Порочен кръг

***

Оставиха Настя пред „Портите на Рая“ няколко минути преди полунощ. Входът бе дискретно скрит в малка странична уличка. Около вратата се въртеше групичка възбудени млади хора. Двама едри и агресивни гардове преграждаха пътя към заведението, а цивилизовано изглеждащ портиер в смокинг и с черна папийонка подбираше кой е достоен за привилегията да бъде допуснат в светото място.

Хектор паркира Q— колата в уличката и двамата с Пади проследиха Настя да се отправя към входа.

Портиерът я забеляза веднага щом тя се приближи. Беше облечена с алена „ножница“, прилепнала по всичките й издатини, и беше обута с обувки с петнайсетсантиметрови токчета, които поставяха мускулите на прасците й на сериозно изпитание. Появата й укроти плама в гълчавата на молещите се да бъдат допуснати вътре. Редиците им се разтвориха в страхопочитание, за да я пропуснат да мине. Портиерът изтича напред да я пресрещне и я хвана под ръка с мазна усмивка. Ескортира я до самия вход, задържа вратата да премине прага и уведоми момчето на касата:

— Дамата е наш гост. Погрижи се да получи най-добрата ни маса.

Наблюдавайки я от задната седалка на Q— колата, Пади се обезпокои.

— Надявам се да не й сторят нещо. В тази тълпа имаше доста гадни боклуци.

Хектор се изсмя.

— Шегуваш ли се, Пади? Единственият, за когото се безпокоя, е нещастникът, който би се осмелил да й досажда.

Запали двигателя и измина трите километра до „Бясното куче“.

— Е, Пади, това е кучешката ти колиба. Стискай си краката прилепени и не приемай никакви чекове без покритие.

Видя Пади да мушва на портиера банкнота от десет лири и да се скрива зад тъмните завеси, покриващи входа.

До „Разтапяне“ имаше около километър и половина. Клубът заемаше две нива. Фасадата му представляваше стъклена витрина от пода до тавана, която гледаше към улицата. През нея се виждаше, че интериорът е ярко осветен от въртящи се колони, обсипани с безброй цветни пулсиращи светлини. От тавана висяха топки, покрити с огледални плочки, отразяващи проблясващите светлини и фигурите на танцуващите под тях. Самите танцуващи бяха натъпкани като сардели в консерва и се движеха под тътена на докарваща ги до див екстаз музика.

Той премина бавно, паркира на близкия ъгъл и се върна пеша до входа на клуба. Носеше черни пилотски очила и сако в стил „Неру“ от златист брокат с отрязани ръкави. Беше му го подбрала Настя. И тримата се бяха спрели нарочно на чуждоземни костюми, за да изглеждат едновременно извратени и изхабени. Никой от тях не искаше да бъде възприеман като боец и да стряска хората. Хектор бе резервирал предварително маса за сто лири.

Седна и огледа огромния салон. Веднага го разпозна от един от видеоклиповете, заснети от Вики Вусамазулу. Това го окуражи. Ако Алеутеца вече бе идвал тук, имаше по-голяма вероятност пак да се появи.

В продължение на двайсетина минути пет различни момичета се приближиха да му предложат от свирка под масата за петдесет лири до нощ с всички екстри за петстотин. Отклони всички предложения с усмивка.

Към пет и двайсет сутринта тълпата на дансинга вече беше пооредяла, а все още нямаше и следа от някой, който да наподобява Алеутеца. Затова слезе до Q— колата и отиде пред „Бясното куче“, за да вземе Пади.

— Как мина, старче? — попита, докато приятелят му се наместваше на седалката до него.

— Ако бях изпушил, изшмъркал и погълнал всичко, което ми предложиха, сега щях да се рея като птица.

Продължиха към „Портите на Рая“ и когато на входа се появи Настя, тя изглеждаше като че ли си бе прекарала времето в салон за красота.

— Без късмет, кралице на сърцето ми? — осведоми се нетърпеливо Пади.

— Можех да направя състояние. Един мил старец към деветдесетте ми предложи десет хиляди само за да гледа, без да пипа.

— Трябваше да приемеш — каза й Пади, а тя го изгледа с хладен поглед, очите й изглеждаха ледени като небето над тундра.

Когато се прибраха на номер 11, тримата спаха до обяд.

Следващата нощ беше повторение на първата с разликата, че клиентелата в клубовете бе различна.