Порочен кръг

***

Хейзъл стоеше до високото болнично легло и гледаше към човешкото тяло под белия чаршаф. Студът все още бе в сърцето и костите й.

Рони стоеше до нея. Хвана ръката й.

— Благодаря ти. Не искам да те обиждам, но предпочитам да го направя сама. — Тя бавно издърпа ръката си от неговата.

— Разбирам те напълно, Хейзъл. — Рони отстъпи крачка назад и погледна над леглото към сестрата, която чакаше в готовност.

— Благодаря, сестра.

Тя хвана горния край на чаршафа и бавно го дръпна надолу.

В смъртта си Хенри Банок си бе възвърнал императорската мантия, която скръбта беше смъкнала от него.

— Беше прекрасен човек — тихо каза Рони. — Един от най-фините, които съм познавал.

— Още е — подчерта Хейзъл. Наведе се и целуна Хенри. Устните му бяха студени като сърцето й. — Аи revoir, Хенри — прошепна тя. — Трябваше да починеш по-късно. Оставяш мен и Кайла с разбити сърца. След теб има само мрак и пепел.

— Не, Хейзъл — тихо я поправи Рони. — Хенри ти остави империя и яркия маяк на своя пример, който да осветява пътя напред за теб и Кайла.