Порочен кръг

***

Три нощи преди освобождаването му от затвора „Томас Тъск“ Карл Банок посети смъртника Джони Конго за последен път.

Първо правиха секс. Бяха любовници от осем години и всеки от тях знаеше какво най-много обича другият. И понеже го правеха на прощаване, Карл избра женската роля и остави Джони да се развихри както пожелае.

След това изпиха заедно бутилката уиски „Димпъл Хей“, която Карл бе внесъл в килията със себе си. Седяха на нара, почти опрели глави, отпиваха от пластмасовите чашки и шепнешком обсъждаха бягството на Джони.

Адвокатът на Джони бе дошъл да го посети предишната седмица. Той бе единственият човек от външния свят, който имаше това право. Съобщи на Джони без заобикалки, че след десет години на правни хватки и увъртане това е краят.

Върховният съд най-сетне бе взел решение по молбата на Джони за обжалване на смъртната му присъда и то бе тя да се отхвърли. В резултат губернаторът на щата Тексас бе определил 18 септември като дата на екзекуцията.

— Много по-скоро е, отколкото разчитахме — напомни му Карл. — Следователно ни остават само два месеца, за да те измъкнем оттук. Имаше голям късмет, че започнахме да планираме много по-рано. Сега ни остава да уточним само някои дреболии.

Когато дойде време надзирателят на нивото да изведе Карл от килията на Джони и да го върне обратно в килията му на партера, те се бяха споразумели по всички дребни подробности.

Главният надзирател на това ниво бе Лукас Хелър, същият който бе приел Карл в „Томас Тъск“ преди осем години. През изтеклия период той се бе издигнал в йерархията на затвора до сегашния си пост.

Когато стигнаха на партерното ниво, Лукас въведе Карл в личния си кабинет и заключи вратата зад себе си, след което двамата обсъдиха окончателните подробности на плана, за който Карл и Джони Конго току-що се бяха споразумели. Накрая Лукас деликатно повдигна въпроса за изплащането на подкупите, като евфемистично ги нарече „мотивационни съображения“.

Карл се бе съгласил да направи изплащанията на траншове: половината от уговорената сума веднага, а останалото — в деня преди самото бягство.

Директорът на затвора Марко Мерковски щеше да получи общо двеста и петдесет хиляди, преведени в номерирана сметка в сингапурската „Банк оф Шанхай“. Стоте хиляди за двамата надзиратели на нивото щяха да бъдат преведени в сметка на Британските Вирджински острови. Лукас Хелър бе главният изпълнител. Той щеше да получи двеста хиляди на Каймановите острови и още толкова, щом Джони се озовеше извън стените на „Томас Тъск“ и можеше да избяга сам. Карл щеше лично да предаде този последен транш на Лукас Хелър в използвани стодоларови банкноти, след което щяха да си стиснат ръцете и да се разделят приятелски, за да не се видят никога повече.