Скулптора

82.

Следобед заедно с Гарсия и капитан Блейк Хънтър участва в пресконференция, която по-скоро приличаше на взвод за разстрел. Репортерите бяха разговаряли с всички в сградата, където беше кабинетът на Нейтън Литълуд, и разказите варираха от разчленяване и обезглавяване на жертвата до ритуално създаване на вуду кукли и канибализъм. Една жена дори спомена думата вампир.

Двамата детективи и капитан Блейк направих всичко възможно да убедят представителите на медиите, че историите, които са чули, не са верни. Едно обаче беше сигурно — новината за поредния сериен убиец скоро щеше да се разчуе.

След пресконференцията Робърт и Карлос се заловиха да работят върху имената, които им беше дала Шерил Селърс. През последните три месеца, поради почти пълния си график Нейтън Литълуд беше приел само трима нови пациенти — Кели Уайт, Денис Форд и Дейвид Джоунс.

Кели Уайт и Денис Форд бяха започнали терапията си миналия месец и бяха ходили на общо четири сеанса. Дейвид Джоунс се бе обадил за консултация преди две седмици и беше дошъл за първия си сеанс в началото на седмицата. Шерил каза, че Джоунс е висок, може би метър осемдесет и пет или метър и деветдесет, с широки рамене и нормално телосложение, но не можа да го опише как изглежда. Джоунс закъснял няколко минути за единствения си сеанс и очевидно криел лицето си. Носел слънчеви очила и бейзболна шапка. Според Шерил това не било нещо необичайно сред клиентите, особено онези от Холивуд.

Хънтър откри, че Кели Уайт е четирийсет и пет годишна, наскоро разведена и живее в Ханкок Парк. Тя беше управителка на компания за търговия с ценни книжа с база във финансовия район в центъра на Лос Анджелис и след развода си преди шест месеца се бореше да се справи с живота.

Денис Форд беше двайсет и седем годишна, компютърен анализатор, живееше сама в Южна Пасадена и работеше в софтуерна фирма в Силвър Лейк. Всичко, което научиха за нея засега, беше, че е много срамежлива, без самочувствие и няма много приятели.

Нито Кели, нито Денис се сториха на Робърт като вероятни заподозрени. Дейвид Джоунс, от друга страна, беше загадка. Адресът, който бе дал на Шерил, се оказа малък магазин за сандвичи в Западен Холивуд. На мобилния му телефон никой не отговори. Освен това Дейвид Джоунс беше много често срещано име и собственикът му не можеше да бъде проследен лесно. Бързата проверка показа, че само в Централен Лос Анджелис има четирийсет и пет души на име Дейвид Джоунс. Хънтър не се съмняваше, че името е фалшиво. Той беше сигурен, че убиецът е посетил кабинета на Литълуд преди деня на убийството. Извършителят беше твърде умен, за да не разузнае как стоят нещата. Знаел е, че сградата е безлюдна през нощта, че няма охрана, нощен пазач и камери за наблюдение. Знаел е, че проникването там ще бъде детска игра. Преди всичко обаче убиецът е знаел, че не е необходимо да носи малка кутия, за да завърши скулптурата си, защото Литълуд държи своята тайна кутийка–книга на бюрото си. Извършителят беше твърде дързък и арогантен. Искал е да поседи очи в очи с Литълуд в кабинета му, преди да го убие. Може би само за да се забавлява. И какъв по-добър начин от този да се представи за пациент? Лесно е постигнал анонимност. Може би капитан Блейк беше права и убиецът разиграваше всички като кукли на конци.