Порочен кръг

***

Беше понеделник сутрин и Силвестре от собствен опит знаеше, че Долорита и мъжът й са се заключили в офиса зад бара и броят постъпленията от изтеклата седмица, преди Гойо да отнесе парите в банката. Силвестре почука тихо на вратата.

— Кой? — кресна Долорита. — Какво искаш? Заети сме…!

— Аз съм, Силвестре. Втората янки пуша, онази нахалната, умря снощи.

— Е, и какво да направя аз? Откарай я във фермата и ни остави на мира. Знаеш много добре, че сме заети!

— Простете, сеньора. Повече няма да ви безпокоя.

Силвестре заобиколи отзад. Дори в този ранен час пред стаята на Бриони чакаха двама души. Вратата бе отворена, а двамата пушеха и с интерес наблюдаваха случващото се вътре. Силвестре ги изблъска от вратата и им посочи верандата.

— Отивайте при някоя от другите — каза им той. — Тази свърши за днес.

— Само че аз искам точно тази — започна да спори единият. — Познавам я добре. Тя е жива, бори се… Не лежи като умряла риба.

Силвестре го изгледа с озъбена физиономия. Мъжът побърза да се отдалечи. Репутацията на Силвестре като майстор на ножа беше по-грозна и от лицето му.

Силвестре срита голия задник на златотърсача върху Бриони. Мъжът скочи на крака, загащи работния си комбинезон и бързо напусна стаята. Силвестре коленичи до Бриони.

— Готова ли си за хубавата част? — попита я и извади кутийката с набора за хероин от джоба си. Бриони нетърпеливо се изправи до седнало положение и му предложи лявата си ръка. Сгъвката на лакътя й беше възпалена от открити рани. Едната от по-големите вени се бе спукала, а от язвите се стичаше гной. Другата й ръка бе в подобно състояние. — Ще използвам крака ти — реши той. Обхвана с гумения маркуч крака й малко над глезена и го пристегна, докато не се показаха вените й. Инжектира й наркотика. Бриони затвори очи в очакване. После ги отвори и се усмихна на Силвестре. Преди две седмици беше загубила два от предните си зъби при спор със Силвестре, но това вече нямаше значение. Единственото важно бе наслаждението от хероина в тялото й.

— Благодаря ти, Силвестре — замечтано прошепна тя.

— Ще те изведа за малко — каза й той.

— Добре — съгласи се тя. Вече бе престанала да се вълнува какво се случва с нея.

— Ще те загърна с одеяло, за да не те гледат хората гола.

— Благодаря — отново прошепна тя. Той уви голото й тяло с калното, изцапано с петна от сперма одеяло и оформи от края му нещо като качулка, за да скрие лицето й. Взе я на ръце, изнесе я през задната врата и се отправи към горичката.

Когато стигна до свинефермата, там го чакаше Амарантус. Операторът се бе покатерил на оградата на кочината на Анибал и дори бе успял да закрепи камерата си на статив. Животните сновяха под него, грухтяха и от време на време някое от тях изквичаваше. Бяха забелязали Силвестре да слиза по склона на хълма и да носи познатия им товар.

— Готов ли си? — извика му Силвестре. — Нямаме време за губене.

— Вече снимам! — възбудено се засмя Амарантус. Под мястото, където стоеше, Анибал се изправи на задните си крака и постави предните си копита върху оградата на кочината. Следеше напрегнато приближаването на Силвестре.

— Как искаш да стане? — попита Силвестре, като пусна Бриони на краката й. После свали покриващото я одеяло. Момичето озадачено изгледа вторачената в нея масивна глава на надничащия над оградата Анибал. Дръпна се изплашено и се опря в гърдите на Силвестре. Анибал шумно сумтеше през розовата си зурла и щракаше с челюсти.

— Напълно съм готов — увери го Амарантус.

— Мисля, че ни трябва малко кръв да възбудим Анибал — каза Силвестре. Отстъпи крачка от Бриони. Тя бе толкова захласната от животното пред себе си, че не обърна внимание какво прави той. По-рано сутринта той бе оставил права лопата, подпряна на оградата на кочината. Взе я и тихо й каза: — Ей, Бриони, погледни ме.

Тя се обърна към него и той замахна с лопатата към коленете й. Желязното острие преряза костта и разби капачката й. От раната шурна кръв. Кракът й се подгъна, а Бриони изкрещя от болка и шок, докато падаше.

Силвестре хвърли лопатата и я улови в ръцете си. Хвърли последен поглед към стърчащия над него Амарантус.

— Да? — поиска да се увери той.

— Да… направи го! — извика Амарантус.

Силвестре преметна Бриони през оградата. Тя падна сред прасетата.

Бриони бе замаяна от падането, но бързо се съвзе. Надигна се на лакти и започна да влачи тялото си през черната мръсотия в кочината назад, към илюзорната защита на стената.

Анибал поведе атаката на черните тела, които се нахвърлиха върху нея. Той заби бивните си в ранения й крак. Задърпа обезобразения крайник, опитвайки се да откъсне от плътта, като влачеше Бриони по гръб през калта. Бриони вдигна лице към камерата.

— Моля ви! — извика тя. — Помогнете…!

В същия миг друго животно впи зъби в рамото й и с мощно извиване на главата я дръпна, докато Анибал я теглеше от другата страна. Трето прасе нетърпеливо скочи и заби зурла в корема й, после отскочи назад, измъквайки плетеница от черва.

Бриони отвори уста за последен път.

— Татко! — пронизително извика тя, но гласът й бързо заглъхна.

Прасетата късаха кървави късове месо от тялото й и лакомо ги гълтаха.