Порочен кръг

***

Събуди се на следващата сутрин с бистра глава и напълно овладян гняв. Изпи три аспирина и изми зъбите си енергично, което беше неговото изпитано лекарство против махмурлука, който не изпитваше. Взе си душ и се облече. После слезе в кабинета си. Прислугата бе оставила сутрешния брой на „Таймс“ на бюрото му. Вестникът лежеше с лицето нагоре и той можа да прочете водещата новина още от вратата. Замръзна за момент от ужас, после се овладя и прекоси кабинета с няколко бързи крачки. Грабна вестника.

Убита жена ражда на смъртния си одър

Смъртно ранената милиардерка Хейзъл Банок-Крос е родила дъщеря пет часа преди да издъхне от куршума на убиеца си. Новороденото е в добро здраве, било е изписано от общинската болница в Хемпшир, Уинчестър, и е било поверено на баща му, господин Хектор Крос, който живее в „Брандън Хол“, недалеч от Смолбридж в Хемпшър…

Хектор плъзна поглед надолу по страницата. Цялата история бе там и при това фактите бяха изложени по същество и без изопачаване. Той смачка страницата на топка и я хвърли срещу стената.

— Копелета! — изръмжа. — Гадни копелета!

Обърна се и изтича назад в коридора и после, вземайки стъпалата през едно, се качи на следващия етаж. Нахлу в детското крило и с мъка се спря на прага. Катрин лежеше голичка по коремче на масата. Риташе с крачета във въздуха, докато надвесената над нея сестра Бони пудреше розовото й дупенце с бял талк.

— Господин Крос! — ахна тя. — Какво, за бога, става?

— Нищо — отстъпи назад Хектор, — просто исках да проверя нещо. Наред ли е всичко?

Бони се усмихна:

— Разбира се. Току-що свършихме цялата бутилка и добре се изакахме.

Използването на множествено число извика в съзнанието на Хектор абсурден образ.

— Добре. Много добре. Сега ме чуйте, сестра Бони. Искам от вас да съберете всичкия багаж. Пренасяме се веднага в лондонската къща.

Пресата бе съобщила на целия свят за раждането на Катрин. Звяр щеше да знае къде точно може да ги намери.

— Да събера всичкия багаж? — недоумяващо го изгледа Бони. — Но ние едва дойдохме тук! Трябва ли наистина да го правим, сър?

— Да, искам да направите точно това. Имайте готовност за потегляне в един часа следобед.

Хектор се завъртя и се върна в кабинета си. Вдигна вътрешния телефон и се обади във вилата на главния си лесничей. Човекът се отзова на позвъняването без забавяне.

— Пол, всички врати на имението да се затворят и заключат. Остави по един от хората си на всеки вход. Момчетата трябва да са въоръжени с ловджийските си пушки. В имението да не се допуска нито един непознат. Разбра ли ме?

— Имаме доставки от селото, господин Крос. Какво да правим с тях? Очакваме ван от Фарнам с храна за женските фазани.

— Направи нужното някой да разпознае шофьора. Повтарям, никакви непознати.

Той остави слушалката обратно на вилката и огледа стаята, мислено набелязвайки какво да вземе със себе си в Лондон. Не бяха много неща. С присъщото й внимание към подробностите, Хейзъл бе дублирала по-голямата част от съдържанието на двете къщи. Така че в повечето случаи ставаше дума за излизане от едната и влизане в другата. Дори Катрин имаше свое детско крило, което я чакаше там. Само лошо стечение на обстоятелствата бе станало причина да се натъкнат на онази засада, без която Хейзъл още щеше да бъде жива. Той с горчивина се запита коя точно книга Хейзъл бе пожелала да вземе от „Брандън Хол“ в онзи фатален ден.

Взе телефона и позвъни на номера в дома им в лондонския квартал Белгрейвия. Отговори му икономът:

— Свързахте се с резиденцията на Крос. Какво мога да направя за вас?

— Добро утро, Стивън.

— А, господин Крос! Как сте, сър? Всички тук сме много разстроени за случилото се с мадам. Тя беше прекрасна жена. Ще ни липсва много.

— Благодаря ти, Стивън — кисело промърмори Хектор. — Пристигам при вас днес следобед с бебето и нейните гледачки. Ще останем неопределено дълго. Моля те, вземи мерки всичко да е готово за нас.

С Хектор в рейнджроувъра начело, малкият конвой напусна през портала „Брандън Хол“ в един без петнайсет. Хектор бе доволен от избора си на Бони Хепуърт за главна гледачка. Тя беше изпълнила точно указанията му. Порталите за имението бяха заключени и Пол Стоу, главният лесничей, стоеше на пост с преметната през ръката му ловджийска пушка. Хектор свали прозореца на колата си, за да поговори с него. Пол бе служил в десантните войски, при това в стария полк на Хектор. В Афганистан го бяха ранили тежко по време на престрелка с талибаните и след изписването от болницата той се бе уволнил от армията. Хектор не се бе поколебал, когато Пол бе кандидатствал за главен лесничей, и не бе имал нито един повод да съжали за решението си. Той повтори указанията си порталите да се държат заключени и да не се допускат в имението непознати лица. След това продължиха по пътя си и Хектор видя в огледалото за обратно виждане Пол да затваря тежките железни врати на портала зад тях. Три часа по-късно влязоха в подземния гараж на къщата с номер 11 в Белгрейвия. Хектор бе предпочел да пътува бавно заради Катрин.

Когато час след пристигането им Хектор посети детското крило, той намери Катрин нахранена, оригната и завита в легълцето й. Позволи си да се отпусне за първи път този ден.