Порочен кръг

***

Няколко месеца по-късно Марлене разбрала, че пак е бременна. Изчакала гинеколога да установила пола на зародиша и при първото си посещение в „Деветте бряста“ споделила със Саша:

— Саша, миличка, имам прекрасна новина: бременна съм и ти ще имаш сестричка.

Саша обърнала глава и погледнала Марлене в лицето за първи път от идването й.

— Сестра? Моя сестра? Не братче? — проговорила с ясен и напълно нормален глас.

— Да. Миличка. Твоя сестричка. Не е ли страшно вълнуващо?

— Да. Много искам сестричка. Но братче… не!

— Как би искала да я кръстим? Кое име би ти харесало?

— Бриони Лий! Обожавам това име.

— Но… познаваш ли някого с такова име?

— Имаше едно момиче в училище, беше най-добрата ми приятелка — усмихнала се Саша. — Баща й обаче си намери друга работа и се пренесоха в Чикаго. — Оживила се и разговаряла като нормално дете на нейната възраст.

Седмица след седмица двете говорели за новото бебе и седмица след седмица Саша задавала едни и същи въпроси в един и същи ред. Смеела се на отговорите на майка си.

След осмия месец на износването Саша седнала до майка си и останала до нея през цялото посещение, а Марлене държала ръката й върху корема си. Когато бебето помръднало, Саша възбудено изпищяла толкова силно, че дежурната сестра разтревожено се втурнала в стаята за посещения.

— Какво става, за бога, Саша? — осведомила се тя.

— Малката ми сестричка! Ела и пипни…

Марлене донесла Бриони Лий при Саша, когато бебето станало на три месеца. Саша получила разрешение да я вземе и я държала в скута си през цялото посещение, като й гукала и задавала въпроси все едно й била майка.

След това първо посещение с Бриони, Марлене не пропуснала нито седмица и Саша можела да проследи израстването на сестричката си. Терапевтите й забелязали благотворното влияние на бебето и активно окуражавали развитието на тази връзка.

Така изминали години…