Скулптора

98.

Капитан Блейк бързо огледа лицата на Гарсия и Алис, но и те не знаеха какво точно има предвид Хънтър.

Той не чака да го питат.

— Мисля, че през цялото време вървим по вярната следа, но чукаме на погрешна врата. Картината е по-голяма. — Робърт посочи таблото: — Образите не са отделни. И фигурите от сенки са уликата. — Прокашля се и продължи: — Смятам, че убиецът представя пиеса. Като кукловод. Разказва ни история, като всеки път ни поднася по една сцена.

Всички мълчаха стъписани.

Изпълнените им с неувереност очи се отместиха от Хънтър и отново се насочиха към снимките на таблото. Алис прехапа устни. Робърт беше забелязал, че тя го прави, когато се съсредоточава върху нещо. Той виждаше, че останалите усилено се опитват да следят мисълта му.

— Нека да ви покажа какво имам предвид, като започна с първото изображение. — Хънтър угаси лампите, запали фенерчето си и насочи лъча към копието на първата скулптура. На стената за пореден път се появиха сенките на кучето и птицата. — Идентифицирахме първата фигура като койот и гарван. Не се съмнявам, че Алис откри правилното тълкуване за комбинацията на двете същества, което означава измамник, лъжец. Мисля, че сме прави и в свързването на това тълкуване пряко с първата жертва. За убиеца Дерек Никълсън е бил лъжец.

— Да, всички сме съгласни с това — каза капитан Блейк.

Робърт запали лампите и посочи снимката на сянката на скулптурата, оставена на второто местопрестъпление, лодката на Андрю Насхорн. Фигурата изобразяваше голямо дяволско лице с рога, което гледаше двама изправени и двама легнали човека, единият върху Другия.

— При второто изображение мисля, че изтълкувахме правилно някои неща и погрешно други. — Хънтър кимна към Алис: — Смятам, че Алис отново беше права, когато каза, че убиецът вероятно има програма. Той преследва набелязани жертви. Не ги избира произволно. Когато е създал тази скулптура, извършителят вече е убил двама души — Никълсън и Насхорн. Мисля, че те са изобразени с двете легнали фигури. — Той ги посочи на снимката.

— И, изглеждаше, че в списъка на убиеца има още две имена, представени от двете стоящи фигури.

Капитан Блейк се приближи до таблото.

— Но ти смяташ, че не е така?

— Донякъде. Не мисля, че двамата легнали на земята изобразяват двете жертви, които той е убил до онзи момент, както предполагахме. Но може би изправените фигури показват, че по време на второто убийство в списъка на извършителя са останали още две имена.

Гарсия изкриви устни, докато разсъждаваше.

— Тогава какво мислиш, че представляват двамата на земята?

— Борба.

В стаята настъпи тишина. Всички се намръщиха, присвиха очи и се втренчиха в снимката, опитвайки се да я видят в новата светлина, хвърлена от Хънтър.

— Нека да ви обясня какво мисля, че означава цялото изображение — продължи той и отново привлече вниманието им. — Представете си четирима приятели и засега нека да кажем, че това са Никълсън, Насхорн, Литълуд и някой четвърти, когото още не сме идентифицирали. Приятелите отиват да се почерпят. Напиват се, стават свадливи, както мъжете често правят, или може би дори се надрусват, и се скарват с някого, или с външен човек, или с някого от групата. Спорът се разгорещява и се превръща в бой. Въпреки че е започнала на шега… — Робърт отново посочи двете фигури на земята, — кавгата не завършва смешно.

Карлос пощипваше брадичката си. Следеше всяка дума на партньора си и постепенно схващаше посоката на мисълта му. Изведнъж точките започнаха да се свързват.

— И са го убили — каза той.

Фигурата от сянка, която беше гледал безброй пъти, сега придоби съвсем друго значение.

— Боят излиза от контрол — продължи Гарсия. — Останалите от групата стоят наоколо и гледат или може би се редуват да нанасят юмручни удари и ритници. Нужен е само един ритник в слепоочието и препъване и главата се удря в бордюр, стена или нещо друго. Боят завършва… трагично.

Хънтър кимна.

— Вероятно е станало неволно, но мисля, че някой е бил убит. Това е теорията ми.

Докато гледаше снимката и слушаше тълкуването на Робърт, капитан Блейк образно си представи сцената.

— Но в такъв случай или пропускаме някого, или пресмятаме грешно — обади се Алис.

— Какво имаш предвид? — попита Барбара.

— Когато за пръв път видяхме тази фигура от сянка, ние знаехме, че извършителят вече е убил двама души, и смятахме, че е взел на прицел още двама, изобразени от двете стоящи фигури. Ако сянката представлява двама души, които се бият на земята, и както Робърт предположи, единият от тях случайно умира, тогава остават три фигури — онзи, който оцелява след боя и двамата изправени. — Тя вдигна три пръста. — Жертвите са три — Никълсън, Насхорн и Литълуд. И това означава, че извършителят ги е убил всичките. Списъкът му е пълен.

— Забравяш него. — Хънтър посочи най-голямата фигура на снимката — кривата глава с рогата, която гледаше схватката. — Мислехме, че тази фигура представлява убиеца като дявол, спомняш ли си? Смятам, че не е така. Мисля, че с всяко убийство извършителят използва скулптурата и сянката й, за да изобрази определената жертва. Това е било оставено в лодката на Насхорн нарочно. Според мен фигурата на дявола представлява Насхорн.

— Тогава защо са рогата? — попита Барбара.

— Може би за да покаже, че той е бил водачът или подстрекателят. Във всяка група младежи има водач, когото всички следват. Може би Насхорн е започнал боя. Или вместо да го спре, е насърчавал участниците да продължават да се бият.

Всички изпитаха безпокойство.

Робърт им даде време да обмислят теорията му.

— Може би човекът не е мъртъв — каза Алис. — Вероятно ти си прав. Имало е бой, но потърпевшият не е умрял, а е получил физически, дори психически увреждания. И след всичките тези години се появява отново и иска отмъщение.

Хънтър поклати глава.

— Не. Потърпевшият е умрял.

— Откъде си сигурен?

— Защото убиецът ни го казва.