Изглеждаш ми като свестен и разумен мъж и не бих искала да забия още една от тези в теб. — Юри спря да мучи. — Добре, благодаря ти — дари го с топла усмивка Настя. — Уверявам те, че нямаме нищо срещу теб. Ако ни сътрудничиш, много скоро ще бъдеш освободен, без да ти се случи нищо лошо. В допълнение на това ще получиш компенсация в размер на едногодишната ти заплата за преживените неудобства и още толкова за загубата на текущата ти работа. Това е в сила и за Роман, и за вашата стюардеса. Можеш да им го съобщиш при първа възможност. Тя направи пауза, за да му даде възможност да осмисли казаното, след което продължи: — Ако обещаеш да не ми създаваш никакви проблеми, мога да сваля лентата през устата ти, за да можем да говорим. Започнеш ли обаче да викаш пак, знаеш какво ще се случи.

— Тя пак му показа готовата спринцовка. — Кимни, ако си ме разбрал и си съгласен.

Юри кимна енергично. Когато тя отлепи лентата, той отвори и размърда челюсти, за да възстанови кръвообращението в тях. През това време изучаваше лицето на Настя.

— Така…! — проговори той най-сетне на руски. — Сега разбирам какво сте намислили. Трябват ви онези две говна в Казунду, нали?

— Не те ли е учила мама да не използваш подобен език пред дама? — сгълча го Настя. — Както и да е, нямам представа за кого говориш по този оскърбителен начин.

— Чепуха! Не на мен тия — намигна й той. — Говоря за Негово величество крал Джон и министър-председателя Карл Банок. Ще ми направиш голяма услуга, ако им удариш по един от мое име, когато заловите тези две животни.

Настя го изслуша и изгледа безстрастно, преди да попита:

— Да не би двамата джентълмени да са се отнесли грубо и с теб?

— Може да са всичко друго, но не и джентълмени — разгорещено възрази Юри. — Те са престъпни боклуци. Отнасяха се с нас като с измет. Подиграваха ме и ме обиждаха всеки път, когато сме разговаряли. И непрестанно ме лъжеха със заплащането. — Той поспря, за да си поеме дъх и да овладее гнева си. — Това са перверзни животни. Ако ти разкажа какво ще правят с онези отзад в салона, гарантирам ти, че ще повърнеш.

— Нищо, разкажи ми! — подкани го Настя.

— Първо ще ги натъпчат с алкохол и наркотици, след това ще ги принудят да правят гадни и отвратителни неща. Когато им омръзнат, ще ги зарежат, а ние ще им докараме нова жива стока за забавления и извращения. Мразя ги от все сърце и двамата. Не знам какво не бих дал да ги видя да заминават за ада, уверявам те!

— А защо досега не направи сам нещо по въпроса? — меко го попита тя, а Юри извърна глава засрамено.

— Мислил съм често, но те имат толкова много пари и власт. Пък и какво може да направи един стар нещастник като мен? Трябва да ям. А те са единствените, които биха ме наели.

Тя долови угризенията му и смени тона си.

— Сега, след като вече сме приятели, разбираме се и си вярваме, ще ми кажеш ли каква е радиопроцедурата при захождане за кацане в Казунду? — попита Настя и му се усмихна прелъстително.

Юри се позасмя.

— Ще ти помогна по всички възможни начини, скъпа. Когато започна да летя над езерото в посока към замъка, обаждам се на честота 121,975 MHz. Тогава онзи лигав мръсник Банок ми дрънка в продължение на известно време. Отнася се с мен като с вербален боксов чувал. След това ми дава разрешение, а аз прелитам над пистата на височина сто и петдесет метра, за да проверя посоката на вятъра по ветроуказателя. Не се доверявам на мазната свиня, да не би да ми даде нарочно фалшива информация. После обръщам срещу вятъра и толкова.

— Използваш ли специална позивна, за да се идентифицираш?

— Не, Карл Банок ме разпознава по гласа ми. Според него моят английски приличал на влажна слонска пръдня.

— Какво би се случило, ако кацнеш без разрешение?

— Нямам представа. Никога не съм опитвал. Вероятно ще ме разстреля с 50-калибрените оръдия, които са монтирали в двата края на пистата.

— Благодаря ти, Юри — кимна тя и се изправи на крака.

— Сега, след като вече сме приятели, разбираме се и си вярваме, защо не ми развържеш китките — примоли се той.

— Не се разбираме и не си вярваме чак толкова — със съжаление го осведоми Настя.

— Е, поне ми донеси нещо за пиене — предложи той. — Не знам с какво ме нокаутира, но изпитвам неистова жажда.

— Ще ти донеса чаша вода — обеща тя.

— Нямах предвид вода — оскърбено сви устни Юри, а тя се засмя, отиде в кухнята и се върна с бутилка водка.

— Ти си най-прелестната и мила жена, която някога съм срещал, но как да пия, без да ми развържеш ръцете

— Да, наистина съм красива и мила — съгласи се Настя, — но не и глупава.

Носеше в другата си ръка сламка на пиене, така че клекна пак до него и мушна сламката в устата му. Потопи другия й край в бутилката. Юри мощно засмука и пое няколко големи глътки, преди тя да извади сламката от устата му, за да му позволи да си поеме дъх.

— Кажи ми, че не си омъжена — настоя той с дрезгав от алкохола глас.

— Ти не забелязах ли това? — помаха тя пръстена си пред очите му.

— Да, забелязах го, но се надявах да е камуфлаж, за да държиш вълците настрана — сериозно й отговори Юри. — Моля те, кажи ми, не ме обичаш толкова, колкото те обичам аз, Настенка, миличка.

Настя отметна назад глава и весело се разсмя:

— Бедни ми Юри Волков! Сбъркал си професията си. Би могъл да си намериш работа в Московския държавен цирк. Там винаги има недостиг на клоуни. Ето ти наградата за старанието — и тя върна сламката в устата му.