Порочен кръг

***

Напуснаха джамията през главния вход и завиха по пътя към заградения жилищен комплекс, който Тарик му бе посочил като дом на Аазим Муктар. Вървяха бързо, почти маршируваха в стегнат строй с Хектор в средата на групата. Когато стигнаха портала на комплекса, вратите се разтвориха отвътре и те влязоха в павиран вътрешен двор. В центъра му се издигаше голям баобаб с разпрострени клони. Под сянката му седеше групичка от забулени жени и малки деца. Те проследиха с интерес съпровождането на Хектор до стъпалата, водещи към верандата на бунгало с плосък покрив.

Постройката бе скромна, непретенциозна и по никакъв начин не изглеждаше като дом, достоен за висш духовник или важен държавник. По-голямата част от ескорта на Хектор спря в основата на стълбището, но двама се отделиха, застанаха от двете му страни, прихванаха го под мишниците и го насочиха нагоре към верандата. Хектор нервно се освободи от ръцете им и те не се противопоставиха. Взе стъпалата през едно и спря, когато стигна до площадката. Вратата пред него бе отворена и той се приближи до нея с няколко твърди крачки. След това спря на прага, за да се адаптира зрението му след яркото слънце на двора.

Стаята бе голяма, но икономично мебелирана в арабски стил. Мебелите бяха подредени до стените, а центърът на стаята бе съзнателно оставен празен. Единственият присъстващ бе Аазим Муктар. Той седеше с кръстосани крака до ниска масичка върху купчина възглавници от зелено кадифе. Изправи се с едно леко гъвкаво движение и се поклони, като докосна с пръсти устните, челото, устните и сърцето си. След това изправи гръб и тихо каза:

— Вие сте добре дошъл в дома ми, господин Крос.

— Много любезно от ваша страна да ме поканите, шейх Типоо Тип — отвърна на поклона Хекгор, а Аазим Муктар направи лека гримаса заради ироничния тон.

— Ще бъде най-добре, ако говорим свободно и открито, господин Крос. Не искам да ви задържам по-дълго от абсолютно необходимото. — Английският му бе перфектен, издаваше високо образование и бе като на всеки английски аристократ.

— Не бих очаквал нищо друго от вас, молла Аазим Муктар.

— Седнете, сър. — Моллата посочи стола с висока облегалка, който очевидно бе внесен тук заради Хектор. Хектор отиде до него без колебание и седна. Намираше се в доста неизгодно положение, така че се налагаше да поддържа сурово изражение и да съхранява вътрешната си решимост.

Аазим Муктар се отпусна срещу него с кръстосани крака върху възглавниците. Двамата се огледаха взаимно и после Аазим Муктар наруши тишината:

— Известно ли ви е, че срещнах съпругата ви преди години на прием в лондонската резиденция на американския посланик? Хейзъл Банок-Крос бе много красива и изискана дама. Харесах я веднага и й се възхитих.

Хектор пое бавно и дълбоко въздух. Не искаше гласът му да издаде гнева, изпълващ всяка клетка на тялото му. Когато отговори, направи го с тих глас и премерен тон.

— В такъв случай защо я убихте?

Очите на Аазим Муктар бяха тъмни и изразителни. Миглите му бяха дълги, почти женствени и несъвместими с мъжките му черти. Погледът му се изпълни със сянката на болка и печал. Той се наведе напред към Хектор и за миг изглеждаше, че ще протегне ръка и ще го докосне, но се въздържа. Седна обратно и издържа на гневния поглед на Хектор.

— Нека бъда чут от Аллах и неговия пророк, когато заявя, че това не е истина, сър. Не съм замесен по никакъв начин в убийството на съпругата ви.

— А нека аз ви кажа, сър, че думите играят по езика на онзи, който се вади хляба с тях.

— Има ли начин да ви уверя? — тихо попита Муктар. — Тъгувам за нея почти толкова, колкото и вие.

— Не мога да си представя какво би ме убедило в това — каза му Хектор. — Няма друг, освен вас, който да има мотив. Кредото да се отмъщава и убива в името на възмездието е дълбоко вкоренено във вашата религия, вашата култура и вашата психика.

— Това не е вярно, господин Крос. Съществува още и светлината на прошката, която ни води напред. Не се ли вслушахте в довода, който отправих лично към вас днес в джамията? Призовах ви да сложите край на порочния кръг от убийства без край.

— Чух какво казахте — отговори Хектор, — но не вярвам на нито дума от приказките ви.

— В такъв случай не ми оставяте избор.

— Какво означава това? Че ще убиете и мен ли?

— Не, сър. Не съм убил прекрасната ви съпруга, няма да убия и вас. Вие сте гост на дома ми. Намирате се под моя закрила. Ще ме изчакате ли още малко, господин Крос…

Хектор не отговори и Аазим Муктар стана и напусна стаята. Хектор скочи от стола си и бързо обходи помещението. Очите му се стрелкаха на всички страни в търсене на изход за бягство или поне на някакво оръжие, с което да се отбранява. Но не намери нищо, освен книги и свитъци, а когато надникна през прозореца, видя, че дворът все още е пълен с последователите на моллата. Намираше се в капан и беше напълно безпомощен.

След няколко минути Муктар се върна.

— Извинете ме, господин Крос, но трябваше да дам последни нареждания за извеждането ви от града. Може да не го знаете, но е сериозно престъпление в светите градове Мека и Медина да влизат лица, които не са приели исляма. Наказанието е обезглавяване. Имам кола и шофьор, които ви чакат пред портала на комплекса, за да ви отведат до летището на Джеда. Направил съм резервация за първа класа на полет на „Емирейтс“ от Джеда за Абу Зара, който излита тази нощ в 22:00 часа местно време. След като излетите, хората ви в „Кросбоу Секюрити“ ще бъдат предупредени за пристигането ви. Но трябва да напуснете Мека незабавно.

Хектор се вторачи в него изумен и невярващ. Нима щяха да го освободят? Не, имаше някаква измама, усещаше го. Опита се проникне зад открития поглед на моллата, зад откровеното му изражение.

— Моля ви, господин Крос. Въпросът е на живот и смърт. Трябва да напуснете веднага. Ще ви следвам в отделна кола. Ще имаме друга възможност да говорим пак във ВИП стаята на летището в Джеда, която съм резервирал.

Хектор леко наклони глава, симулирайки съгласие. Знаеше, че когато шофьорът го изведе в пустинята, там с нетърпение ще го чака наказателна рота от религиозни фанатици. Сигурно вече бяха изкопали гроба му.

Без значение какво е намислил този неискрен мръсник, шансовете ми са по-добри в пустинята, отколкото в ограниченото пространство тук, реши той.

— Много щедро от ваша страна… — започна той, но Аазим Муктар го прекъсна.

— Ето самолетния ви билет — подаде на Хектор плик с емблемата на „Емирейтс“. Хектор отвори плика и провери името в билета. Беше същото като фалшивото име в паспорта, с който бе пътувал дотук. Предателят Тарик, разбира се, бе предал тази информация.

Хектор вдигна поглед.

— Изглежда наред.

— Добре! Тръгвайте в такъв случай. Веднага! Ще се видим пак в Джеда.

Той задържа вратата отворена, а Хектор мина през нея и изтича надолу по стъпалата до двора. От улицата през портала веднага влезе черна лимузина „Мерцедес“ и закова пред Хектор. Брадат шофьор с черен тюрбан изскочи от мястото на шофьора и отвори задната врата. Веднага щом Хектор се намести на седалката, шофьорът затръшна вратата и се шмугна обратно зад волана. Редиците на поклонниците се разтвориха, пропуснаха мерцедеса и колата мина през тях, през вратата на комплекса и излезе обратно на улицата. Хектор погледна през задния прозорец. Аазим Муктар стоеше на верандата на бунгалото и наблюдаваше заминаването му.

Хектор прекара цялото пътуване до Джеда терзан от нерешителност. Беше много лесно да се пресегне, да хване в ключ врата на шофьора и да го счупи. После можеше да вземе мерцедеса и да се опита да се добере до границата с Абу Зара. Тя обаче се намираше на хиляда и седемстотин километра разстояние, а индикаторът за гориво на таблото на мерцедеса показваше по-малко от половин резервоар. Нямаше у себе си повече от няколко долара, а те в никакъв случай не стигаха за доливане. Шофьорът може и да носеше пари в брой, но Хектор се съмняваше в това. Човекът най-вероятно разполагаше с карта за зареждане или някаква тип дебитна карта. Без пари нямаше никакъв шанс. На всичко отгоре, след като бъдеше алармирана, саудитската полиция щеше да разпрати бюлетин за задържане до всеки контролен пункт по пътищата в кралството. Едва ли щеше да измине и стотина километра, преди да го заловят, камо ли хиляда и седемстотин. Заряза тази идея.

След това се замисли за Аазим Муктар Типоо Тип и сложи на везните вината срещу невинността му. Можеше ли да му има доверие? Когато го бе слушал да говори в джамията, бе останал почти убеден, че може. Но сега, след като го бяха освободили, Хектор бе почти сигурен, че става дума за някакъв номер. И със свито сърце очакваше поредния шок.

Между задните седалки на мерцедеса имаше телефон. Вдигна слушалката и я доближи до ухото си. Чу сигнала за набиране. Отвори плика с билета и откри телефонния номер на бюрото за чекиране на „Емирейтс“ на летището в Джеда. Набра го и на третото позвъняване му отговори женски глас. Съобщи на служителката данните от билета.

— Можете ли да потвърдите, че около резервацията ми няма проблеми, ако обичате?

— Момент така, сър. — Кратка пауза и гласът й отново се разнесе в слушалката: — Да, сър. Очакваме ви. Вие сте вече чекиран онлайн. Полетът ви засега остава по разписание. Излитането е в 22:00 часа.

Остави слушалката обратно на вилката. Всичко изглеждаше наред… може би прекалено наред. Онова, което в крайна сметка му помогна да реши, бе мисълта за Хейзъл. Беше длъжен пред паметта й да се изправи пред Аазим Муктар и да доведе нещата докрай, без значение какъв бе рискът. Стори му се, че чува гласа й: „Трябва да го направиш, мили. Трябва да го направиш или аз никога няма да намеря покой“.

Облегна се на седалката и остави шофьора да го откара до Джеда.