Порочен кръг

***

Веднага щом тримата се озоваха в безопасност в товарния отсек на кондора, Бърни вдигна рампата, а Нела обяви по оповестителната система:

— Добре дошли отново на борда. Моля, намерете най-близките до вас празни седалки, седнете и закопчайте коланите си. Излитаме незабавно!

Хектор тръгна напред и влезе в херметизирания пътнически салон, който вече беше препълнен. Имаше три чувала с труповете на жертвите, които бяха дали. До тях бяха евакуационните носилки, на които лежаха обезопасени с ремъци ранените. Туловището на Джони Конго все още бе завързано за тиковия стол, на който го бяха донесли тук, а главата му вяло се люшкаше върху гърдите му. Пол Стоу бе взел предпазната мярка да го покрие с найлоновата мрежа, с която закрепваха товара в отсека.

— Не желаех да рискувам, сър. Не бих искал да се свести и да разпердушини самолета, а и нас заедно с него. Но от тази мрежа не може да се измъкне дори разярен слон.

— Много добра идея — одобрително кимна Хектор.

— Запазих за вас онези места отпред — каза Пол и посочи към началото на салона.

— Къде е Джо Стенли? — попита Хектор.

— Мисля, че е в бордовата кухня, на сгъваемата седалка зад тоалетната.

Кондорът излетя и се насочи на север. Пробиха облачната пелена, набраха височина и Бърни изключи сигнализацията за поставяне на коланите. Хектор веднага стана и дръпна пердето на кухнята. Джо седеше сама на сгъваемата седалка до прозореца. Изглеждаше измъчена и тъжна. Погледна го и вяло му се усмихна. Той й се усмихна в отговор. После тя извърна глава и пак се загледа през илюминатора. Той свали сгъваемата седалка до нейната и седна.

— Здрасти. Имаш ли желание да поговорим?

— Не особено — отговори тя, все така без да го поглежда.

— Както желаеш — сви рамене той и скръсти ръце.

Поседяха така известно време, преди Джо да наруши мълчанието:

— Никога не ми казвай какво направихте с него!

— За кого говорим? Да не би да става дума за човека, убил Хейзъл, който планираше убийството и на Катрин Кайла?

Тя не отговори и продължи да гледа отнесено през илюминатора. Тогава Хектор разбра, че всъщност тя плаче. Докосна рамото й леко, но Джо гневно се дръпна от ръката му.

— Моля те, махни се и ме остави сама — разрида се тя.

— Искаш да се махна… завинаги?

— Да! — изплака тя, Хектор стана и се отправи към пътническия салон. Не! — спря го тя. — Не си отивай!

Той се обърна с лице към нея.

— Да или не…? Как да бъде, Джо?

— Ти си го убил.

— Убил или екзекутирал? Нашият свят често разчита на прецизния смисъл на думите, Джо.

— Нямаш правото, Хектор! Ти си престъпил чертата на закона и почтеността.

— За кой закон говорим всъщност, Джо? За закона Ал Кисас, който се отнася до възмездието, както е изложен в Библията, книга „Изход“, и е подпечатан от пророка Мохамед в Корана?

— Говоря за закона на Америка, закон, който аз защитавам и високо ценя. — Тя все още плачеше и това го караше да полага всички усилия, за да й се противопостави.

— Което не ти попречи да ме наречеш убиец. Ти вече си ме осъдила, но защитаваният от теб закон на Америка постановява, че аз съм невинен до доказване на противното.

— Да, има съмнение. Но сега ти се готвиш да убиеш Джони Конго. Чух те по радиото да се хвалиш какво смяташ да направиш. Само че направиш ли го, Хектор, аз никога няма да мога да се насиля да ти простя. И никога няма да мога да остана с теб.

— Искаш да пусна на свобода Конго? Това ли искаш от мен?

— Не съм казала такова нещо — възмутено отрече тя — Искам да го предадеш на закона. Предай го в ръцете на американската правосъдна система, която вече е доказала вината му и е произнесла присъдата. — Тя скочи на крака и стисна двете му ръце. — Моля те, Хектор! Моля те, мили, направи го заради мен! Не, направи го заради двама ни. Защото така ще можем да продължим заедно…

Той я изгледа продължително в очите, преди вдървено да кимне.

— Добре, така да бъде. — Но устните му бяха свити и гласът му излизаше с мъка от гърлото заради усилието да произнесе: — Давам ти Джони Конго като доказателство на любовта ми към теб. Прави с него каквото искаш.