Скулптора

10.

Нещо в поведението и тона на гласа на доктор Хоув обезпокои двамата детективи. Те тръгнаха след нея към другата маса за аутопсии.

— Не се съмнявам, че всичко, което се е случило в онази стая, е било планирано, при това много добре. — Тя смъкна белия чаршаф. Зловещата скулптура, оставена от убиеца, беше разглобена, а отрязаните от тялото на Дерек Никълсън части бяха измити от засъхналата по тях кръв и внимателно наредени върху студения метален плот. — Не се тревожи — каза съдебният лекар на Хънтър, като забеляза безпокойството му. — Лаборантите направиха достатъчно снимки и измериха всичко, за да създадат копието, което искаш. Ще го получиш след един-два дни.

Погледите на Робърт и Карлос останаха приковани в телесните части.

— Разбра ли нещо за скулптурата, докторе? — попита Гарсия.

— Абсолютно нищо. И трябваше да я разглобя сама. — Тя се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Изстъргах мръсотията под ноктите на жертвата и я предадох за анализ на ДНК. Нямаше косми и кожа. Само обикновени нечистотии и екскременти.

— Екскременти? — Карлос направи гримаса.

— На жертвата — потвърди доктор Хоув. — Докато изпитва нетърпима болка, например по време на ампутация без анестезия, обектът губи контрол над пикочния си мехур и червата. И точно това е странното.

— Кое? — попита Гарсия.

— Никълсън е бил чист — предположи Хънтър. — Чаршафът на леглото му на местопрестъплението не беше изцапан с урина и фекалии.

— Поради заболяването му и обездвижването отиването в тоалетната вече не е било рутинна задача — обясни патоанатомът. — Болногледачките са му помагали, но когато не са били при него, той е носел памперси за възрастни.

— Да, видяхме пакет в едното чекмедже — рече Карлос.

— Криминалистите са намерили два мръсни памперса в найлонов плик в контейнера за боклук на долния етаж.

Гарсия отвори широко очи.

— Убиецът го е почистил?

— Не че толкова го е почистил, но някой е изхвърлил мръсния памперс.

Всички се умълчаха за няколко секунди и сетне доктор Хоув продължи:

— Причината да мисля, че убиецът има познания за медицинските процедури, е защото намерих тези неща. — Тя посочи горната част на едната отрязана ръка, там, където беше направен разрезът. — Видях ги чак когато измих кръвта от ръцете и краката.

Робърт и Карлос се приближиха. Върху гумената на вид кожа се виждаше бледа черта от черен маркер, която описваше непълен кръг около горната част на ръката, където беше отрязана.

— В сложните медицински процедури като ампутирането, където мястото на разреза трябва да бъде много точно, хирурзите често отбелязват с маркер мястото.

— Но същото би направил и някой, който е намерил информацията в учебник или в интернет, както ти каза, докторе — възрази Гарсия.

— Вярно — съгласи се тя, — но вижте това. — Върна се до първата маса за аутопсии и торса на Дерек Никълсън. Двамата детективи я последваха. — При извършването на ампутация е жизненоважно всички главни кръвоносни съдове като брахиалната артерия на ръцете и феморалната артерия на краката да бъдат добре зашити, иначе кръвта на пациента ще изтече за нула време.

— В случая не са били зашити — заяви Хънтър и се наведе, за да види по-добре. — Проверих на местопрестъплението. Няма шевове, нито възел.

— Това е защото убиецът не е използвал конец, за да спре кръвта, както биха направили повечето хирурзи. Брахиалната артерия на дясната ръка е била защипана. Следите се виждат с микроскоп. Използвал е медицински форцепс.

Робърт се изправи.

— Само на дясната ръка ли?

Доктор Хоув оправи хирургичната си шапка.

— Да. И причината вероятно е защото сърцето на жертвата е спряло, преди убиецът да ампутира нещо друго. Най-същественият факт е, че извършителят е удължил живота и страданията на жертвата, колкото е могъл. Но за да го направи, без да има хирургичен екип, който да му помага, той е трябвало да изреже крайниците бързо и прецизно и да овладее кръвоизлива — заключи патоанатомът.

— И си сигурна, че не е използвал професионален трион, с каквито си служите тук в моргата? — попита Карлос.

— Не — отвърна тя и взе трион за аутопсии „Мопек“ от работната маса зад нея. — Преносимите триони за аутопсии имат малки, кръгли остриета с изключително фини зъбци. — Доктор Хоув им показа инструмента. — Колкото по-фини са зъбците на острието, толкова по-прецизен е разрезът и е по-лесно да срежеш твърди повърхности като кости и мускули на напълно вкочанен труп.

Детективите разгледаха триона и острието.

— Но острието за аутопсии не е достатъчно широко. Необходимо е нещо, което да обхваща цялата ширина на ампутираната част на тялото. И кръглите триони оставят отличителни следи, по-гладки от повечето.

— А в случая няма такова нещо — предположи Хънтър.

— Не. Има следи от триене. Две много остри режещи повърхности, една до друга, които се движат напред и назад в противоположни посоки, за да режат.

Робърт й върна триона за аутопсии.

— Имаш предвид… нещо като електрически кухненски нож за рязане на месо?

— Шегуваш се — вметна Гарсия.

— Мисля, че убиецът е използвал точно такова нещо — каза доктор Хоув. — Голям, мощен електрически кухненски нож за рязане на месо.

— Тези ножове режат ли кости? — попита Карлос.

— Най-мощните срязват замразен говежди бут — отговори съдебният лекар, — особено ако са с нови остриета.

— Знаем ли дали в дома на жертвата е имало такъв нож?

— Ако това е използвал убиецът — рече Хънтър.

— Ножът не е от кухнята на жертвата. Убиецът го е донесъл.

— Откъде знаеш?

— Ако не е носел инструмент за ампутации, това би предполагало, че ампутациите не са били планирани и че убиецът е отишъл в къщата неподготвен.

— А в случая не е така — допълни доктор Хоув. — И това ми напомни нещо. За да закрепи заедно частите на скулптурата, извършителят е използвал не само тел, но и бързо съхнещ каноколит.

— Каноколит? — едва не се изсмя Гарсия.

Патоанатомът кимна.

— Перфектно е за тази работа. Лесно се използва, изсъхва за секунди, лесно залепва за кожата и държи изключително здраво. Случаят обаче ме поразява като абсолютно безсмислено убийство.

— Не са ли такива всичките? — отбеляза Робърт.

— Да, но имам предвид, че с убийството на тази жертва не се постига много. — Съдебният лекар се приближи до карта на западната стена, на която бяха изброени теглото на мозъка, сърцето, белите дробове, черния дроб, бъбреците и далака на покойния. На плота до нея имаше найлонов плик, който съдържаше някои от органите на жертвата. Тя взе плика и го вдигна. — Ракът е разял до голяма степен белите дробове. На Дерек Никълсън са му оставали една-две седмици живот. А такова увреждане на белите дробове означава силна болка. Той вече е умирал и е преживявал невъобразими страдания. Защо ще го убиват по този начин?

Никой не каза нищо.

Никой не знаеше какво да каже.