Порочен кръг

***

Следващата сутрин той се събуди на разсъмване отпочинал и бодър, в очакване да му се случи нещо хубаво. Остана да лежи още малко, за да се наслади на усещането, питайки се на какво ли се дължи то. И изведнъж се сети. Засмя се и стана от леглото.

Докато се занимаваше със сутрешния си тоалет, се обади в кухнята и нареди на Стивън по изключение тази сутрин да му занесе закуската в кабинета. Изтича надолу по стълбите с още влажна от душа коса и срещна Стивън, който тъкмо излизаше от кабинета му.

— Добро утро, Стивън — поздрави Хектор. — Искам от теб още една услуга — Икономът го последва обратно в кабинета и с изражение на пълно недоверие изслуша инструкциите.

— Напълно сигурен ли сте, че искате това, господин Крос? — попита той, след като Хектор приключи.

— Припомни ми, Стивън, кога за последен път съм искал от теб да направиш нещо, което не съм искал да правиш?

— Не мога да се сетя за подобен случай, сър.

— И недей да мислиш, че се случва сега — увери го Хектор.

— Веднага ще се погрижа, господин Крос.

— Знам, че винаги мога да разчитам на теб, Стивън.

Хектор се намести зад бюрото си и включи компютъра. Когато екранът на монитора светна, той вдигна слушалката на стационарния телефон и набра номера на мобилния на Джо, който тя му бе дала предната вечер. Докато я чакаше да вдигне, набучи на вилицата резен зряло манго и го мушна в устата си.

Джо отговори на четвъртия сигнал:

— Добро утро, Хектор. Как спа?

— Пропаднах в бездънна черна дупка и изпълзях от нея преди половин час, готов да се сражавам с дракони.

— Да, такива има доста — съгласи се тя. — Убий един и от мое име. Аз все още съм в леглото с чаша кафе в ръката.

— Мързеливо момиче! — сгълча я шеговито той. — Животът трябва да се живее.

— Не забравяй, че заради теб снощи си легнах в малките часове. Но поне беше забавно, нали? Някой път трябва да го повторим.

— Скоро! — увери я той. — Например довечера, ако и не по-рано.

— Тази сутрин трябва да се срещна с някои хора. Обещала съм го на Рони Бънтър. Няма нищо общо с „Отровното семе“. Става дума за напълно различни неща. Но следобед вече ще съм свободна.

— Ела. Ще те чакам.

— Ти чети. Предупреждавам те, че ще имам въпроси.

— И аз ще имам няколко за теб.

Той затвори и насочи цялото си внимание към екрана.