Порочен кръг

***

Карл Банок отвори очи, събуден от факта, че Джони Конго вече не беше в леглото с него. Бяха заедно от години и той бе свикнал с басовото му хъркане. То му даваше успокоително чувство за сигурност и абсолютна защита. Седна в необятното разхвърляно легло и сънено се огледа. Спалнята бе с размера на бална зала. Освен леглото, на което той лежеше, имаше още двайсет и четири, подредени в средата на помещението. На всички тях, с изключение на едно, лежаха голи тела от двата пола, проснати като жертви на бойното поле след епично сражение.

— Гетисбърг и Аламо в едно — ухили се Карл на образа в главата си, от който му стана по-добре. Напречно на краката му лежеше момиче и кльощавото й дупе привлече интереса му за момент, но после той докосна гениталиите си, все още подути и възпалени от снощната оргия. — Махай се от мен, сладка малка курво! — изрита я той и тя се претърколи по гръб, без да се събужда, замаяна до несвяст от наркотици и алкохол.

Карл се надигна бавно и разтри слепоочията си, където болката пулсираше най-силно, след което огледа стаята. Вниманието му бе привлечено от единственото незаето легло. За момент се озадачи, че чаршафите му са подгизнали с кръв и други телесни течности.

Малко по малко събитията от предната нощ изплуваха в съзнанието му. Поклати глава и се намръщи, когато си спомни как в един момент на пълен разгул Джони Конго внезапно бе настоял да изнасили анално най-младото и най-дребничкото момиче. Макар документите й да доказваха, че е осемнайсетгодишна, тялото й бе по детски крехко — точно това бе възбудило Джони. Тя упорито се бе съпротивлявала преди на усилията му да я склони да участва в акта, макар да й бе предложил безумна сума. Само че това бе последната вечер и Джони бе стигнал до предела на търпението си. Спомените му напълно се изясниха и Карл се засмя. Той и двама от най-силните травестити бяха вложили всичките си усилия да удържат момичето, за да постигне Джони целта си. Борбата, писъците и накрая горчивите й ридания останаха в сянката на животинския рев на изпадналия в екстаз Джони Конго, и бяха заглушени от виковете и смеха на онези, които я държаха, както и на зрителите, насъбрали се около леглото, за да окуражават напълно ненужно Джони да надмине себе си.

Едва по-късно Карл бе осъзнал през наркотичната пелена какви тежки поражения бе причинил Джони на момичето.

— Мамка му, чернилко, ти направо си я разкъсал. Малката курва сега ще пукне от загубата на кръв. Виж… даже матракът подгизна.

— Нали знаеш какво трябва да направим в такъв случай с нея, белокожко? — бе изръмжал Джони. Без да чака отговор, той бе вдигнал момичето от леглото и го бе изнесъл на бойниците. Карл го бе последвал. Никой от останалите не бе на себе си, за да забележи, че двамата са излезли от стаята.

Имаше пълнолуние, от което звездите избледняваха, а терасата бе обляна в перлена бледа светлина. Карл осъзна, че е в плен на някаква едва ли не религиозна боязън, докато следваше Джони надолу по стълбите. Туловището на приятеля му бе окъпано от лунните лъчи и той приличаше на висш жрец на тайнствена секта, отнасящ жертвоприношението към олтара на древен африкански бог.

Когато Джони стигна до стената на крокодилската яма, той вдигна момичето над главата си. Гледката бе толкова поразяваща, че очите на Карл се овлажниха и в съзнанието му спонтанно изплуваха думите от роля, която някога бе играл в прогимназията в Хюстън. Той падна на колене и напевно изрече:

Все така вдигнал момичето над главата си, Джони се обърна и изгледа Карл в изумление. Когато проговори, гласът му бе изпълнен с дълбоко уважение:

— Мамка му, Карл, момчето ми! Това беше страхотно. Никога не съм предполагал, че можеш да говориш по този засукан начин, пич! Какво означава…?

— Означава да я хвърлиш вътре, Джони.

Двамата се вслушаха в плясъка при падането на тялото на момичето във водата, далече под тях, и в последвалото боричкане на хранещите се крокодили.

Карл остана на колене до възцаряването на тишина и едва тогава бавно се изправи на крака.

— Беше красиво, Джони — тихо каза той. — Беше едно най-красивите и най-трогателните неща, които някога съм гледал.

И ето че споменът продължаваше да гори в него, макар да се опитваше да го изтласка извън съзнанието си.

Отново се сети за Джони и пак огледа разхвърляната стая. От приятеля му нямаше и следа. Карл прехвърли краката си през ръба на леглото и стъпи на пода. Тръгна към вратата за терасата. Внимаваше да не стъпи на някоя от използваните спринцовки или в локвичка повърнато, върху счупена бутилка от вино или водка или небрежно захвърлено бельо. Беше преполовил пътя до вратата, когато отвън се разнесе гласът на Джони.

— Идва! Събуждай всички. Кондорът каца.

Повечето от спящите само допреди малко вече се надигаха и сами, после последваха Карл и след малко всички се бяха стълпили на терасата, където стоеше Джони, и засенчил очи с двете си ръце, гледаше към небето срещу лъчите на изгряващото слънце. Хората се събраха около него и образуваха разнородно оцветена тълпа, започвайки от млечнобелия Карл, през бледожълтото и кафявото на гостите до блестящия антрацит на Джони.

— Страхувах се, че тъпият Волков няма да може да кацне тук без радиоконтакт. Но ето го… идва! — възкликна Карл. — Да слезем и да видим какви заместници е довлякъл на тази тълпа от изморени жълти курви. — Той стисна кафявите зърна на тайландската проститутка, неблагоразумно застанала до него, и тя изпищя услужливо. Дори за краткия престой всички бяха научили колко му харесва някой да пищи от болка.

— Сега ще го направя на нищо. Измислил съм няколко оскърбления, които Юри не е чувал от мен. Хайде, всички… слизаме долу, за да посрещнем новите ни приятели и да се погаврим с Юри.

Карл ги повлече обратно през спалнята, където всички набързо се облякоха в дрехите си от снощи, пръснати безразборно от цялата стая. После групата шумно потегли надолу по стълбището в посока на вътрешния двор.

Завръщането на кондора винаги бе повод за празнуване, понеже той кацаше натоварен с момичета, луксозни стоки, нови лица и нови тела. А за гостите, които бяха приключили с това странно и плашещо място, той бе обещание за завръщане у дома.

В далечния Тексас Ема улови това преместване с дистанционно управляемите си скрити камери в основните стаи и дори с онази, която бе монтирана на върха на най-високото минаре, извисяващо се над стените на замъка. И тя докладва за това на Джо Стенли в захождащия самолет:

— Три коли напускат през главния вход и поемат надолу по склона към пистата…