Порочен кръг

***

Бриони Лий станала също много красиво дете. Била дребничка и грациозна като фея, с изумителни тъмни очи. Сърцевидното й личице било живо и изразително. Хората инстинктивно се привързвали към нея и неволно се усмихвали при влизането й в стаята. Имала очарователно мелодичен глас. Краката й сякаш били създадени за танцуване. Била упорита и уверена.

Бриони Лий била роден водач и също като баща си проявявала организаторски способности. Във всяка група деца тя без усилие ставала водещата фигура и дори по-големите момчета с готовност й се подчинявали.

Хенри с труд приел появата в семейството му на дете, над което не можел да доминира, особено момиче, което не се колебаело да му се противопостави. Хенри имал безкомпромисни възгледи относно различията между половете и отношенията между деца и родители, мъже и жени. В неговия речник думата „равенство“ изобщо не присъствала.

Бриони Лий го очаровала с това, че била умна и му било приятно да я гледа, но го тревожела, защото му отговаряла и спорела с него.

Хенри изпадал в пристъпи на гняв. Крещял й и я заплашвал, че ще я напердаши. И веднъж изпълнил заканата си — извадил колана си от гайките на панталона и я плеснал отзад през голите крака. Появила се червена ивица, но момичето не отстъпило и не се разплакало.

— Тате, не трябваше да го правиш — сериозно му казала тя. — Нали ти сам ми каза, че джентълменът никога не удря дама.

Хенри бе свалял изтребители на комунистите в небето над Корея и бе пребивал неподчиняващи се корави общи работници по нефтените си платформи, но този път отстъпил пред единайсетгодишната си дъщеря.

— Извинявам се — отвърнал той и вкарал обратно колата си през гайките. — Права си, не биваше да го правя. И повече няма да се повтори. Обещавам ти. Но трябва да се научиш да ме слушаш, Бриони Лий!

Но всъщност той започнал да се вслушва в думите й — кавалерски жест, който рядко бил проявявал спрямо коя да е друга жена. И открил за своя голяма изненада, че в повечето случаи Бриони Лий говори много логично.