Скулптора

19.

Преди Хънтър да успее да каже нещо, на вратата отново се почука.

— Доста сме заети тази сутрин — подхвърли Гарсия и после извика: — Влез.

— Извинявам се — отвърна мъжки глас отвън. — Няма достатъчно работници.

Всички в стаята се намръщиха. Карлос се приближи до вратата и я отвори.

На прага стоеше новобранец полицай в безупречно изгладена, чисто нова униформа. В двете си ръце държеше голям пакет, увит в дебел найлон, залепен с тиксо.

— Изпращат ви го от лабораторията по криминалистика, детектив.

— Добре, благодаря. Аз ще го взема — каза Гарсия и го взе от него. Пакетът беше по-лек, отколкото изглеждаше. Основата му беше плоска и се хващаше лесно. — До таблото ли? — обърна се той към Робърт, след като остави вратата да се затвори след него.

— Да, мисля, че ще бъде добре. — Хънтър разчисти място на масичката и я премести по-близо до таблото със снимките. Гарсия внимателно сложи пакета върху нея.

— Какво е това? — попита Алис и се приближи от другата страна.

— Копие в естествен размер на това — отговори Карлос и посочи снимката на таблото.

Робърт видя, че жената затаи дъх.

— Работили ли сте толкова близо с екип за разследване на убийство? — попита той.

— Не — твърдо отговори Алис, без да се смущава.

Хънтър извади джобно ножче и го отвори.

— Както вече споменах, това не е градинско увеселение. — Той сръчно сряза тиксото. — Може да останете, ако искате, но няма да е пикник.

— Мразя пикниците — не се предаде тя.

Детективите смъкнаха черната найлонова опаковка и я пуснаха на пода. Дълго време единственият звук в стаята беше бръмченето на вентилатора зад бюрото на Гарсия. Доктор Хоув беше права. Криминалистите наистина бяха свършили фантастична работа с възпроизвеждането на извратената скулптура. Копието беше направено от бял гипс, излят върху лека дървена основа, без оцветяване, но кожата на Карлос пак настръхна и дъхът на Алис секна.

Хънтър не беше в състояние да откъсне очи от скулптурата. В паметта му проблясваше образът на оригинала, същински фойерверки, които избухват на всеки няколко секунди. Подсъзнанието му възвърна същите усещания, които беше изпитал преди два дни, когато отиде на местопрестъплението. Долови парливата миризма във въздуха. Видя разплисканата по стените и пода кръв и как се процежда от скулптурата от човешка плът. За секунда зърна дори думите, написани с кръв на отсрещната стена: ДОБРЕ, ЧЕ НЕ ЗАПАЛИ ЛАМПИТЕ.

— Може ли да си налея чаша вода? — попита Алис, нарушавайки мълчанието. Думите й сякаш прекъснаха някакъв групов транс. Робърт и Карлос примигаха едновременно.

— Разбира се — отвърна Хънтър и скръсти ръце. Вниманието му все още беше съсредоточено върху скулптурата. Той заобиколи от другата страна да я огледа от различен ъгъл.

Гарсия отстъпи няколко крачки назад, сякаш се опитваше да види по-голяма картина.

Творението не приличаше на нищо, което бяха виждали, и не отключи нищо в съзнанието им.

— Това е най-гротескното нещо, което съм виждала — заяви Алис, след като изпи цяла чаша вода, сякаш за да угаси някакъв вътрешен огън. — И съдейки по начина, по който го гледате, и вие нямате представа какво означава, нали?

— Работим по въпроса — каза Робърт.

Тя отново напълни чашата.

— Познавам един човек, който може да помогне.