Скулптора

41.

Хънтър сложи хирургичната маска на носа и устата си и застана вдясно на едната от двете маси за прегледи в зала номер едно за специални аутопсии. Гарсия стоеше зад него. Беше скръстил ръце на гърдите си и прегърбил рамене, сякаш се опитваше да се предпази от смразяващо студен вятър.

Както винаги в залата беше студено, въпреки горещия летен ден навън, мрачно, колкото и ярки да бяха хирургичните лампи, и зловещо, с масите и шкафовете от неръждаема стомана, клиничната атмосфера, редици от фризери с човешки трупове и смразяващи кръвта, остри като лазер инструменти.

— Маската не е необходима, Робърт — леко се подсмихна доктор Каролин Хоув. — Няма риск от зараза и трупът не мирише. — Тя се замисли върху думите си. — Е, може би малко.

Въпреки че всеки труп миришеше поради естественото разлагане на тъканите и експлозивния растеж на бактерии след смъртта, смрадта не притесняваше Робърт. След като внимателно измиеха трупа преди аутопсията, телесната миризма обикновено изчезваше.

— Нали съзнаваш, че си загубила обонянието си? — попита той и нахлузи ръкавици.

— Мъжът ми го казва всеки път, когато готвя — отново се усмихна Каролин и насочи вниманието на детективите към двете маси за аутопсии. На едната беше разчлененият труп на Насхорн, а на другата бяха наредени отрязаните части на тялото му. Патоанатомът се приближи до масата с частите на тялото. — Официалната причина за смъртта е сърдечна недостатъчност, причинена от обилна загуба на кръв. Също като първата жертва.

Хънтър и Гарсия кимнаха мълчаливо.

— Сравних разрезите с тези на първата жертва — продължи съдебният лекар. — Еднакви са. Убиецът е използвал същия уред за рязане.

— Електрически кухненски нож за рязане на месо? — попита Карлос.

Доктор Хоув кимна.

— Този път обаче го е направил малко по-различно.

— Как? — попита Робърт и заобиколи от другата страна на масата.

— Отделил е време да се опита да спре правилно кръвоизлива. Ампутацията на стъпалата показва всички белези на правилна дезартикулация на глезените по Сайм.

— Какво? — учуди се Гарсия.

— Процедура за ампутиране на глезена, кръстена на Джеймс Сайм — поясни тя. — Той е бил професор по хирургия в университетската клиника в Единбург през 1800 и някоя година. Разработил е процедура за ампутация на стъпалото през глезенната става, която се използва и до днес. Разрезите на жертвата са направени точно по ставите на глезена. Артериите са били защипани в съответствие с насоките на Сайм за дезартикулация на глезена и големите вени са били пристегнати, доколкото е възможно, като се има предвид, че процедурата е била извършена в каюта на лодка без хирургичен екип. Обикновено по-малките кръвоносни съдове се електрокоагулират по време на процедурата, но убиецът не си е направил труда. Или защото не е имал необходимите инструменти, или…

— Защото не е било нужно — довърши мисълта й Хънтър. — Знаел е, че жертвата ще умре за броени часове, дори минути. Само не е искал кръвта да изтече и човекът да умре твърде бързо.

— Ще трябва да се съглася с теб — каза тя. — Първо са били ампутирани стъпалата. Убиецът е използвал компресна превръзка от тампони, увита около ампутираните крайници и подсилена с еластичен бинт. Много добре направено.

— Искаш да кажеш професионално направено? — попита Карлос.

— Да, може да се каже. Но първо раните са били посипани с лютив пипер кайена.

— Лютив пипер кайена? — Гарсия се смръщи и се замисли. — Господи!

Робърт си спомни лодката и странната парлива миризма, която бе доловил в каютата. Беше му позната, но тогава не можа да я определи.

— Пиперът не е бил използван, за да засили болката — каза той, разгадавайки подозренията на Карлос и бързо ги отхвърли, — а за да спре кървенето.

— Моля?

— Робърт е прав — потвърди съдебният лекар. — Пиперът кайена се използва като природен лек от години и по-точно за съсирване на кръвта.

Гарсия съсредоточи вниманието в отрязаното стъпало на Насхорн върху металната маса.

— Като ситно смляното кафе?

— Да, ситно смляното кафе може да има подобен ефект — съгласи се Каролин. — И двата праха реагират с организма и изравняват кръвното налягане. Това означава, че допълнителното рязко увеличаване на налягането не се концентрира в наранената зона, както обикновено става. Кръвта се съсирва бързо, когато налягането е изравнено. Стар номер, но винаги има ефект. Превръзките вече са изпратени в лабораторията за анализ.

— Със същото внимание ли е подходил убиецът и към следващите ампутации? — попита Карлос.

Доктор Хоув наклони глава и изкриви устни.

— Донякъде. Артериите и големите вени на ръцете също са били пристегнати с дебел конец, но раните не са били превързани. И за разлика от ампутациите на стъпалата не е използван пипер кайена, за да ограничи кървенето. Но онова, което е направено, със сигурност не е позволило кръвта на жертвата да изтече твърде бързо.

— Очевидно все още няма резултати от токсикологичния анализ, нали? — попита Хънтър.

— Още не — потвърди тя. — Ще бъдат готови след един-два дни. Предполагам, че ще получим същия резултат за регулиращите сърдечния ритъм лекарства, които убиецът е използвал при първата жертва.

И Робърт имаше същото чувство, но забеляза и нещо друго в поведението на Каролин. Нещо я безпокоеше.

— Има ли нещо друго?

Доктор Хоув си пое дълбоко дъх и пъхна ръце в големите джобове на дългата си бяла престилка.

— Знаеш, че съм патоанатом от много години, Робърт. А когато си патоанатом в град като Лос Анджелис, почти всеки ден виждаш най-лошото, на което са способни човешките същества. Но те уверявам, че ако има чисто зло или истински демон, който се разхожда сред нас, това е този убиец. И когато го хванете, няма да се изненадам, ако има дяволски рога на главата.

Думите й стреснаха двамата детективи и образът на сянката на скулптурата в каютата на лодката отново се завърна като повтарящ се кошмар.

— Чакай малко. — Гарсия вдигна ръка и с партньора си размениха обезпокоени погледи. — Защо казваш това, докторе?

Съдебният лекар се обърна към него:

— Нека да ви покажа защо.