Скулптора

26.

Хънтър и Гарсия нахлузиха латексови ръкавици и найлонови терлици на краката. Извадиха фенерчетата си, минаха по подвижното мостче и се качиха на лодката. Робърт спря и огледа палубата. Не видя стъпки, нито капки кръв или трески, никакви следи от борба.

Карлос вече говореше с оперативния отдел и поиска да му изпратят основните факти от досието на Андрю Насхорн на мобилния телефон. Подробната информация можеше да почака до по-късно.

От десния борд, където стоеше, Хънтър видя, че на паркинга пристигат още полицейски коли с проблясващи светлини. Роджърс беше прав. Нищо не би ядосало американски полицай повече от убийството на ченге. Полицейските райони в Лос Анджелис имаха разногласия и понякога дори си съперничеха, някои отдели не си помагаха и детективите и полицаите не бяха на едно и също мнение, но всички ченгета, отдели и участъци се сплотяваха като най-близко семейство, когато жертвата беше техен колега. Във всеки полицейски район в града се разпространяваше гняв като клюка за знаменитост в Холивуд.

— Ако е същият убиец — рече Гарсия, след като приключи разговора по телефона, — ще се вдигне шум до небесата, Робърт. Първо прокурор, а сега ченге. Който и да е, убиецът е много дързък.

Той беше прав и освен това Хънтър знаеше, че натискът върху тях и разследването ще се засили стократно. Докато се обръщаше към каютата на лодката, той чу стъпки по дъсчената пешеходна пътека навън.

— Дойдох веднага — каза доктор Каролин Хоув и показа служебните си документи на тримата полицаи пред подвижното мостче. Преди да се качи на лодката, тя си сложи ръкавици и терлици. — Какво се е случило? Наистина ли изглежда като дело на същия извършител? — Тя прибра кестенявата си коса, завърза я на опашка и я пъхна под хирургичната шапка, която извади от чантата си.

Първото, което винаги се правеше на местопрестъплението, беше огледът на криминалистите, но доктор Хоув знаеше, че когато е възможно, Робърт предпочита да огледа мястото с трупа, преди да бъде преместен.

— Още не сме слизали в каютата — отговори той. — Дойдохме преди по-малко от две минути.

Доктор Хоув също спря и огледа палубата. И тя си носеше фенерче.

— Е, добре, хайде да го видим.

Пет тесни дървени стъпала ги отведоха в малката каюта на лодката. Вратата беше отворена и от шестте свещи вътре проникваше слаба светлина. Почти бяха изгорели.

Никой не влезе в каютата. Тримата се събраха на последните две стъпала пред нея.

Няколко секунди мълчаливо възприемаха ужасяващата картина пред тях. Както при първото местопрестъпление, трудно им беше да решат откъде да започнат. Всичко беше обляно в кръв. На пода се бяха образували големи локви, а стените и малкото мебели бяха украсени с дебели, стичащи се пръски, но този път имаше няколко подобни на стъпки отпечатъци.

Неприятната миризма на вкиснато сякаш достигна до всички едновременно и сякаш по взаимно споразумение ръцете им се вдигнаха към лицата и запушиха носовете.

— Мили Боже! — прошепна Гарсия, приковал поглед в отсрещния ъгъл на каютата. — Този път убиецът е отрязал главата.