***

Отне им два дни на напрегнато планиране, преди Хектор да остане удовлетворен от логистиката на нападението над Казунду.

— Кондорът ще може безопасно да транспортира осемдесет и четирима напълно екипирани мъже и достатъчно гориво за обратен полет до Абу Зара — обобщи Хектор. — А ние ще имаме нужда от всички до последния човек на борда. Как сме с персонала в „Кросбоу Секюрити“, Пади? Колко души можем да отделим в момента?

— Не ни достигат към петнайсетима — призна Пади и погледна косо към Дейв Имбис: — Прав ли съм, Дейви?

— Тук, в Абу Зара, не ни достигат шестнайсет. Но аз мога да командировам подкрепления от петролните ни инсталации в Южна Америка и Азия. Дайте ми пет-шест дни и ще разполагам с всички, строени за полет на пистата на инсталация 13 в Абу Зара.

— Тогава се залавяй за работа веднага, Дейв — нареди Хектор и се обърна отново към останалите: — Планът е да кацнем на летището в Казунду и незабавно да обезвредим силите в двете укрепления, които го охраняват, което ще ни даде контрол. После оставяме кондора под защитата на оръжията в северното укрепление, понеже то е по-близкото до замъка.

— Според мен не е добра идея да чакаме на открито — включи се в обсъждането Пади. — Да не забравяме, че във всички посоки ще летят много трасиращи куршуми и шрапнели. Едно попадение и кондорът заминава. Бум… и край!

— Не! — вдигна ръка Хектор. — Нямам подходящи снимки, но Ема Пурдом е записала разговор между Карл и Джони за строежа на някакъв хангар за защита на кондора, когато не е в полет. Изглежда, подът на този бункер е доста под нивото на земята с рампи в двата края. Страничните му стени са укрепени отвън с натрупани чували пясък. Спусне ли се кондорът по рампата, той ще бъде неуязвим за стрелба с малкокалибрено оръжие и РПГ. Единственият проблем е, че този хангар е доста далече от основната сграда. Така че Бърни ще може да скрие кондора едва когато се убеди, че с нас всичко е наред. — Той огледа събралите се: — Въпроси? — Всички поклатиха глави и Хектор продължи: — Предполагам, че ще трябва да преследваме мишените в замъка. Ще оставя по дванайсет души на всеки от редутите по пистата. Огневата им мощ ще се допълни от тежките картечници на Джони Конго там. Дейв ще командва тези два контингента с цел отбрана при евентуална контраатака.

В този момент Хектор се изправи през непредвиден проблем. Той не бе допускал, че Джо Стенли ще има каквото и да е било участие в ударната група. За разлика от останалите тя изобщо не бе тренирана за бойни действия. Беше си представял, че тя ще остане в Абу Зара и може би ще помага на сестра Бони в грижите за Катрин Кайла.

Внезапно обаче Джо се обади с уверения и настоятелен тон, който използваше, за да изрази мненията си.

— Северният редут е най-доброто място за разполагане на комуникационния ми пост — вметна тя.

В киносалона се възцари мъртва тишина. Всички очи се обърнаха за момент към Джо, после се завъртяха обратно към Хектор.

Настя беше до апарата за вода, където си пълнеше чашата. Обаждането на Джо я изненада колкото останалите, но тя бързо се съвзе и се върна, за да я подкрепи, преди Хектор да е решил как да реагира. Хектор нямаше никакво съмнение на чия страна е Настя.

— Не ми беше хрумвало, че ще се присъединиш към бойната група в Казунду, Джо — внимателно наруши напрегнатата тишина той.

— Е, сега вече можеш да го обмислиш. — Гласът на Джо звучеше по непознат за него начин. — В момента организираме с Ема Пурдом инсталирането на специална връзка, за да може тя да ни държи в течение на всичко, ставащо в замъка. Тя ще ми изпрати до няколко дни това оборудване тук, в Абу Зара. Моята задача ще бъде да поддържам непрекъсната връзка с Ема Пурдом в Хюстън. Тя е единствената, която има „очи“ в замъка. И ако Джони Конго или Карл Банок решат да се съпротивляват, ще имате нужда от мен и Ема, за да получите представа за движенията им вътре.

— Джо има диплома по електронни комуникации в добавка към степента си по право — изтъкна Настя в настъпилата пауза.

— А ти откъде знаеш? — сряза я Хектор. Не му харесваше да бъде под атака на два фронта.

— Тя го спомена, когато бяхме в женската тоалетна преди малко. Да не говорим, че познава разпределението в замъка по-добре от всеки от нас тук — бавно обясни Настя като на дете. — А в случай, че те интересува откъде знам това, замисли се кой ни даде чертежите и плановете на онова място.

— Нази и Джо са прави — включи се в разговора Пади. — Ако дори само единият от двамата мръсници се завре в замъка, ще ни трябва всичката помощ, на която можем да разчитаме. Честно казано, ще бъда щастлив да чувам в ухото си Джо, която да ме насочва из онзи лабиринт.

— Струва ми се, че нямаш никакъв шанс, Хек — обади се и Дейв Имбис. — Разумният мъж усеща кога да се предаде с достойнство.

— За какви разумни мъже става дума тук? — с престорено удивление попита Настя. — Не говорехме ли за Хектор Крос.

— Добре де — каза Хектор, сякаш тотално оглушал за посипалите се върху него язвителни подмятания. — Приемам, че всички единодушно сме съгласни, че Джо идва с нас като полеви координатор по комуникациите. Продължаваме с другите въпроси… — Той замълча, за да си налее чаша кафе и да се успокои. Хвърли на Джо бърза помирителна усмивка и се върна на основната тема: — Ще използваме две ударни групи, всяка по петнайсет души. Аз ще бъда командир на едната, а Пади на другата. Карл Банок е моята основа мишена, затова позивната ми ще бъде „Бял“. Основната мишена на Пади е Джони Конго, затова, естествено, неговата позивна ще бъде „Черен“. Пади, оставям на теб да си избереш заместник.

— Настя — кратко отговори Пади.

— Колко изненадващо… Е, аз също щях да избера нея, ако ти я бе пропуснал — измърмори Хектор. — В такъв случай избирам за свой заместник Пол Стоу.

Бившият главен лесничей в „Брандън Хол“ бързо се бе издигнал по йерархията на „Кросбоу“ до висшия ешелон, след като Хектор го бе назначил там. Беше се доказал като добре трениран боец. Мислеше бързо, беше интелигентен и изключително надежден, изобщо бе добър човек, на когото можеш да разчиташ във всякаква трудна ситуация.

— Между другото къде, по дяволите, е той? — погледна Хектор към Пади.

— Замина за „Концесия 12“ за рутинна инспекция на охраната там — обясни Пади.

— Върни го тук колкото може по-бързо. Трябва да е в течение на планирането. — Пади изсумтя и драсна нещо в бележника си. — Ще прегледаме всички подробности още веднъж по- нататък, но засега това като че ли е достатъчно… с едно важно изключение — подчерта Хектор. — А то е как да превземем кондора и кой ще го пилотира до Казунду с петдесет въоръжени мъже на борда, без Джони Конго и Карл Банок да надушат какво им готвим? — Той направи кратка пауза, за да даде възможност на хората си да обмислят въпроса, и след това продължи: — За себе си аз знам кой бих искал да го пилотира.

Разнесе се одобрителен шепот от всички, само Джо изглеждаше озадачена. Затова Хектор се обърна пряко към нея:

— Извинявай — каза й с по-мек тон. — Не би могла да знаеш, че говоря за Бърни и Нела Восло. Те са семейна двойка цивилни пилоти, които притежават и управляват малка чартърна компания, развиваща дейност из цяла Африка. Могат да пилотират всичко, което има крила, и не са прекалено педантични, за да се съобразяват с правилата в авиацията или с някакви други закони. Преди няколко години ни бяха от огромна помощ.

— Знам за семейство Восло, Хектор — поправи го тя — Това са хората, които са те закарали с екипа ти в Сомалия, за да спасиш дъщерята на Хейзъл от отвляклата я пиратска банда.

— Но откъде знаеш? — изгледа я недоумяващо Хектор.

— Хейзъл разказа на двама ни с Рони за тях. А и „Семеен тръст Хенри Банок“ трябваше да им плати, забрави ли?

— Ти винаги си на финала, преди аз дори да съм започнал да бягам! — примирено въздъхна Хектор. — В такъв случай сигурно ти е известно, че Восло разполагат само с един самолет — допотопен „Херкулес С-130“. Но неговият тип е възможно най-близък до „Антонов Кондор“, единствената разлика е, че ръководството за втория е написано на кирилица. За щастие, Бърни и Нела не се нуждаят от ръководство, за да пилотират руско копие на „Херкулес“.

— Сигурни ли сме, че е така, Хек? А и ще приемат ли те работата? — поинтересува се Настя.

— И за двете сме сигурни, Нази, ако те разбирам правилно. Снощи пратих на Нела имейл. Въпросът ми до нея беше: „Можеш ли да пилотираш „Антонов Кондор“? Обичам те, Хектор“. Получих отговора й преди няколко часа. — И той вдигна айфона си, за да могат другите да прочетат текста. — Той, разбира се, е в типичния за Нела Восло стил: „Може ли паунът да се изцвъка в парка. Докъде? На каква височина? Колко? Обичам те, Нела“. — Всички се засмяха, но Хектор погледна сериозно Джо: — Би ли могла твоята приятелка Ема да хакне комуникационната система на кондора?

— Казах ти вече — Ема е гениална от детска възраст. Не се безпокой.

— А ще може ли да предаде съобщение до пилотите на кондора по такъв начин, че да изглежда изпратено от Карл Банок в Казунду, а след това да прехване отговора им, така че Карл Банок да остане в неведение за размяната на съобщенията?

— Естествено, че може. Тя е сложила свое устройство в кондора и може да го използва както Литъл Уолтър[16] е свирил на хармониката си.

— Кой, за бога, е Литъл… — започна Хектор, но веднага смени тактиката: — Забрави този въпрос. По-важен е другият: дали нашата Ема ще може да използва вълшебното си устройство, за да следи кондора по време на полет и да ни информира за точното му местонахождение, когато ни е нужно да го знаем?

— Абсолютно. За нашето момиче няма тайни — без колебание заяви Джо. — Тя може да чете приборното табло от пет хиляди километра все едно, че седи на седалката на пилота.

— Ще я помолиш ли тогава да ти даде списък на полетите на кондора с дестинациите за последните шест месеца, например? — Той се позамисли и продължи: — Също така я помоли за личните данни на двамата руски пилоти. Ако е възможно, бих желал да ни даде и фотографии, а най-добре и копия на пилотските им документи.

— Сигурна съм, че ще може да го направи.

— А колко време ще й отнеме според теб? Опитай се да й внушиш, че е доста спешно.

— Едва ли ще е дълго. Ема е винаги онлайн — обясни Джо. — Дори с отчитане на разликите в часовите зони, едва ли ще отнеме повече от ден. Ема спи с компютъра на възглавницата от едната й страна и с приятеля си от другата. И ако трябва да избира, смятам, че ще избере компютъра.

— Хубаво. — Хектор стана и се протегна, след което погледна часовника си. — Вече е почти седем часът. Ще направим почивка. Дочух, че готвачът ни е приготвил пир за тази вечер, така че всичките сте поканени за осем часа. Имате час да се освежите. Ще се видим по-късно.

Вечерята наблягаше на морската храна: новозеландски зелени миди, омари от Мейн, риба тон, местни риби, сервирани с „Шабли“. Хектор бе единственият, който остана на червено бургундско.

Не бяха приключили с храната, когато получиха свидетелство, че дори Джо бе подценила ефикасността на Ема Пурдом. Сервираха десерта, когато радиооператорите от комуникационния център на „Кросбоу“ донесоха отговорите на запитванията на Джо. Хектор разпечата плика и бързо прегледа страницата, преди да вдигне поглед към гостите си.

— Дами и господа, да чуем евангелието на света Ема. Кондорът е излетял от Казунду тази сутрин в 08:00 по Гринуич за Техеран с неуказано карго. Предполагаемият час на кацане в Техеран е след час и половина, смятано от този момент. При всичките си три предишни полета до този град през последните шест месеца кондорът е оставал в Техеран за двайсет и четири часа. Това, разбира се, е съобразено с изискването пилотите да почиват задължителното минимално време. След това е отлитал или за Хонконг, или за Русия, но винаги е летял обратно за Казунду през Банкок, където е качвал пътници. Готов съм да се обложа на каквото щете, че и този път кондорът ще лети обратно през Банкок. Карл и Джони несъмнено очакват с нетърпение следващата порция тайландска плът. Според света Ема в Града на греха пилотите отсядат в хотел „Мандарин Ориентал“ за двайсет и четири часовата си почивка. Това дава на Настя и Нела Восло цели шест денонощия, за да стигнат в Банкок преди тях и да посрещнат екипажа на кондора, когато кацне. Ема ще изпрати съобщение на първия пилот, което за него ще изглежда като написано от Карл Банок, със заръката да посрещне нашите две дами и да ги вземе за Казунду.

Загрузка...