Порочен кръг

***

На следващата сутрин Хектор пристигна в болницата с рейнджроувъра в компанията на двете младши детегледачки и Бони Хепуърт. Бяха напълно екипирани с преносимо легълце, бутилки за хранене, пакети резервни памперси и всякакви мислими принадлежности, нужни за гледането на едно бебе.

Пред родилното ги чакаше строен целият личен състав. Всички дежурни сестри се бяха явили, за да изпратят Катрин и да зърнат за последен път баща й. Хектор изнесе на ръце дъщеря си до колата, следван по петите от бъдещия й антураж. Когато се върнаха в „Брандън Хол“, посрещна ги строен под аркадата целият персонал на имението, начело с Агата.

С подобаваща церемония Катрин бе представена на присъстващите, което не й попречи да повърне половината съдържание на бутилката върху бродираната си нощничка и ревера на сакото на баща си. Хектор се изплаши и поиска да я върне незабавно в болницата. Сестра Бони успя да го разубеди.

— Това е нормално за бебетата, господин Крос.

— Добре тогава… но бих искал да не го беше направила върху мен.

След като Катрин бе въведена в новото си жилище, голямата къща сякаш се съживи от звуците на възбудена забързаност и женски смях. Хектор обаче като че ли оставаше дистанциран от това.

В завещанието си Хейзъл бе поискала в случай на смърт да бъде кремирана по възможно най-бързия начин. Но поради факта, че бе убита, съдебният лекар не искаше да освободи тялото й преди извършването на аутопсия. Хектор остана буден цялата нощ, измъчван от образите на недостойно отношение и обезобразяване на трупа на любимата му жена, която щеше да продължи да обича до края на живота си. Чакането му се стори безкрайно, но в крайна сметка тленните й останки му бяха предадени.

Желанието на Хектор бе кремирането да бъде възможно най-частна церемония, но междувременно медиите бяха надушили новините за смъртта й и ги бяха разпространили навсякъде. Така че от цял свят пристигнаха няколкостотин души, за да изразят за последен път почитта си към нея. В допълнение към тях цялото домакинство на „Брандън Хол“ и персоналът към къщата бяха изявили желание да присъстват. Църквата едва побра всички. Хектор обаче продължаваше да се опитва да запази в тайна раждането на Катрин Кайла. Затова я остави на грижите на нейните гледачки.

Ковчегът на Хейзъл беше затворен. Хектор я бе посетил в погребалния дом и не искаше студеното й бледо лице да бъде излагано на показ пред очите на любопитните. Седеше сам на първата редица седалки. Църквата бе препълнена с бели лилии. Опелото се извършваше от свещеник, когото Хектор виждаше за първи път. Лицето му остана безизразно, когато свещеникът натисна бутона и ковчегът бе поет от конвейера и мина през вратичките, които се плъзнаха встрани. Когато те се затвориха, Хектор стана и тръгна назад към изхода. Вървеше, гледайки право пред себе си, без да забелязва никого от тълпата в църквата.

Същата нощ остана сам в дългата трапезария в „Брандън Хол“ и изпи две бутилки кларет, надявайки се да изпадне в несвяст. Остана трезв, но с всяка следваща чаша от кървавочервеното вино гневът му се засилваше, докато накрая се превърна в бушуващ пожар, който заплашваше да го погълне.