Порочен кръг

***

Когато влязоха в апартамента, Роналд Бънтър — дребен спретнат мъж със сива коса и очила за четене със златни рамки — стана от дивана в далечния край на просторната дневна. Беше по риза с ниско навити ръкави и носеше тиранти, които контрастираха с останалата част от консервативното му облекло. Изражението му бе сурово. Хектор едва потисна усмивката си, като се сети за описанието на Хейзъл:

Сбирщина скръндзави адвокати с лица като цукала.

Стиснаха си ръцете и Хектор видя нещо да проблясва в бледите очи на Бънтър. Дали смелите алени тиранти не издаваха истинската му природа?

— Позволете ми още веднъж да изразя моите съболезнования. Запознаваме се при наистина трагични обстоятелства, господин Крос. — Той посочи таблоидите, разпръснати на масичката пред дивана. Снимката на Хейзъл бе на всяка челна страница. — А ни предстои да уточним някои наистина мрачни въпроси.

— Благодаря ви за милите думи и загрижеността, господин Бънтър.

— Но преди да преминем по същество, нека ви предложа нещо за освежаване. Чай или кафе?

— Кафе, ако обичате.

— И за мен. — Бънтър погледна към помощничката си. — Погрижи се, Джо. — Докато тя телефонираше да поръча на румсървиса, Бънтър посочи креслото срещу себе си, Хектор остави куфарчето си на масичката и потъна в него. — Надявам се не възразявате помощничката ми да присъства на нашата среща. Аз разчитам на нея да запише точно всичко, което ще дискутираме.

— Нямам нищо против.

Докато чакаха пристигането на количката с напитки, те обсъдиха времето, което — и двамата бяха единодушни по въпроса — бе прекрасно за сезона, и дори стигнаха до американските президентски избори. Бънтър бе заклет републиканец и това скъси донякъде дистанцията между двама им. Джо наля кафето и когато всички вдигнаха изящните чашки от костен порцелан, Бънтър погледна през масата към Хектор.

— Нека започнем, господин Крос — предложи той и без да чака отговора му, продължи: — Предполагам, наясно сте, че аз съм управителят и старшият попечител на „Семеен тръст Хенри Банок“, в качеството си на какъвто имам решаващ глас при гласуванията на борда.

— Да, съпругата ми обясни това.

— Вашата съпруга бе един от бенефициентите на тръста.

— Колко други бенефициенти има? — изстреля Хектор, но Бънтър избегна отговора.

— Нямам право да разкривам подобна информация. — Блещукането в очите му бе изчезнало и изражението бе каменно. Хейзъл го бе предупредила, че това ще се случи, но той трябваше да опита. Бънтър продължи: — Вашата съпруга имаше правото на доживотно ползване на някои от активите на тръста, които не формират част от нейното наследство. Те трябва да бъдат върнати под контрола на борда на попечителите.

— Да, тя ме предупреди и за това. Ще имате пълното ми съдействие.

Изражението на Бънтър леко просветна.

— Благодаря ви, господин Крос. Ще можете ли също да ни предоставите копие от смъртния акт на госпожа Банок-Крос? Това би ни спестило много главоболия.

— Да, мога да го направя веднага. — Хектор отвори куфарчето си, за да извади от него прозрачна папка джоб. Измъкна документа от папката и го плъзна по масата. Бънтър го прегледа набързо.

— Много предвидливо от ваша страна, господин Крос.

— Мисля, че ще искате и свидетелството за раждане на дъщерята на моята съпруга. — Хектор извади нов документ.

— Благодаря ви, но ние вече разполагаме с оригиналите на рожденото свидетелство на Кайла Банок и смъртния й акт.

— Не. Не говорех за Кайла Банок. Имах предвид Катрин Кайла Банок-Крос.

Бънтър изглеждаше озадачен.

Един на нула за мен, сър, помисли си Хектор с удовлетворение. Знаеше, че не е лесно да направиш точка срещу този дребничък човек. Бънтър бързо възстанови самообладанието си.

— Извинявам се, но се боя, че не ви разбирам, господин Крос. Съпругата ви определено имаше само една дъщеря, нали така?

Хектор се наслади на ситуацията за още един дълъг момент, след което обясни:

— Пет часа преди да почине, жена ми роди чрез цезарово сечение момиченце. Искаше то да бъде кръстено Катрин Кайла. Ето свидетелството за раждане на Катрин Кайла.

Бънтър се пресегна през масичката и взе документа от ръката му. Прегледа го заинтригувано, като мърмореше на себе си:

— Изключително… Какъв забележителен обрат. Лъч красота, озаряващ черните облаци на голяма трагедия. — После вдигна поглед към Хектор и широко се усмихна: — Поздравявам ви като баща на детето, господин Крос.

— Благодаря ви, господин Бънтър — отговори на усмивката му Хектор и в същия момент усети леко докосване по ръката. Джо Стенли се бе навела напред и бе сложила ръка върху неговата.

— Много съм щастлива за вас. Уверена съм, че Катрин ще ви носи много утеха — каза тя и думите й прозвучаха абсолютно искрено.

Бънтър продължи:

— Това е от изключително значение за тръста. Катрин ще бъде пълноправен бенефициент.

— Макар и да не е пряк кръвен роднина на Хенри Банок? — опита се отново да подразбере нещо повече Хектор.

— Несъмнено — заяви Бънтър. — Хенри беше забележителен мъж. Един от най-фините, които съм познавал. В него нямаше нищо дребнаво или подло. От днес до края на дните й тръстът ще бъде изцяло отговорен за всички нужди на вашата дъщеря, без значение от техния размер. Единствената ви грижа ще бъде да ни изпращате фактурите, а ако това е невъзможно, тогава ще бъдат достатъчни само кратки описания на нейните нужди и груба оценка на разходите. Тръстът незабавно ще ви възмезди. А когато тя порасне достатъчно, за да потърси и намери платена работа, тръстът ще утрои приходите й. И това ще остане валидно, докато тя е жива.

— Да, Хенри Банок беше забележителен мъж. Срещали сме се по служба няколко пъти. Той ме назначи на работа в „Банок Ойл Секюрити“ — съгласи се Хектор.

— Знам. Споменавал е името ви. Харесваше ви — отбеляза Бънтър.

— Много ми е приятно да го чуя — каза Хектор.

Бънтър погледна часовника си.

— Шест без десет. Предполагам, още е рано, но не е ли редно да полеем раждането на дъщеря ви, за да я приветстваме в този жесток свят? — Без да чака съгласие, той се обърна към помощничката си: — Джо, скъпа, правилно ли съм забелязал, че в минибара имаше бутилка „Дом Периньон“?

Хектор бавно отпиваше от издължената чаша за шампанско. Компанията му бе приятна и той не изпитваше желание да се върне в празния хол на дома си. Изненада се, когато Бънтър го покани да остане за вечеря. Тримата слязоха в разкошния ресторант към хотела. Бънтър се оказа отличен домакин. Джо Стенли бе идеалната слушателка. Поводът, който ги бе събрал, не бе весел, но веднъж тя се засмя на нещо, казано от Хектор, и смехът й се оказа по-мелодичен и от гласа й, когато говореше. Когато Хектор си тръгна, двамата го изпратиха до парадния вход на хотела. Макар вечерята да бе приятелска, а не делова, още не бяха преминали на малки имена: той си оставаше господин Крос, а те господин Бънтър и госпожица Стенли.

На сбогуване Бънтър му каза:

— Джо и аз летим обратно за Хюстън утре, но помнете, че аз оставам на един телефон разстояние, в случай че Катрин Кайла се нуждае от каквото и да е.

Когато Хектор подаде ръка на Джо Стенли, тя я стисна без колебание. Подсъзнателно отново регистрира красотата й. Но в това нямаше нищо трайно — беше като преминаващ облак или разцъфваща роза. Портиерът задържа отворена вратата на бентлито за него. Той се извърна, седна зад волана и потегли, без да поглежда дори в огледалото за обратно виждане.