Порочен кръг

***

Утрото пристигна с носещи се по небето купести облаци, подпалени отдолу от лъчите на изгряващото слънце. „Плума де Мар“ се бе устремила на юг по тежко надигащите се вълни. Намираха се на около двеста морски мили южно от Гранд Кайман, но курсът им не бе към Ла Сейба в Хондурас.

Вместо това крайната им цел бе Картахена в Колумбия. Това бе съзнателен тактически ход, заповядан от Карл и Джони Конго. „Плума де Мар“ бе излязла от Ла Сейба с единайсет души на борда и трябваше да се върне пак с толкова, другото би събудило подозренията на пристанищните власти.

Щом дискът на слънцето се отлепи от линията на хоризонта, Мигел нареди пленничките да бъдат изведени от кубрика и докарани в кокпита.

Саша бе напълно объркана и дезориентирана. Тя изобщо не разбираше какво става с тях. Дори не съзнаваше, че е гола. Стоеше, мигаше заслепено под ярката слънчева светлина и продължаваше да пита Бриони къде е майка им:

— Кои са тези странни хора, Бри? Защо ме гледат така? Защо оставихме мама, Бри? — повтаряше тя, потънала в дълбините на деменцията.

Екипажът беше изнесъл няколко ярко оцветени възглавници от скамейките в каюткомпанията и ги бе пръснал по пода на кокпита вместо матраци. Всички бяха съблекли черните си анцузи и качулки и сега бяха по тениски и гащета.

След успешното завършване на операцията на палубата цареше безгрижно, празнично настроение. Мъжете се шегуваха и смееха. Всички пиеха мексиканска бира от кутии и се тълпяха около двете момичета.

Мигел слезе по трапа от мостика и посочи Бриони.

— Съблечете й дрехите. Да видим какво ще ни предложи.

Амарантус започна отново да снима, а мъжете отделиха Бриони от сестра й и разкъсаха тънката й нощница откъм гърба. Един от тях я сви на топка в юмрука си и я запрати през борда. Екипажът се струпа около нея и всички започнаха да я опипват по задника и да галят гърдите й. Бриони се опита да се отбранява, като извиваше тялото си и ги удряше през ръцете.

Мигел изблъска мъжете назад.

— Никакъв бой! — предупреди ги той. — Всички ще опитат. Когато стигнем в Картахена, всички ще сте й се наситили толкова, че направо ще ви се повдига от нея. — Той вдигна тесте карти и ги разтвори като ветрило: — Теглете, кабалерос. Тук има от вале до асо. Асото е първо, валето — последно.

Мъжете нетърпеливо започнаха да теглят карти. Единият от тях тържествуващо извика и показа ако пика.

— Хайде, пичове, бийте ме, ако можете! — предизвика ги той.

— Останалите назад! — засмя се Мигел. — Фелисиано ще бъде първи. Коя избираш, амиго?

— Ще взема дебелата — реши Фелисиано и си проби път с лакти към Саша. Хвана я за ръката и тя му се усмихна. Все още не разбираше какво става. Последва го сговорчиво, когато той я поведе към натрупаните възглавници и я бутна върху тях.

— Не, Саша! Не му позволявай да те докосне! — Бриони се бореше с държащите я мъже: — Ще те нарани, миличка!

Саша обаче се усмихваше щастливо. Смените в настроението й бяха бързи и непредсказуеми.

— Всичко е наред, Бри. Харесвам го. Той е толкова добър.

Тогава Фелисиано коленичи пред нея и си свали гащетата. Повреденият мозък на Саша незабавно направи връзка с брат й Карл в подобна поза и тя изплашено се отдръпна. Трябваше четирима от екипажа да я държат, за да може Фелисиано да успее да проникне в нея. Саша продължаваше да пищи, когато Фелисиано се изтърколи странично от нея и изсумтя:

— Фантастика! Мехорес де ла историа! — „Фантастична. Най-добрата някога!“ — Как обичам да се дърпат и квичат.

Въпреки съпротивата й издърпаха Бриони напред и я хвърлиха върху пъстрите възглавници, а после напред нетърпеливо пристъпи следващият в опашката. Тя също започна да се боричка и крещи, но същите четирима я приковаха за ръцете и разтвориха широко краката й. Амарантус неуморимо снимаше.

Към средата на следобеда, докато „Плума де Мар“ продължаваше леко да подскача все на юг по плавните вълни, двете сестри бяха в ступор. Никоя от тях нямаше нито сили, нито воля да продължава да се съпротивлява. Поредният член на екипажа се надигна от Бриони след третия си път и се оплака на Мигел:

— Тя е като парче месо в кланицата… мъртва и студена.

— Буено, това може да се оправи. Донесете ги в каюткомпанията — каза му Мигел.

Пренесоха Бриони и я проснаха на масата в столовата. Мигел пристегна предмишницата й с ластик, докато вените в сгъвката на лакътя й се издуха. Изсипа чаена лъжичка хероин в малка бутилка дестилирана вода и я раздруса до разтваряне на белия прах. Напълни с разтвора спринцовка за еднократна употреба и я инжектира в набъбналата вена на Бриони. След няколко минути Бриони вече възбудено дишаше. Тя отново запищя и започна да се бори. Върнаха я обратно в кокпита, където следващият в опашката пристъпи напред, свали гащетата си, хвана пениса си, извади го и започна да го глади с ръка.

В кабината долу Мигел насочи вниманието си към Саша и приготви втора доза хероин за нея. Амарантус фиксира на лента целия процес.

Същата вечер на здрачаване, на двайсет морски мили от колумбийския пристанищен град Картахена „Плума де Мар“ се срещна с баржа от пристанището. Двете сестри отново бяха овързани с лента, а устата им запушена. След това бяха прехвърлени на баржата и скрити под стара мръсна тента на кърмата. Вездесъщият Амарантус последва момичетата. Беше инструктиран да остане с тях и да снима всичко до самия край.

„Плума де Мар“ се понесе с трийсет възела по обратен курс към Ла Сейба. Баржата тежко пое към пристанището на Картахена.