Порочен кръг

***

Макар да бе след полунощ, когато Хектор се върна в луксозния апартамент в „Сийскейп Маншънс“, той свика военен съвет в частния киносалон.

Събралият се екип го приветства ентусиазирано, но хората се огледаха за Тарик Хакам. Хектор не направи нищо, за да удовлетвори любопитството им, докато всички не седнаха на амфитеатрално разположените седалки с лице към него, на подиума.

— И къде е Тарик? — зададе общия въпрос Настя.

— Това е дълга история — уклончиво отговори Хектор.

— Хубаво, тогава ни я разкажи накратко — подкани го Настя.

— Все още е в Мека.

Никой не помръдна. Никой не проговори. Хектор се видя принуден да продължи. Разказа случилото се наистина накратко, като спести всички подробности и не направи никакъв коментар. Докато говореше, напрежението в стаята бавно се покачваше. Каза им всичко, с изключение на раздялата на летището в Джеда и предложението на Аазим да му даде заложник. Когато свърши, всички го гледаха в мрачно мълчание. Настя извади всички от магията на всеобщия ужас. Тя бе единствената в стаята, която не се страхуваше от Хектор Крос.

— Значи Тарик Хакам е бил предател през цялото време. Предал е теб и е предал всички нас. Защо в такъв случай не го уби, Хектор?

През цялото време на полета от Мека Хектор се бе подготвял за този разпит. Въпросите към него заваляха от всички страни и бяха задавани с неприкривано съмнение. Това продължи около половин час. Наложи се да преразкаже проповедта на Аазим Муктар в джамията и той я повтори почти дума по дума.

— И ти му повярва, така ли?

— Беше крайно убедителен. Но не бих казал, че му повярвах наистина, дълбоко в себе си. Не и тогава. Не преди да ми предложи шестгодишния си син за заложник. Тогава му повярвах. Той разкри душата си и ми даде сина си. И аз почувствах, че е на страната на ангелите. Разбрах, че не е организатор на убийството на Хейзъл.

— Ако ти е дал заложник, Хектор, къде в такъв случай е момчето сега?

— Приех го, след което го върнах на майка му,

— Ти луд ли си, Хектор Крос? — попита ехидно Настя.

— Според някои — усмихна се Хектор и продължи: — Но тогава Аазим Муктар Типоо Тип ми даде доказателство за невинността си.

— И какво означава това, глупчо?

— Макар да ме държеше в ръцете си, той ми позволи да си тръгна, да се кача на самолета и да се върна тук, в Абу Зара, без от главата ми да падне и косъм.

Пади О’Куин гръмко се изсмя и плесна жена си по коляното:

— Хектор е прав, скъпа! Какво по-убедително доказателство от това? Сега дори аз вярвам на Аазим Типоо Тип.

Напрежението в салона видимо спадна и хората си размениха засрамени кимвания и усмивки. Само Настя избута ръката на Пади от коляното си и за последен път се опита да провокира Хектор:

— Сигурна съм, че един истински англичанин със синя кръв като теб дори е стиснал ръката на моллата убиец, а освен това съм готова да се обзаложа, че няма и да опиташ да убиеш Тарик Хакам.

— Нищо не мога да скрия от теб, царевна. Да, стиснах ръката на Аазим Типоо Тип и не видях по нея кръв. А след това реших да позволя на Тарик Хакам да намери своя път към Бога — призна Хектор и се изправи. — И ще ви призная, че се чувствам по-добре, след като постъпих по този начин. Сега ми трябват няколко часа сън. Ще се срещнем пак тук след закуска, за да обсъдим къде се намираме.

— Веднага мога да ти съобщя, при това съвсем безплатно, къде се намираш, Хектор Крос. Намираш се отново на стартова позиция и имаш голям късмет, че си там. — Настя се опитваше да говори строго, но в очите й проблясваха сини искрици.