Скулптора

31.

Хънтър нахлузи стари джинси и бяла тениска. Тънкият памучен плат се опъна на широките му рамене и прилепна за тялото му като втора кожа. Навсякъде във всекидневната му бяха разхвърлени вестници, списания и книги. Замисли се да подреди малко, но в това време на вратата са почука. Той взе пистолета си „Хеклер и Кох USP“, четирийсет и пети калибър, провери предпазителя, пъхна оръжието в колана на джинсите си и се приближи до вратата.

Разнесоха се три похлопвания.

— Робърт? Аз съм, Алис — извика тя отвън.

Хънтър отключи, махна веригата и открехна вратата.

На прага стоеше Алис Бомонт. Носеше черно кожено куфарче. Разпуснатата й руса коса блестеше дори на слабата светлина в коридора. В момента определено не приличаше на адвокат. Консервативният й костюм беше заменен с тесни сини джинси, черна памучна блуза с дълбоко деколте и черни, високи до коленете ботуши с квадратни токове. Гримът й пак беше лек, но малко по-дързък. Парфюмът й ухаеше на цветя и беше предизвикателен.

Робърт я гледаше мълчаливо.

— Може ли да вляза или ще говорим в коридора?

— Да, извинявай. — Той отстъпи и я покани да влезе. Апартаментът беше полутъмен. Светеше само лампата на масата за хранене.

Алис бързо огледа малката стая.

— Приятно… уютно — отбеляза тя. В гласа й нямаше ирония. — Но може малко да се подреди.

Хънтър затвори вратата и мина покрай нея.

— Не трябва ли да спиш по това време?

Тя се засмя.

— След всичко, което се случи днес? Откриването на фигурите от сенки? И след като ти и Гарсия изскочихте от кабинета, за да отидете на оглед на второ убийство, вероятно извършено от същия човек? — Алис поклати глава. — Нямаше как да избия всичко това от главата си.

Робърт не можеше да спори. Очите му се отместиха от лицето й.

Тя зачака, но той не каза нищо.

— Капитан Блейк беше права, нали? Той го е направил отново.

Хънтър кимна.

— Пак ли е оставил скулптура?

Детективът отново кимна.

Алис леко въздъхна.

— Нуждая се от питие — заяви тя и сложи куфарчето си на пода.

— Боя се, че нямам богат избор. Шотландско уиски или бира. Само това имам.

— Бира ще бъде чудесно.

Той извади студена бира от хладилника, отвори я и й я даде.

Жената се втренчи за миг в бутилката и после в Робърт.

— А може ли чаша?

Той посочи шкафа над умивалника.

— Вземи си.

Алис го отвори и видя две халби, една висока стъклена чаша за кока-кола, четири малки чашки за текила и половина дузина чаши за уиски. Тя взе високата чаша.

Двамата отидоха във всекидневната и Хънтър си наля уиски.

— Каза, че може би си разбрала какво означават фигурите на сенките. Слушам.

Алис отпи от бирата.

— След като с Карлос излязохте от кабинета, аз продължих да мисля за скулптурата и сянката й. Думите ти звучаха логично, а именно, че тълкуването на значението на образите трябва да е пряко свързано с вида птица и куче, което представляват.

Робърт кимна и й предложи да седне, като посочи дивана. Тя се настани и взе куфарчето си.

Хънтър издърпа единия чамов стол до масата за хранене, обърна го и седна.

— Докато вас ви нямаше, аз се залових за работа — продължи Алис. — Потърсих в интернет различни видове кучета и средни по големина „едри“ птици, както ти предположи — гарги, гарвани и врани. Сравних образите им… — Тя млъкна и се поправи: — Всъщност силуетите им със сянката на скулптурата.

— И какво установи?

— Много неща. — Тя отвори куфарчето и извади няколко листа. — Всяко от животните, които проверих, има няколко метафорични значения. Колкото повече търсех, толкова по-сложно ставаше. А когато започнах да търся в различните култури и в различни периоди от историята, бяха засипана от символизъм.

Хънтър повдигна вежди.

— Например — Алис сложи лист хартия на масичката за кафе между тях — за някои американски индиански племена койотите и вълците може да означават всичко от бог до зло същество или дори самия дявол. Неслучайно и в анимационните филми, и в сериозните произведения на изкуството повечето изображения на демони — Сатаната, Вюлзевул, Азазел и други — приличат на кучета.

Робърт взе листа и прегледа информацията на него.

— В египетската митология Анибус е бог с глава на чакал, свързван с мумифицирането и отвъдния живот.

Той кимна.

— В текстовете в пирамидите от Древното царство Анибус е главният бог на смъртта. По-късно е заместен от Озирис.

Сега беше ред на Алис да го погледне учудено.

Той повдигна рамене.

— Чета много.

— Някои култури по света вярват, че гарванът е същество на мрака като прилепа — продължи Алис — и символизира загадъчност, обърканост, гняв, омраза, агресивност и всичко, което обикновено се свързва с тъмната половина. — Тя сложи втори лист на масичката.

Робърт го взе.

— Обичайното значение, свързвано с гарвана или гаргата, е… — Алис млъкна като учителка, която иска да предизвика интереса на учениците си — смъртта. Някои култури изпращали гарга или гарван на враговете си, за да покажат, че са набелязани да умрат. Понякога цялата птица, друг път само главата й. — Тя си пое дълбоко дъх. — В Южна и Централна Америка някои все още го правят. — Посочи листа в ръцете на Хънтър.

Той пак отпи глътка уиски и мълчаливо прочете документа докрай.

— Преди да преминем по-нататък, искам да те питам нещо — рече Алис.

— Казвай.

— Защо убиецът е направил скулптурата и фигурите от сянката й? Ако се е опитвал да предаде послание, защо не го е написал на стената като онова за горката болногледачка? Защо ще си прави труда и ще рискува да отдели време да сътвори такова нещо само за да ни остави улика?

Робърт бавно завъртя врат отляво надясно. Дори след душа и двете питиета вратът му беше схванат.

— Обикновено, когато престъпниците умишлено оставят улика, това е по две причини — отвърна той. — Едната е да дразнят и да предизвикват полицаите. Мислят се за много умни. Смятат, че няма да ги заловят. За тях това е игра. Уликите увеличават залога и го правят по-предизвикателен.

— Мислят се за богове? — Алис си спомни какво им беше обяснил приятелят й, експертът по изящните изкуства.

— Понякога, да.

Тя се замисли.

— А каква е другата причина?

— Да объркат полицаите и да ги отклонят от вярната следа, така да се каже. В този случай уликите нямат нищо общо с престъплението, но ние не знаем дали е така, а те знаят, че ако оставят нещо очевидно важно, полицията ще трябва да го разследва. Такъв е протоколът. Ще бъде загубено ценно време, за да се разкодира фалшивата улика, която са оставили.

— И колкото е по-загадъчна, толкова повече време губи полицията?

— Да.

Алис разгада изражението на Хънтър.

— Но ти не вярваш, че тази теория е вярна за тези две убийства, нали?

— За второто, но има вероятност убиецът да е толкова заблуден, че да си мисли, че е непобедим и не може да бъде хванат. Да се мисли за Господ.

— Но не си убеден.

— Не — без колебание отговори той.

— Тогава имаш ли някакви други идеи?

Той погледна чашата си и после отново Алис.

— Мисля, че този убиец оставя улики, защото това е важно за него. Скулптурата и фигурите на сянката й имат специфично и много важно значение във всичко това. Все още не знаем какво е, но съм сигурен, че имат. Нещо пряко свързано с убиеца, жертвата, самото деяние или всичко заедно. Скулптурата и фигурите на сянката й не са създадени за забавление, само за да предизвикат полицаите и да ни отклонят от вярната следа, нито само за да ни покажат колко умен е убиецът, а защото без тях актът няма да е пълен. Не и за убиеца.

Алис се размърда нервно на мястото си. Нещо в думите на Хънтър я накара да се почувства неспокойна.

— Какво друго откри?

Тя сложи трети и последен лист на масичката за кафе.

— Нещо много интересно. И мисля, че това може да е отговорът, който търсим.

Той се приведе напред. Очите му пробягаха по текста.

— Спомних си, че Дерек обичаше митологията. Четеше много такива книги. И никога не пропускаше възможност да направи аналогия и да цитира откъс от митологията в обикновен разговор или по време на изявление в съда. Затова опитах изстрел в тъмното.

— И?

— Открих, че койотът споделя много общи характерни черти с митологичната фигура на гарвана — бързина, хитрост, потайност… но когато двете фигури се съчетаят, това най-често означава… — Алис посочи листа.

Робърт прочете реда.

— „фигурата на койот, съчетана с тази на гарван, символизира мошеник, лъжец, измамник, предател… същество или човек, който лъже.“