Порочен кръг

***

Подготовката за преместването в Абу Зара щеше да отнеме само няколко дни. Всъщност личните нужди на Хектор се свеждаха до слагането в пътната чанта на няколко комплекта бельо и четка за зъби. „Кросбоу Секюрити“ разполагаше с всичко нужно за втората фаза на операцията в базата на „Банок Ойл“ в пустинята на сто и петдесетина километра южно от столицата на Абу Зара.

Основната му грижа бе онова, за което знаеше най-малко: веригата за доставки и логистичната подкрепа за едно бебе. Затова повика експерта по въпроса — Бони Хепуърт. Тя реагира на обаждането му с готовност и след няколко минути стоеше пред бюрото му с очаквателното изражение на кутре, което се надява да получи кокал.

— Трябвам ли ви, господин Крос?

— Поисках да се видим — внимателно модифицира въпроса й Хектор. — Бони, знаеш ли къде се намира Абу Зара?

— Хотел ли е това, господин Крос?

— Ни най-малко. Да опитаме пак… Имаш ли представа къде се намират Обединените арабски емирства?

— Амии… донякъде. Чувала съм за тях, но никога не съм ги посещавала. — Тя неуверено го погледна: — Май бяха някъде между Египет и Индия…

— Близко си — похвали я той. — Е, това е мястото, където отиваме всички, ти и Катрин в това число.

— Мили боже! Да се работи за вас е толкова забавно. Човек никога не знае какво ще се случи в следващия момент.

— Онова, което ще се случи в следващия момент, е, че ти ще съставиш списък на всичко необходимо, от което ти и Катрин може да имате нужда през следващите шест месеца. Не изпускай предвид, че антибиотиците не са толкова леснодостъпни в Емирствата, така че ако ти трябва рецепта за каквото и да е било, ето ти визитката на моя личен лекар — и той й я подаде, като добави: — Поръчай всичко нужно, за което се сетиш, и имай готовност за тръгване не по-късно от три дни, броено от днес. — Помисли и попита: — Имаш ли валиден паспорт?

— О, да, сър. Миналия Великден с няколко момичета от болницата ходихме до Париж и се наложи да си извадя паспорт.

— Чудесно. Не забравяй да го вземеш. — Той вече знаеше, че двете младши детегледачки също имат документи за пътуване. Хейзъл се бе погрижила да провери това, преди да ги наеме на работа.

Плъзна по масата кредитната си карта, Нерен Хародс“ към Бони.

— Плащай за всичко с това. И искай доставка тук. — Тя се забърза към вратата и той извика след нея: — Реших да преместим Катрин в моята стая до заминаването ни за Абу Зара.

— О, боже! — погледна го объркано Бони: — А кой ще й дава бутилката и ще й сменя памперса?

— Аз — увери я Хектор.

— Мога да се преместя и аз при вас, за да бъда в помощ. Нямам нищо против — предложи тя.

— Благодаря, сестра Бони. Сигурен съм обаче, че ние двамата ще се справим самички.

Хектор бе имал опасения, че самовъзложената му задача на нощна детегледачка ще се окаже по-обременителна, но вместо да бъде бреме, тя по-скоро му доставяше удоволствие. Нагласи лампата си за четене на нощната масичка така, че да хвърля мека светлина върху лицето на Катрин в скута му. Докато тя сучеше от бутилката, той се наслаждаваше на миризмата и усещането на малкото й телце. Разгледа личицето й за прилики с Хейзъл и се убеди, че ги намира във формата на устата и линията на малката й брадичка. Това по някакъв начин притъпи чувството му за загуба и самота.