Порочен кръг

***

Двамата надзиратели, които взеха Карл от килията на Джони, го поведоха през поредицата охранявани врати и скенери към собствената му килия на партера. Карл мушна навита на руло пачка стодоларови банкноти в ръката на старшия, който му намигна съзаклятнически и го заключи за остатъка от нощта..

Макар да бе много късно, Карл не можеше да мигне и неспокойно бродеше из килията си. Беше възбуден и въображението му работеше на пълен ход. Сам не знаеше какво го бе накарало да попита Джони Конго за рожденото му място. Идеята се бе появила в ума му, сякаш бе лежала винаги някъде там, скрита до точния момент. Беше я приел като поредното доказателство за гениалността си.

Той и Джони се нуждаеха от убежище, от крепост, в която да се скрият от заобикалящите ги врагове. И за двамата Америка сега бе станала извънредно враждебно място, затова трябваше да намерят друга, по-близка на духа им страна, да създадат там база, от която да продължат да действат.

Карл спря пред бюрото си, което бе скрито зад завеса в един от задните ъгли на килията му. Седна и включи настолния си компютър. Когато екранът оживя, той въведете в полето на „Гугъл“ името „Казунду“ и натиска бутона за търсене.

За по-малко от секунда страницата се изпълни с редове от данни, като най-отгоре пишеше: „Страница 1 от 32 000 000 резултата“. Погледът на Карл се плъзна надолу по екрана и мозъкът му започна да осмисля фактите. Всички описания на страната без изключение не вещаеха нищо добро.

Казунду бе най-малката суверенна страна на африканския континент. Площта й. беше малко над девет хиляди квадратни километра, което означаваше половината от площта на Уелс или на американския щат Ню Джърси. Общото й население се оценяваше на около четвърт милион, но това бе съвсем приблизително, понеже в страната никога не бе провеждано преброяване.

Това бе също така най-бедната от всички африкански държави с брутен вътрешен продукт от сто долара годишно на глава от населението. Карл тихо подсвирна.

— Всеки от тези нещастници прави по по-малко от десет долара месечно! Какво ли биха купили десет милиона долара там? — запита се той шепнешком. — Отговорът, скъпи приятели, е, че вероятно биха купили цялата проклета страна.

Карл продължи да преглежда информацията на екрана и така научи, че Казунду е разположена на северозападния бряг на езерото Танганика[13], подобно на кърлеж, впил се в слоноподобната маса на Демократична република Конго.

Езерото Танганика е огромно вътрешно море. То е едно от най-дългите и дълбоки езера на света, като дължината му от север на юг надвишава шестстотин и петдесет километра, а средната му широчина е около петдесет километра.

Казунду има брегова ивица от някакви си трийсет и пет километра. Риболовът и примитивното земеделие са единственият източник на приходи и възможност за прехрана.

Някога, в тъмната епоха на развиваната от арабите търговия с роби, страната представлявала важно звено във веригата търговски пунктове, която стигала на изток до бреговете на Индийския океан. Пленените във вътрешността на Конго роби били държани тук в заграждения, преди да бъдат транспортирани през езерото до Уджиджи и след това по-нататък до крайбрежието.

През 1680 година, в разгара на търговията с хора, султанът на Оман построил замък на висок скалист нос с изглед към езерото. В малката лагуна в основата на носа се сгушило пристанище, където кипяла търговия с роби.

Когато арабите били изтласкани от района на Великите африкански езера от европейските колонизатори и борещите се с тази търговия военни сили на Франция и Великобритания, върховният вожд на местното племе инхуту се бе пренесъл с целия си двор и харем в изоставения замък „Казунду“. И наследниците му повече не мръднали оттам.

Сегашният владетел на Казунду бил наследственият крал Джъстин Кикуу Тембо XII. На суахили името му означавало „Велик слон“. Снимката показваше впечатляващ с габаритите си мъж с печално изражение, проскубана сива брада и огромен корем, увиснал над къса мъжка пола от леопардови опашки. На главата си носеше тюрбан от леопардова кожа. Седеше на трон от слонски бивни. Беше заобиколен от многобройните си жени и петима въоръжени с автомати телохранители аскари.

Съдейки по многото осъдителни коментари в интернет, той управлявал малката държавица с твърда ръка, неизкушен от съвременни ексцентричности като парламенти и избори. Владетелите на съседните държави се отнасяли към него с дружелюбно безразличие. Никой от тях не проявявал ни най-малък интерес да отвоюва със сила нездравословната малка държава от ръцете на крал Джъстин. Баща му бил близък с угандийския генерал Иди Амин, както и пламенен почитател на зимбабвийския президент Роберт Мугабе.

Карл щракна с мишката върху колекцията снимки на кралството. Много от тях показваха гледки на езерото и обграждащата го плътна джунгла. Изображенията бяха изумително красиви, а панорамните изгледи към езерото просто спираха дъха. Но в тях имаше нещо диво и варварско. Белоглави орли кръжаха високо над безлюдни плажове, а ята от розови фламинго се носеха ниско над искрящите води.

Имаше и снимки на летището, построено от Южноафриканската въздушна компания с цел привличане на туристи, каквито така и не се бяха появили. Сградите вече бяха изоставени и безстопанствени, но минаващата успоредно на брега на езерото писта изглеждаше все още използваема.

Замъкът бе построен в индо-ислямски стил. Елегантни минарета се издигаха над страховити стени. Порталите бяха с извити арки, а прозорците — скрити зад резбовани дървени капаци.

Снимките от вътрешността на двореца показваха просторни високи помещения. Стените бяха покрити с гледжосани керамични плочки, оцветени във всички нюанси на синьото, започвайки от лазурно, през индиго до ултрамарин. Върху тях изкусно бяха изписани в черно с навързани една за друга арабски букви цитати от Корана.

Салоните контрастираха драматично на подземните тъмници, в които някога били оковани робите.

Карл Банок едва сдържаше себе си и амбициите си и с нетърпение очакваше следващата среща, за да продължи с Джони Конго прекъснатия разговор.

В мига, в който двамата останаха насаме, той подхвана от мястото, на което бяха спрели.

— Помниш ли за какво разговаряхме последния път, Джони?

— Разбира се, Карл, момченцето ми — ухили се Конго. — Разказвах ти как татко и цялото ми семейство трябвало да се махнат по дяволите от Казунду, преди чичо ми да ни изяде.

— Как се казваше чичо ти?

— Джъстин Кикуу Тембо.

— Значи името ти не е точно Конго, нали така?

— Баща ми го смени на Конго, когато пристигнахме в Тексас, но преди това беше Кикуу Тембо. Само че тъпанарите в Америка не могат да си превъртят езика да произнесат истинското ми име, човече.

— А би ли ти харесало да се казваш крал Джон Кикуу Тембо?

Джони примигна и неудържимо се разхили.

— Майтапиш ли се с мен, бяло момченце? Да не си сериозен, белокожко…?

— Помниш ли как си говорихме, че ако имаш достатъчно пари, можеш да имаш всичко, да правиш всичко и никой да не може да те спре?

— Помня.

— Е, Джони, аз и ти имаме достатъчно пари. Дай ми малко време и Казунду ще стане наша, Ваше величество — вдигна длан за поздрав Карл.