Порочен кръг

***

За да не наруши радиомълчанието, Нела прелетя над пистата „Зара 13“ на ниска височина с цел да обяви пристигането им. Когато направи обратен заход, изравни се с пистата и свали колесниците, Пади О’Брайън вече бе строил на периметъра целия контингент на „Кросбоу“, за да приветства кондора.

Нела спусна гигантския самолет, който докосна земята с нежността на целувка на девица. След това рулира в обратна посока и с форсиране на двигателите откъм левия борд и задействане на спирачките откъм десния, направи с кондора пирует като балерина, преди да спусне капака на задната товарна рампа.

Накрая изключи и четирите двигателя, и в настъпилата оглушителна тишина хората на Пади избухнаха във викове, хвърляха шапките си с въздуха и се стълпиха в основата на рампата, за да приветстват двете героини.

Пади О’Брайън първи изтича нагоре по рампата, за да открие Настя. Бърни Восло беше на две крачки зад него. Двамата прегърнаха съпругите си с радост и облекчение. Обърканите и изплашени тайландски проститутки бяха избутани надолу по рампата и почти радушно бяха натоварени на каросерията на чакащия ги камион.

— Ще ви припомня заповедта ми, сержант — предупреди Хектор военния, когото бе определил за командир на охраната им. — Ако някой от вашите хора по какъвто и да е начин опита нещо с тези деца, лично ще му смачкам топките.

— Ще се погрижа да се държат прилично, сър — козирува сержантът, но изгледа със съжаление красивите ридаещи затворнички, преди хората му да ги отведат към затвора, където щяха да бъдат прибрани зад решетките, далече от погледите и мислите на петдесетината кипящи от тестостерон млади мъже, които образуваха ударната група на „Кросбоу“. В бой Хектор не би се поколебал да повери живота си на своите момчета, но опреше ли до либидо, не можеше да им има доверие, дори ако носеха пояс на целомъдрието.

Хектор насочи вниманието си към Пади и Настя, които все още стояха притиснати в прегръдка.

— Когато решиш да се поемеш малко въздух, Нази, бих искал да си поговорим.

Тя го погледна над рамото на мъжа си.

— Давай, Хектор. Мога да правя две неща едновременно: ти ми говори, а аз ще те слушам.

— Какво направи с екипажа на кондора?

Настя го изгледа страдалчески.

— Как успяваш винаги да избереш неподходящ момент, Хектор Крос!? Добре де, ела с мен. Ще ти покажа. Но нека преди това те осведомя, че за пари Юри Волков е готов да ни сътрудничи. Джони и Карл са се отнасяли зле с него, а и той не одобрява сексуалната им ориентация.

Тримата членове на екипажа на кондора охотно дадоха на Хектор паролата и той нареди да срежат ограничаващите ги „свински опашки“. Вече имаха затруднения с легловата база. Но руските пилоти получиха отделна палатка. Беше крайно невероятно да се опитат да избягат. Нямаха никаква представа къде се намират и в каква посока е възможно да търсят свободата си. Въпреки това Хектор постави двама часови, за да бъде сигурен, че няма да злоупотребят с оказаното им доверие.

Той обаче не бе така склонен да постъпи по същия начин и с пищната чернокожа стюардеса. Предпочиташе и тя да стои далече от неговите бойци. Затова я затвори в една от стаите в основната сграда, съседна на спартански обзаведеното жилище на Пади и Настя. Тук служителите на „Кросбоу“ бяха предупредени да не припарват.

Преди Юри Волков да бъде придружен до палатката му, той се разходи с него в пустинята. Далече от ушите на колегите си Хектор сключи с Юри споразумение за пълното му сътрудничество. След това го заведе в комуникационната кабина и го накара да седне пред радиостанцията. Подаде на Юри напечатан лист хартия, на който бе написано какво точно да съобщи на Карл в Казунду. После седна до него с ръка върху прекъсвача, готов да изключи предавателя в мига, в който Юри се отклонеше макар и с една буква от текста върху листа.

Отне им почти двайсет минути да привлекат вниманието на комуникационния център в замъка в Казунду, след което имаше ново закъснение, за да може дежурният радист да извика Карл Банок. Най-накрая гласът му се разнесе от високоговорителя:,

— Къде си, по дяволите, Волков? Закъсняваш с над шест часа, тъп задник такъв!

— Много съжалявам, сър — отговори Юри с извинителен и боязлив тон. — Имахме тотален срив на радио-комуникациите на петия час от излитането ни от Банкок и бях принуден да кацна на летището в Абу Зара Сити, за да отстраним повредата.

— Ти да не си се побъркал? Най-близкото летище е на Мале в Малдивите или дори Шри Ланка, а може би Мумбай — вбесено започна да изрежда Карл Банок. — Защо си се отклонил толкова много от курса, идиот нещастен?

— Господин Банок, сър, Абу Зара е най-близкият център в Азия или Близкия изток, където има резервни части за нашия швейцарски „ЕХ 12 AYRAN“… — Юри знаеше, че може да върти на пръста си Карл с технически жаргон.

Последва кратка пауза и Карл излая следващия си въпрос:

— И какво се очаква да бъде закъснението, Волков, хуй сплескан?

— Над седемдесет и два часа, ако искате да изчакам поправката на радиото, сър. Това не включва действителното време на полета.

— Взе ли онези пасажери от Банкок? — смени темата Карл.

— Да, сър… те са тук с мен. — Хектор си представяше как Карл буквално е на път да се взриви от похот по малките си сексиграчки. Юри се усмихна злорадо, понеже също се наслаждаваше на момента, но продължи с глас, който звучеше едновременно засегнато и с готовност да угоди: — Мога да летя без радиото и да се прибера в Казунду след по-малко от десет часа, ако ми наредите, господин Банок, сър. В този случай обаче няма да мога да проведа радиопроцедурата по заход в Казунду.

— Контролната кула никога няма да те пусне да излетиш от Абу Зара без работеща радиокомуникация, стари нещастнико!

— Мога да го уредя, сър. Имам връзка в контролната кула, но ще трябва да дам онова, на което тук казват бакшиш. Намекна ми за хиляда щатски долара.

— Хубаво, Юри Волков, плати му и си домъкни жалкия руски задник тук пронто, чуваш ли ме! Трябва да те уволня, пръдливо копеле! — изфуча той и радиоконтактът прекъсна.

— Сега разбирам защо обичаш толкова своя бос, Юри — отбеляза Хектор и го потупа по рамото. — Справи се добре и мисля, че успя да го убедиш. Сега искам ти и екипажът ти да не напускате базата, докато не се върна от тази мисия. Тогава ще ти платя обещаната сума. После ще прехвърлим и трима ви в Дубай, за да вземете там полет, за която точка на света искате. Може дори да ви платя самолетните билети.