Порочен кръг

***

Пред входа за първа класа на терминала на „Емирейтс“ на летището в Джеда портиер в традиционна роба отвори вратата на мерцедеса и с подчертано уважение го придружи до резервираната на негово име частна стая. В мига, в който се озова сам, Хектор пробва вратата и установи, че тя не е заключена. Открехна я и погледна навън през пролуката. Не се виждаха пазачи. Усети, че е повече заинтригуван, отколкото изплашен. Затвори вратата и огледа луксозно мебелираната стая. Устата му бе изсъхнала от горчивия вкус на опасността.

Бих дал девствеността си за чаша свестен скоч, помисли си той, но в крепостта на исляма бе немислимо да получи законно алкохол. Изпи като заместител чаша „Перие“, наля си втора и я отнесе до един от диваните с кожена тапицерия. Отпусна се в меката му прегръдка и в този момент на вратата се почука.

— Влезте — извика той и Аазим Муктар се появи на прага.

Трябва да бе следвал отблизо мерцедеса на Хектор от Мека дотук. Онова, което изненада Хектор, бе забулената жена, следваща моллата. Тя тихо плачеше под воала си. Водеше за ръка момче с кафява кожа на възраст шест или седем години. Беше сладко хлапе с къдрави кичури и огромни тъмни очи. Смучеше палеца си и изглеждаше нещастно и объркано. Аазим Муктар направи знак на жената и тя бързо се завря в ъгъла на стаята и клекна на пода, притискайки момченцето към гърдите си. Хектор зърна за миг проблясването на очите й зад воала, когато тя го погледна, но после жената отново се разрида. Аазим Муктар остро я сгълча да мълчи, след което седна на креслото с лице срещу Хектор.

— Качването на самолета ще бъде обявено след четиридесет и пет минути — съобщи той на Хектор. — Това е времето, с което разполагам, за да ви убедя, че не съм виновен за убийството на съпругата ви. Но нека започна с това, че знам всички подробности за трагичното противопоставяне на вашето и моето семейство. И двете страни дадоха твърде много жертви. Мога да приема, че вие сте били действащ военен и че се е случвало да убивате при изпълнение на служебните ви задължения. Но за съжаление, случаят невинаги е бил такъв и много често сте вземали закона в ръцете си. — Той замълча и погледна Хектор в очите.

— Продължавайте! — безстрастно го подкани Хектор

— Приемам факта, че баща ми и повечето ми братя са били пирати и са действали в пряко нарушение на международните закони. Отвличали са търговски кораби в открито море и са задържали екипажите им с цел откуп. Още като много млад аз се дистанцирах от престъпленията, извършвани от моето семейство, и заминах за Англия, за да бъда колкото е възможно по-далече от тях. Никога не съм и помислял, че имам каквото и да е било право на ответен удар срещу вас или вашето семейство. Казах ви вече, че съм срещал жена ви и й се възхищавам. Бях напълно съкрушен, когато научих за смъртта й. Тя е в нарушение на всички закони на хората и на Бог. Аз обаче знаех, че след нейната смърт вие ще тръгнете след мен, за да отмъстите за греховете на моя клан.

— Слушам ви с цялото си внимание.

— Очаквах с тягостно чувство този ден на нашата среща и се подготвих за него.

— Сигурен съм, че е така — отвърна Хектор и този път изражението му бе мрачно.

— Но не по вашия начин, господин Крос, защото вашият начин е с огън и меч.

— А какъв е вашият начин, молла Типоо Тип?

— Моят начин е продиктуван от Аллах. Аз вярвам във взаимната прошка. Вярвам в Ал Кисас. Предлагам ви живот срещу живота. — Той стана от стола и отиде до сгушената в ъгъла жена с детето. Хвана момчето за ръчичката и го доведе пред Хектор. — Това е синът ми. На шест години е. Казва се Курум, което означава щастие.

— Красиво момче — отбеляза Хектор.

— Ваш е — каза на арабски Аазим Муктар и леко бутна детето напред.

Хектор скочи от мястото си смаян.

— Какво, за бога, ще правя с него?

— Вземете го в името на Аллах и го задръжте като заложник на добрата ми воля. Ако намерите неопровержимо доказателство, че аз съм убил жена ви, убийте го съгласно закона Ал Кисас и аз ще ви простя.

Жената изпищя и се хвърли към тях.

— Това е синът ми. Единственият ми син! Убийте мен, ако трябва, ефенди. Но не убивайте сина ми. — Тя разкъса воала и започна да дере с нокти лицето си, оставяйки дълбоки следи по бузите. Кръвта закапа от брадичката й. После изпълзя до краката на Хектор: — Убийте ме, но нека синът ми да живее… умолявам ви!

— Млъкни, жено! — опита се да я успокои мъжът й. Сложи ръка на рамото й и я издърпа назад. После се обърна с лице към Хектор. Бръкна под бялата си роба, извади кожен портфейл и му го подаде: — Това са документите, позволяващи ви да вземете Курум с вас — самолетният му билет за същия полет, паспортът му и свидетелството за осиновяване, в което е вписано името ви като опекун. Какво решавате, господин Крос?

Хектор продължаваше да стои изправен и напълно поразен. Това бе възможно най-последното нещо, което бе очаквал. Погледна надолу към детето. Поклати глава, неспособен да приеме случващото се. Посегна и докосна главичката на момченцето. Къдрите му бяха твърди и пружинираха под пръстите му. Курум не направи опит да се отдръпне. Вдигна глава и го погледна. Очите му бяха тъмни, а погледът не по детински мъдър. Детето тихо промълви:

— Баща ми казва, че трябва да дойда с вас, ефенди. Баща ми казва, че вече съм мъж и трябва да се държа като мъж. Такава е волята на Аллах.

Хектор все още бе неспособен да проговори. Гърлото му бе сухо, а пулсът биеше в слепоочията му като барабан. Наведе се, взе детето, вдигна го и го подпря на хълбока си. Курум не се съпротивляваше. Хектор извърна глава и погледна баща му.

Най-сетне можа да надникне в душата на този човек и онова, което видя там, беше добро. Разбра с абсолютна сигурност, че този човек не е Звяра, когото преследваше.

Хектор погледна отново детето, което държеше.

— Ти си мой заложник, Курум. — Майка му го чу и простена. Хектор не й обърна внимание и продължи да говори само на момчето: — Знаеш ли какво означава това, Курум? — Малчуганът поклати глава и Хектор продължи: — Означава, че си смел и добър, също както е смел и добър баща ти. — Той пусна Курум да стъпи на краката си, завъртя го с лице към баща му и майка му и лекичко го побутна към тях. — Върни се при майка си, Курум, и добре се грижи за нея, защото сега вече си мъж, също като баща ти.

Жената разтвори ръце и момчето се хвърли в обятията й. Тя се разплака и тръгна към вратата. Когато стигна до нея, спря, и погледна назад към Хектор, през сълзите и кръвта от раните по лицето й.

— Господарю… — поде тя, но гласът й изневери.

— Върви! — заповяда й Хектор. — Вземи сина си и вървете с волята на Аллах.

Тя излезе и затвори тихо вратата зад себе си. Хектор и Аазим Муктар останаха сами един срещу друг в стаята.

— Сигурен ли сте? — попита Аазим.

— Никога не съм бил по-сигурен за нещо друго в живота си.

— Няма думи, с които да изразя колко дълбоко съм ви благодарен — поклони се Аазим. — Вие ми направихте подарък, пред който въображението бледнее. Никога няма да мога да ви се отплатя.

— Платено ми е изцяло. Самият факт, че познавам човек с вашата святост, обогати живота ми.

— Продължавам да съм ви задължен. Животът на сина ми е несравним с нищо друго — искрено каза Аазим. — Научих, че сте видели човека, убил жена ви, и той е носел гангстерска татуировка.

— Тарик Хакам ви го е съобщил! — ядоса се отново Хектор. — Този човек е предател. Той предаде нашето приятелство. Един ден ще го убия!

— Не, господин Крос. Той не е ваш враг. — Хектор непреклонно поклати глава, но Аазим вдигна ръка, за да го спре. — Някой ден ще го разберете. Тарик Хакам ме помоли да ви предам съобщение. Да ви кажа ли какво е то?

— Щом настоявате…

— Той казва, че не е имало друг начин да ви убеди, че търсите врага си не където трябва. Каза, че двамата с вас е трябвало да се срещнем, за да се разберем.

— Няма никога да го приема обратно, независимо какво е казал. Просто е невъзможно отново да му имам доверие.

— Тарик знае това.

— И какво ще прави сега?

— Решил е да изостави пътя на воина. Отсега нататък ще следва пътя, който извежда в нозете на Аллах.

— Значи е открил Бог и е станал един от вашите поклонници, така ли? Радвам се за теб, стари мошенико.

— Стари мошенико? Уверяваше ме, че ще споменете това — усмихна се Аазим. — Но…

Прекъсна го съобщение по оповестителната система на летището:

— Последно повикване за всички пътници на полет ЕК 805 с „Емирейтс“ до Абу Зара. Пътниците трябва веднага да се придвижат до изход А26 за незабавно качване на борда на самолета.

— Времето ни изтича, господин Крос. Когато живях в Лондон, работех за човек, посветил живота си да помага за превъзпитаването на млади мюсюлмани, заловени в престъпна дейност по улиците на големите британски градове. Ще му се обадя да се свърже с вас. Може би той ще може да ви помогне да откриете убиеца с татуировка на Маалик. И може би по този начин ще можете със сигурност да идентифицирате скрития враг.

— Как ще го изпратите при мен, Аазим Типоо Тип? Та вие не знаете къде живея…

— След опожаряването на „Брандън Хол" вие се преместихте за постоянно на Конрад Роуд номер 11 в Белгрейвия. Основният ви имейл адрес е cross@crossbow.com, но имате, разбира се, и много други. Така ли е, господин Крос?

Хектор наклони глава в знак на иронично признание.

— Тарик ви е казал всичко за мен. Няма да се изненадам, ако знаете и кой номер обувки нося.

— Английски размер единайсет и половина — отговори напълно сериозно Аазим и този път Хектор гръмко се изсмя.

— Сбогом, Аазим Типоо Тип. Няма никога да ви забравя.

— Нито пък аз вас, господин Хектор Крос. Мога ли да ви стисна ръката…?

Хектор пое ръката му и двамата се погледнаха в очите.

— Нека Аллах бъде с вас, господин Хектор Крос.

— Молете се за мен, шейх Типоо Тип…

Хектор се извърна и без да поглежда назад, излезе през вратата на път за изход А26.